Николай Николов (художник): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 38:
През 1969 г. се явява и печели конкурс за доцент по сценография в Художествената академия. В 1971 г. Сценографията се обособява като самостоятелна катедра в Приложния факултет на Художествената академия и Николай Николов е избран като първият завеждащ Катедра Сценография в историята на специалността. С неговия иновативен подход, Николов е отговорен за развитието и интеграцията на учебния процес в специалност Сценография с театрите в България, Българската национална опера, Оперета, Национална академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) и [[Българската национална телевизия]] до 1993. През този период той е изпълнявал и длъжността на Заместник декан по учебната част на Приложния факултет в продължение на 8 години.
През творческата си кариера от 1957–1997 г. Николай Николов е работил в театрите и оперите в Дупница, Силистра, Враца, Разград, Пловдив, Сливен, Кюстендил, Стара Загора, Плевен, Видин, Габрово, София, Москва и много други. Работил е като художник на костюмите над Българските исторически филми: Цар Иван Шишман, Юлия Вревска, Борис l ([Последният езичник] и Слово за буквите) и Време на Насилие ([[Време разделно]]). Създава декори и костюми за новосъздадения Български телевизионен театър в продължение на 6 години. Участва редовно в Квадриналето на сценографията в Прага, Братислава и Сан Пауло. Носител на наградата на Съюза на българските артисти за Сценография и костюм за постановката „По Земята“ и на Съюза на българските художници за костюм на фестивала на Българското кино във Варна за филма „Борис l“<!-- Борис едно? -->. Участник във всички Общи художествени сценографски изложби и е първият български сценограф да изложи действителни филмови костюми в изложбеното пространство.
От 1994 г. до 1997 г. е поканен да създаде и оглави катедра „Сценография“ в [[Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство]] в Пловдив.
| |||