Винт: Разлика между версии

'''Винтът''' е [[крепежен елемент]] с [[Цилиндър|цилиндрична]], конусовидна или близка до тях форма и разположен около тази форма ръб с формата на [[винтова линия]], наричан външна [[резба]]. Винтовете обикновено се използват за свързване на елементи или за тяхното позициониране.

Резбовите съединения са най-често болтови, винтови и шпилкови. Основната разлика между тях е, че болтът е крепежен елемент с външна резба, конструиран да преминава през отвори в частите за сглобяване, и е предвиден да се притяга с използването на гайка. В този случай се притягат елементите за сглобяване между главата на болта и [[гайка]]та. ВинтаВинтът е крепежен елемент с външна резба, който може да премине в отвори в някои части и се навива в резбови отвор на един от съединяваните детайли. Някои винтове, наричани самонарезни, са предназначени за навиване в по-мек материал, като сами нарязват в него вътрешна резба. При винтовото съединение няма гайка.<ref>ЕСКД Справочник по конструкторска документация 1988 год. стр.374</ref>. Когато нямат собствена глава, винтовите съединения се наричат - [[Шпилка|шпилки]]. Главата на винтовете има специална форма, най-често предназначена да улесни навиването на винта. Тя обикновено е по-широка от останалата част на винта, наричана тяло, за да предотврати навлизането на винта в дълбочина нав елемента, в който се навива. Резбата може да заема цялото тяло на винта или само част от него.<ref>{{cite book | last = Smith | first = Carroll | title = Carroll Smith's Nuts, Bolts, Fasteners, and Plumbing Handbook | publisher = MotorBooks/MBI Publishing Company | year = 1990 | url = http://books.google.com/?id=A81HmmRCN7YC | isbn = 0879384069 | pages = 39 | lang = en}}</ref>

Повечето винтове се затягат с въртене по [[посока на часовниковата стрелка]], а резбата им се нарича дясна. Винтове с лява резба се използват по изключение, например в случаи, в които винтът е подложен на сили, въртящи го в посока, обратна на тази на часовниковата стрелка. Най-често използваните ръчни инструменти за навиване на винтове са [[отвертка]], [[гаечен ключ]], инбусниинбусен ключовеключ и други..

Означението на винтовете става, като се опише типатипът на неговата резба, диаметърадиаметърът на тялото, стъпката на резбата и дължината на тялото в [[милиметър|милиметри]]. Например, ''Винт М6х1х15'' означава винт с метрична резба с диаметър на тялото 6&nbsp;mm, стъпка 1&nbsp;mm и дължина на тялото 15&nbsp;mm. Стъпката може и да се изпусне, ако е стандартната за съответния диаметър на винта.

ВинтаВинтът е описан от гръцкиятгръцкия математик [[Архит|Архит Тарентски]] (428-347 г. пр.Хр.) около 400 г. пр. Хр. Счита се, че едно от древногръцките изобретения е [[Архимедов винт|Архимедовият винт]]. Предполага се, че е изобретен през 3-ти век пр.Хр.<ref>[[Stephanie Dalley]] and [[John Peter Oleson]] (January 2003). "Sennacherib, Archimedes, and the Water Screw: The Context of Invention in the Ancient World", ''Technology and Culture'' '''44''' (1).</ref> Около 1-ви век пр. Хр. дървени винтове се използват в страните от [[Средиземно море|Средиземноморието]] в конструкцията на [[Винтова преса|винтови преси]] за производство на [[зехтин]], както и по-късно за пресоване на грозде при производството на [[Винарство|вино]].

Метални винтове за закрепване на детайли почти не се използват презкъм 15-и век.<ref name="MFA">{{Citation | title = Am_Wood_Screws | url = http://cool.conservation-us.org/coolaic/sg/wag/Am_Wood_Screws.pdf | accessdate = 2010-04-30 | postscript =.}}</ref> Метални винтове започват да се използват нормално едва със започването на масовото им производство.<ref name="Rybczynski2000pp75-99">{{Harvnb|Rybczynski|2000|pp=75–99}}.</ref> Това става в края на 18-ти век със създаването на машинни инструменти за масово им производство. Те се използват основно за дърво.

В началото на 15-тии век в Европа започва производството на метални винтове, които поради високата си цена не могат да се наложат като масов продукт. Едва по време на индустриализацията през 18-тии век масовото и икономически изгодното производство води до широкото разпространение на металните винтове. През 1770 годг. е направен първияпървият сравнително качествен струг. През 1797 година е патентована първата машина за нарязване на резба. От 1800 започва производството и използване на ръчни инструменти за навиване на винтове. През 1930-те години американецът Хенри Филипс закупува така наречения патент за винт Филипс за винт с кръстообразен процепшлиц. Този винт става международен стандарт през Втората световна война година.

В зависимост от предназначението си главите могат да бъдат цилиндрични, ферзенковафрезенкова (от нем. versenken = потъвам, потопявам), инбусна (от съкращението InBuS – първоначалното наименование на този тип винтове) и др.

* Кръгла —– обикновено за декоративни цели

* Гъбовидна —– ниска глава със сферична форма;

По тялото на винта частично или изцяло е нарязана или валцована [[резба]] -– ръб с формата на [[винтова линия]]. Предназначението на резбата е да предотврати измъкването на винта от отвора, в който е поставен. В зависимост от формата на винтовата линия винтовете могат да се затягат с въртене по [[посока на часовниковата стрелка]] или в обратната посока. В първия случай, който е най-широко разпространен, резбата се нарича дясна, а във втория -– лява. Винтове с лява резба се използват по изключение, например в случаи, в които винтът е подложен на сили, въртящи го в посока, обратна на тази на часовниковата стрелка.