Михилци: Разлика между версии

{{Селище в България
| екатте = 48564

[[File:Mihiltsi Church.jpg|thumb|Църквата "Свето„Свето Възнесение Господне"Господне“]]

Интересна история има Михилци, както е интересно и името му. Местното население, а пък и околните селища го наричат Милци (а на подбив също и Милано), а населението му - – м̀илчани.Някои изследователи посочват за възможен вариант за възникването на името Милци, като съкратена форма от "богомилци"„богомилци“, което обаче е малко вероятно, да не кажем невероятно. Името Михилци започва да се изписва след 1934 г, когато [[Дирекция на Обновата]] му дава официално това име. В османски регистър от 1576 г. селото е записано като "Михаиллу"„Михаиллу“, а също и като Дерезлу, но не става съвсем ясно дали не са изписани имената на две от седемте съставни махали на селото, а те били именно:1) Дележанка ; 2) Кръстевец ; 3) Дерезлий ( посоченото по-горе Дерезлу ) ; 4) Павлевец ; 5) Дурманка или наричана още и Спасова църква ; 6) Баташки рът, и 7).............(името на седмата махала не е запомнено, но се знае мятото ̀ѝ, и че действително е съществувала ). В околностите на селото има три гробища:1) на "Гешовец"„Гешовец“ ;2) на "Пеев„Пеев кръст"кръст“ ; 3) на "Св„Св.Георги"Георги“. До около 1890 г. милчани се погребвали в църковния двор, но след това създали описаните по-горе гробища, в които започнали да се погребват. Около 1700г1700 г. в селото идва и се заселва голяма група бежанци от [[Чипровци]], след разгрома на [[Чипровското въстание]] в 1688 г. Тези преселници се скитали и заселвали в [[ Стрелча ]] и изчезналото днес село Йъхишлу ( в землищата на дн.[[ Слатина ]] и [[ Христо Даново ]] ), но вследствие на притеснения от тамошни турци се изселват масово в Михилци образувайки 2-3 махали, по-малка част във [[ Войнягово ]] от 6-7 рода (една махала), и няколко рода в [[ Черноземен ]]. Тази е причината милчани и досега да говорят на западнобългарски диалект, по-точно на "у"„у“-говор, който са опазили доста добре и досега. Милци е единственото село в околността говорещо на западнобългарски диалект. Прословутия милчански израз: "Дойко„Дойко ти св̀ира, Петър ти ̀игра, Иван ти б̀учи н̀ожи в тавани"тавани“ дава най-добър поглед върху диалекта на Михилци. По време на кърджалийските размирици в края на XVIII век пръснатите махали се принудили да се съберат и приберат за по-добра охрана и отбрана, и така се събират на мястото на днешното село, като се поделят на две части: по-високата "Рокалица"„Рокалица“, откъдето наблюдавали за задаваща се опасност и при такава "рокали"„рокали“ (викали), и долната махала "Чуйвица"„Чуйвица“ (където чували предупреждението за бягство). Така възникнало днешното село на днешното място. Милчани в миналото били прочути фурнаджии (хлебопекари). Поради бедната и неплодородна почва на Михилци, която не можела да изхранва нарасналото население, голяма част от него имигрирала в началото на ХХ век по по-големите градове, където основно се препитавала чрез фурнаджийство (хлебопекарство), което пък е причина околните села да наричат милчани "фурнаджиите"„фурнаджиите“.

Храм "Свето„Свето Възнесение Господне"Господне“ или "Свети„Свети Спас"-Спас“ – Историята на храма е не по-малко интересна от тази на селото. Почти до средата ХIХ населението на Михилци не се придържало към установените канони на православието, а извършвало някакви полу-езически полу-православнохристиянски служби и треби под един вековен дъб, който се намирал на мястото на днешната църква. "Службата"„Службата“ се служила от един старец, който не бил дори духовно лице, и който извършвал такива езически обреди като: "комкване"„комкване“ (причастяване) с вода събирана от подрязани лози, "пречистване"„пречистване“ чрез прескачане на жарава и др. такива, а мъжете стояли с шапки на глава и пушели с лулите си тютюн по време на "службата"„службата“, а жените си говорели като на пазар. Пловдивският владика, който бил на посещение по една случайност в селото, се ужасил като видял всичко това и повикал карловският забитин (полицейски началник) и мютевелият (управителя на вакъфа на Куршум джамия в Карлово) за да вземат решение как да оправят това положение. Забитинът събрал цялото население и му поставил условие- или владиката ги покръства наново и ги наставлява духовно, или мютевлият довежда ходжа и ги прави мюсюлмани и ги наставлява духовно той. Да си изберат сами. Милчани, като видели, че работата отива на зле, приели да ги кръсти владиката и по негово настояване приели да отсекат дъбовото дърво и на това място да построят църква. Мютевлият пък подарил една кория (гора), която била собственост на вакъфа, да я осекат милчани за дървен материал за църквата. И така със средства събрани от селото, помощи от пловдивският митрополит и дарението на карловския мютевелия била построена църквата "Св„Св.Спас"Спас“, която в 1878г1878 г. по времето на Освободителната война турците опожарили.

В 1881г1881 г. селяните събрали наново средства и построили сегашният храм "Свето„Свето Възнесение Господне (Свети Спас)"“ и в 1883г1883 г. църквата била осветена от епископ Гервасий.Свето Възнесение" (Свети Спас)-

<!-- == ЛитератураДруги == -->