Захарий Зограф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 46.47.84.140 (б.), към версия на Пища Хуфнагел |
мРедакция без резюме |
||
Ред 22:
Най-ранната подписана икона на Захарий датира от 1829 г., когато той е бил едва на деветнадесет години.<ref>И. Гергова и др. Християнско изкуство в Националния археологически музей – София: каталог. С., 2012, [http://collections.cl.bas.bg/EU/LH-Icon/W2297.html № II.271].</ref> По-късно художникът рисува икони за черквите [[Свети Константин и Елена (Пловдив)|„Св. Константин и Елена“]] (1836) и [[Света Петка Стара (Пловдив)|„Св. Петка“]] (1837) в [[Пловдив]] и [[Света Богородица (Копривщица)|„Св. Богородица“]] в [[Копривщица]] (1837 и 1838), в [[Мулдавски манастир|Мулдавския]] (1837), [[Горноводенски манастир|Горноводенския]] (1838), [[Плаковски манастир|Плаковския]] (1845), [[Долнобешовишки манастир|Долнобешовишкия]] (1845), [[Преображенски манастир|Преображенския]] (1851), [[Соколски манастир|Соколския]] и други манастири. Негови са и значителен брой стенописи: в църквите „Св. Никола“ (1840) и „Св. Архангели“ (1841) на [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]], в част от главната църква на [[Рилски манастир|Рилския манастир]] (1844), в църквите на [[Троянски манастир|Троянския]] (1847 – 1848) и [[Преображенски манастир|Преображенския]] (1849) манастир. През 1851 – 1852 г. той работи на [[Атон]], изписва външния притвор на главната църква в [[Велика Лавра|Лаврата на Св. Атанасий]] (1852) и рисува икони за конака на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Карея]] (1853).<ref>Енев, М. Захарий Зограф на Атон. С., 2011.</ref>
Захарий Зограф е основоположник на българската светска живопис. Той е един от малкото иконописци, които внасят битови елементи в църковното изкуство. Стенописите му от 1840, 1848 и 1849 г. включват автопортрети. В [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]] (сега „Квадрат 500“) се пазят негов собствен портрет (недатиран) и портрет на [[Неофит Рилски]] (1838) с маслени бои.<ref>Иванова, Б. Портретът през Българското възраждане, С., 2001, 13, 38 – 39. Вж. и Ждраков, З. Една новооткрита творба на Захарий Зограф. – Изкуство, 7, 1986, 46 – 48.</ref> Той оставя след себе си и голям брой рисунки на хартия, непревърнати в завършени произведения. Националната художествена галерия, Институтът за изследване на изкуствата при БАН и музеят в [[Самоков]] притежават десетки негови скици с туш и акварел, копирки за икони, орнаментални рисунки, прерисовки на антични фигури, етюди (от натура) на хора и пейзажи (напр. „Бачковският водопад“, „Бряст“, „Аязмото при Кукленския манастир“, „Романтичен пейзаж“). В писма до своя някогашен учител (от самоковското училище) Неофит Рилски Захарий изразява желание да следва в [[Имперска художествена академия|Художествена академия]] в [[Санкт Петербург]] (1838) и съобщава, че в [[Пловдив]] взимал уроци по живопис от „двамина майсторе француски зографе“ (1841).<ref>Огойска, М. (ред.)
<gallery>
| |||