Латерански дворец: Разлика между версии

| строителство = 1586-1589г – 1589 г.

'''Латеранският дворец''' ({{lang-it|Palazzo del Laterano}}) е бивш [[папа|папски]] апостолически [[дворец]] в [[Рим]], който от [[IV век|ІV]] до началото на [[XIV век]] (до т.н. [[авиньонско папство|авиньонски папски плен]]) е официална резиденция на римските [[папа|папи]]. По името на двореца своето име получава и главната католическа църква в света „[[Сан Джовани ин Латерано]]“, наричана също така и Латеранска базилика, която се намира до двореца. В Латеранския дворец понастоящем се помещава Историческия музей на Ватикана, в който е представена историята на Папската държава, както и офиси и апартаменти на Римската епархия и на генералния викарий на Рим.

== История ==

Мястото на което сега се намират Латеранския дворец и Латеранската базилика, в епохата на Римската империя е заето от Домус Латерани - – дома на фамилията Латерани, членовете на която служат на няколко римски императори. Един от членовете на семейството, Платиус Латеранус, е обвинен от [[Нерон]] в заговор против императора, в резултат на което цялото му имущество е конфискувано. През ІV век Домус Латерани е предаден на папата, а изградената на това място базилика постепенно е преустроена и разширена, и се превръща в главна катедрала на Рим, като получава името „Сан Джовани ин Латерано“.

Латеранският дворец губи своето значение, след като папите са прогонени в [[Авиньон]], [[Франция]], и започва периода на т.н [[авиньонско папство]] (1309- – 1378), през който период резиденция на папите става [[Папски дворец (Авиньон)|Папския дворец в Авиньон]].

През 1308 г. и 1361 г. Латеранският дворец е сериозно повреден и частично разрушен от големи пожари, и независимо от последвалото възстановяване, никога вече не успява да върне предишното си величие. След завръщането на папския двор в Рим през 1378 г., първоначално резиденция на папата става базиликата [[Санта Мария ин Трастевере]], а впоследствие — – [[Санта Мария Маджоре]]. След построяването на [[Апостолически дворец|Апостолическия ватикански дворец]], Латеранският дворец става второстепенна резиденция.

През 1586 г. папа [[Сикст V]], заповядва за се разруши това, което е останало от античния Латерански дворец и да се построи на негово място по малка по размер сграда. Новата (лятна) резиденция е построена през 1586- – 1589 г. от архитекта [[Доменико Фонтана]]. Архитектурното решение на двореца е сходно с това на [[Палацо Фарнезе]].

От стария Латерански дворец са запазени само три части - – [[Скала Санкта]], капелата [[Санкта Санкторум]] и [[Триклиниум Леонинум]] (част от залата за приеми на папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]], украсена с мозайки).

В края на ХVІІ век папа [[Инокентий XII]] създава в част от Латеранския дворец приют за сираци. През ХІХ век в двореца е създаден музей на религиозното изкуство и езическата култура. През 1925 г. е създаден и етнографски музей, чиято колекция е събрана от католически мисионери. През 1929 г. в Латеранския дворец са подписани [[Латерански договори|Латеранските договори]] - – система от договори, регулиращи отношенията между [[Светия престол]] и [[Италия|Италианската държава]].

До 1963 г. в двореца са разположени някои от Ватиканските музеи -  – [[Етнологически мисионерски музей|Етнологическия музей]] и [[Григориански музей на светското изкуство|Григорианския музей на светското изкуство]]. От 1991 г. в Латеранския дворец се помещава едно от отделенията на Ватиканските музеи - – т.н. [[Исторически музей на Ватикана]].

== Литература ==

* Walter Buchowiecki: ''Handbuch der Kirchen Roms.'', Wien 1967- – 74