Селото е много старо. Над реката има [[Древен Рим|римски]] мост, който е отлично запазен и се ползва и днес (обитателите го наричат Скокът).
Старото село се намирало малко по-нагоре по рекататечението прина единрека широкТурийска при неин завой в местността „Равнака“ - до днес има периодично появяващ се речен остров в тази местност, наречен Манастирището. Било е опожарено при падането под османска власт. (доИма днеслегендарни имасведения периодичноза появяващпродължителна сесъпротива островна български бойни части в р.района Турийска,на нареченвръх Манастирището)Голям Висок, акъдето и до днес има останки от стражева кула. Обитателите обитателитена муселото са се пръснали в колибарски селища във вътрешността на Средна гора. И до днес отделни местности в горските масиви носят имената на обитавалите ги родове.
Възстановено е на днешното си местоположение в средата на XVIII в. по инициатива на хайдушкия род на Джалъзите, а по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] е опожарено за втори път от [[башибозук]] или <nowiki/>ипри отстъплението на Хулюси паша след [[Шипченска битка (юли 1877)|първата шипченска битка]] или при второтоосманското настъпление към вр. Шипка, а населението се е евакуирало след отстъпващите руски части с покъщнина и едрия добитък през Старопланинските проходи – най вече по Русалийската пътека – в района на гр. Трявна (историята е останала в родовата памет на турийци с името „Бегът“). След войната три от десетте обитавали селото рода се завръщат в родното пепелище и възстановяват селото, а от останалите седем един се заселва в полуопразненото турско село Окчилар (дн. Александрово), а другите – в изоставеното турско село Лъджакьой – днешен гр. [[Павел Баня]].
В момента кмет на селото е Иван Константинов Дончев.
