Васил Акьов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ линк НАБИС |
Редакция без резюме |
||
Ред 19:
}}
'''Васил Акьов''' е [[България|български]] [[
== Биография ==
Роден е на [[6 юни]] [[1924]] в [[Дупница]]. Учи в родния си град, участва в антифашисткото звижение, политически затворник (1943-1944). Редактор в издателство "[[Народна младеж]]", в. "Народна младеж" и "[[Работническо дело]]", гл. редактор на в. "Литературни новини" (1960-1970), редактор в Студия за игрални филми "Бояна".
Умира на [[7 февруари]] [[1989]] година, малко преди 10-ти ноември. Получава посмъртно награда на [[СБФД]] за цялостно творчество.▼
==Творчество==
В. Акьов започва с произведения, посветени на антифашистката борба, по-късно се насочва към съвременни теми, като книгите му са критично настроени към статуквото, повествованието става по-разчупено и нетрадиционно. Тези процеси достигат кулминацията си в посмъртно публикувания рома "Инфаркт" (1988),
* Република на смъртните (повест, 1966)
* И дойде денят (роман, 1967)
* Светове (критика, 1968)
* Джокерите (роман, 1977)
* Жокей върху асфалта (роман, 1981)
* Любовен джаз (1982)
* Петляно време (1983)
* Игри по никое време (1984)
* Улица Вишнева (1987)
* Инфарт (1988)
Автор е на сценариите: „[[Птици и хрътки]]“ (1969), „Тигърчето“(1972), „[[И дойде денят]]“ (1973) (заедно с [[Георги Дюлгеров]]), „[[Пантелей (филм)|Пантелей]]“ (1978), „[[Мигове в кибритена кутийка]]“ (заедно с [[Мариана Евстатиева]]), „[[Къщата]]“ (1979).
Има много публикации във „[[Факел (списание)|Факел]]“.
Литература
▲Умира на [[7 февруари]] [[1989]] година, малко преди 10-ти ноември. Получава посмъртно награда на [[СБФД]] за цялостно творчество.
== Външни препратки ==
| |||