Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
 
== История, произход и дефиниция на термина ==
Терминът произлиза от гръцката дума „Πολιτικά“, използвана от [[Аристотел]] в книгата му „[[Политика (Аристотел)|Политика]]“. Терминът преминава през [[средноанглийски език|средноанглийски]] и през [[среднофренски език|среднофренски]], за да стигне до латинизацията на гръцкото ''πολιτικός'' в ''politicus''.<ref>"Concise„Concise Oxford English Dictionary: Luxury Edition, 11th edition, revised 2009"2009“.</ref>
 
Политиката предполага разнообразие от възгледи, ако не относно крайните цели, то поне относно най-подходящите средства за постигането им. Терминът се употребява в единствено число и обозначава процес, при който група хора, чиито интереси са първоначално различни, достигат до колективни решения, които най-общо се смятат за обвързващи за групата и наложени като обща политика. Най-често прилагателното „политически“ в този му смисъл касае партиите, правителствата, международните отношения, науките – например политически теории, политическа икономия.
 
Така значенията на термина „политика“ могат да се обобщят в две групи. Първата се свежда до поддържане и провеждане на определен курс от действия чрез вземане на решения, които включват тактика, стратегия, цел и други. Втората се свежда до взаимоотношенията на големи социални групи, в които те изразяват и отстояват интересите си. В политиката основна е също така връзката между политиката и властта.
Ценностите са общата основа на политиката и властта. Властта представлява политически феномен, а политиката представлява властване, защото бива субективно разпределение на ценностите между нациите, класите, прослойките, народностите и изобщо между големи социални групи в обществото.<ref>Янков, Георги и колектив. Политология, УИ „Стопанство“, София, 1993, стр. 18.</ref>
 
От друга страна, „политика“ (употребена често и в множествено число, политики) може да има и по-тясно значение и да изразява конкретен план или основни принципи за действие, към които дадена организация се придържа в изпълнението на някакво начинание. Тази употреба е характерна за по-съвременния език, като на английски за нея си има отделна дума policy, но на български тя се превежда като „политика“ или (списък от) „принципи“ или „правила“ - – например [[Уикипедия:Препоръки_и_правила]]. При тази употреба „политика“ означава, че организацията е формулирала определени принципи, към които да се придържа и декларира публично, че се ангажира с тях. Една популярна употреба в този смисъл е „политика за защита на информацията“ или „политика за защита на личните данни“, която се среща често в [[Интернет]].
 
Има няколко различни идеи за природата и произхода на политиката:
* ''Теологична'' - – В съответствие с тази гледна точка, политиката, както и живота като цяло, има [[Бог|божествен]] произход.
* ''Антропологическа''. Този подход свързва политиката с човешката природа: предполага се, че съответния вид [[общуване]] и взаимодействие с другите хора е продиктуван от същността на [[човек]]а (и от друга страна, сам влияе върху тази същност, което води до редица самоограничения и други характерни черти, които отличават човека от животните).
* ''Биологична''. Това тълкуване предполага точно обратното  че природата на политиката трябва да се разбира въз основа на общите човешки и животински начала  като например [[агресивност]]та, [[инстинкт за самосъхранение|инстинкта за самосъхранение]], борбата за оцеляване и т.н. Етологът [[Конрад Лоренц]] по-специално свързва агресивността с [[война|войните]], [[Революция|революциите]] и други конфликти, които се случват в живота на [[общество]]то.
* ''Психологическа''. Според тази гледна точка, основният източник на политическо взаимодействие между хората са [[нужди]]те, интересите, емоциите и други прояви на човешката [[психика]].
* ''Социална''. Съответстващият подход предполага, че политиката е продукт на обществото и се формира по време на еволюцията му  едновременно с нарастването на неговата сложност и развитието на [[Социална стратификация|социалната стратификация]]. Като отправна точка за социалните промени се счита [[неолитна революция|неолитната революция]], която повлиява както на формите на стопанство, така и на начина на живот на хората като цяло. Логиката на появата на политиката при този възглед е следната:
** Повишаването на производителността на човешката дейност обуславя появата на [[Частна собственост|частната собственост]]. Тя, от своя страна, допринася за развитието на [[икономика]]та, специализацията и&#768;, както и формирането на нови социални обединения, задълбочава самостоятелността и независимостта на личността, което и&#768; позволява да постигне определено [[социален статус|положение в обществото ]] по икономически начин, както и засилва разслоението на обществото по имуществен признак, пораждайки конфликти.
** Социалната диференциация, включително и по етнически и религиозен признак, става все по-силно изразена.
** Прирастът на населението и повишаването на икономическата активност актуализират въпроса за независимостта на една или друга общност от други, а също и задачата за запазване на цялостта на територията, намираща се под контрола на споменатата общност.
 
Съответно, политиката възниква във връзка със загубата на възможността за решаване на горните проблеми и конфликти по традиционните начини  посредством [[обичай|обичаи]], морални нагласи и др. Заедно с [[право]]то, политиката служи като един от новите регулатори, предназначени за решаване на тези проблеми. Освен това, със същата цел се формира и [[държава]]та – като нова форма на организация и управление на живота на хората. По този начин, концепцията за политика е пряко свързана с понятията за държава и [[власт]]. Концепцията на политолога Дюверже отделя три форми на власт  анонимна, индивидуализирана и институционализирана, като първите две са определени като преддържавни, а третата  като изцяло държавна, имаща обществен характер и обуславяща появата на политиката.
 
== Същност ==
* ''Социологически''. При този подход обществото се разглежда като съвкупност от структурно организирани [[социална група|групи]], реализиращи потребностите и интересите си чрез власт, а политиката съответно се разглежда като една или друга форма на дейност на тези социални групи при реализирането на потребностите и интересите.
* ''[[Телеология|Телеологичен]]''. Това разбиране за същността на политиката е свързано с понятията за организиране, целесъобразност и достигане на целите, при което определението на термина „политика“ е разширено значително.
 
Освен това, в модерната политология съществуват два противоположни подходи при разбирането на политиката: консенсусен и конфронтационен. Първият включва решаването на проблеми чрез не насилствени и не конфликтни методи, чрез сътрудничество и търсене на [[компромис]]и, и политиката при него се разглежда като дейността за постигане на съгласие между гражданите. При втория подход политиката се смята за сфера на сблъсък на интереси, област на противопоставяне, предполагаща доминирането на по-силните субекти или организации над по-слабите. Трябва обаче да се отбележи, че не трябва да се преувеличава значението и важността на някой от тези подходи: политиката е продукт на борбата между двете разнопосочни тенденции (сблъсъкът на интереси и търсенето на равновесие), което всъщност изравнява консенсусния и конфликтния подход помежду им.
 
=== Алтернативни определения ===
* „Борба на множество интереси“ (управление с отчитане на интересите на всички слоеве на обществото). Определението е свързано с етимологията на гръцката дума ''πολιτικός'', в която ''πολι'' означава „множество, много“, а ''τικός'' – „интерес“; (дословно – множество интереси). Така, държавните служители в полисите на древна Гърция се наричат „политикос“, а гражданите, които малко се интересуват от участие в политическия живот на града си – ''ιδιοτικός'' („идиотикос“).;<ref>Steven Kreis. The Athenian Origins of Direct Democracy. [http://www.historyguide.org/ancient/lecture6b.html Lecture 6]</ref>
* „Изкуство на допустимото“. Историята свидетелства за манипулиране и агресивност при политиката на много владетели. Политиката е управление, инструмент, и е нужно да се различава от целите.
* „Всеобхватен феномен на обществения живот, проникващ във всичките му форми и включващ в себе си всички форми на социалната активност на хората, всички видове дейности по организирането и ръководството им в рамките на процесите на производство.“;<ref>А. П. Угроватов. „Политология: словарь-справочник“. Новосибирск. ЮКЭА. 2006 г.стр. 486</ref>
* „Стремеж към участие във властта или оказване на влияние при разпределянето и&#768;, между държави или в държавата между групи хора.“;<ref>Вебер М. „Политика как признание и профессия“. Антология мировой политической мысли. Т. 2. М. 1997 г.</ref>
* „Участие в държавните дела, определянето на формата, задачите и съдържанието на дейностите на държавата.“;<ref>В. И. Ленин. Полное собрание сочинений. Т.33</ref>
* Деѝността на дадена [[организация]] (поведенческия и&#768; модел) при реализиране на целите и&#768; (интересите и&#768;) – например ''техническа политика'';
* Всяка програма за действие, всички видове дейности по самостоятелното ръководство или управление на нещо или някой. Съответно, в това и&#768; значение може да се говори например, за [[валутна политика]] на [[банка]], за училищна политика на община, за семейна политика на жените по отношение на мъжете и децата и т.н.;
* Съвкупност от мерки и действия, насочени към постигане на желан резултат;
 
== Структура ==
В политиката се обособяват субекти, или действащи лица  свободни и самостоятелни участници в политическия процес (например, определена общност от хора, институции, организации и т.н.), както и обекти  социалните явления, които по някакъв начин целенасочено си взаимодействат субектите. В резултат на това взаимодействие възникват политическите отношения, които, от своя страна, се определят от политическите интереси на субектите. На всички тези структурни елементи оказват влияние политическото съзнание (съвкупността от ценности, идеи, емоции и др.) и политическата култура. Сумирането на тези компоненти образува появата на явления на по-високо абстрактно ниво – [[Политическа система|политическата система]], политическия режим и политическите процеси.
 
== Видове ==
Политическата идеология се основава на описанието на концепциите за явления и механизми, процеси и управленски структури. Политизирането на управлението често демонстрира противопоставянето на идеологии и манипулации в полза на управление в сянка и лобиране в полза на интересите на трети лица извън управлението. Политическите партии могат да разглеждат управлението на държавата по различен начин. По този начин, политиката на държавата се определя от баланса и/ или противопоставянето на различните идеологии.
 
Обикновено партиите се асоциират с определени цветове, които ги отличават от другите партии. [[Червен цвят|Червеният]], като правило, е запазен за левите партии: комунисти, социалисти и т.н. Цветът, използван от консервативните партии е [[син цвят|синият]] и/или [[черен цвят|черният]]. Изключение правят в САЩ, републиканската партия – червен, а демократичната – син. [[жълт цвят|Жълтият]] цвят най-често е използван от [[Либерална партия|либералите]]. [[Зелен цвят|Зеленият]] се асоциира с [[Зелена партия|партията на зелените]] (защитниците на обкръжаващата среда, на [[природа]]та) и [[ислям]]истските партии. [[Кафяв цвят|Кафявият]] обикновено се свързва с фашистките и неонацистките партии, а червено и черно – с [[Анархизъм|анархистите]].
 
Към 2009 година в България са регистрирани 339 политически партии.<ref>[http://www.europe.bg/htmls/page.php?id=20048&category=5 339 партии са регистрирани в България]</ref>
 
Разделението дясно-ляво в политическото пространство е обект на дълги дискусии, като се намесват критерии за разграничение като свободата и равенството и най-вече различното им схващане. Според италианския политолог Норберто Бобио, различието между дясното и лявото не са едно дясно равенство и едно ляво равенство, а спрямо различния начин на схващане на отношението равенство-неравенство отдясно и отляво.<ref>Боббио, Норберто. Дясно и ляво. Основания и значения на едно политическо разграничение, Издателство ЛИК, София, 2001, стр. 23.</ref> Бобио разглежда и емоционалното значение на термините. Според него допреди десетина година принадлежността към левицата се е смятало за срамно в [[Италия]], докато днес е обратното. Той изказва мнението, че периодично се променя оценъчното значение на термините, но въпреки това двойката дясно-ляво продължава да описва относително стабилни реалности.<ref>Боббио, Норберто. Дясно и ляво. Основания и значения на едно политическо разграничение, Издателство ЛИК, София, 2001, стр. 40.</ref>
[[Авторитаризъм|Авторитаризмът]] и [[либертарианство]]то се отнасят до размера на индивидуалната политическа свобода, която всеки човек притежава в дадено общество по отношение на държавата. Маркус Кемелмайер описва авторитарните политически системи като такива, в които „индивидуалните права и цели са подчинени на групови цели, очаквания и съответствия“,<ref>{{cite journal|author=Markus Kemmelmeier|title=Individualism, Collectivism, and Authoritarianism in Seven Societies|year=2003|journal=Journal of Cross-Cultural Psychology|volume=34|issue=3|pages=304–322304 – 322|doi=10.1177/0022022103034003005|author-separator=,|display-authors=1|last2=Burnstein|first2=Eugene|last3=Krumov|first3=Krum|last4=Genkova|first4=Petia|last5=Kanagawa|first5=Chie|last6=Hirshberg|first6=Matthew S.|last7=Erb|first7=Hans-Peter|last8=Wieczorkowska|first8=Grazyna|last9=Noels|first9=Kimberly A.}}</ref> докато либертарианците като цяло се противопоставят на [[суверенна държава|държавата]] и издигат личността като [[суверен]]. В най-чистата си форма, либертарианците са [[анархизъм|анархисти]], които се застъпват за пълното премахване на държавата, на политическите партии и на [[политическа организация| други политически организации]], докато най-ярките представители на авторитаризма са, на теория, [[тоталитаризъм|тоталитарните режими]], които поддържат държавния контрол над всички аспекти на обществото.
 
Например, [[класически либерализъм|класическия либерализъм]] (известен също като ''лесе-фер''<ref name=Adams>Ian Adams, ''Political Ideology Today'' (Manchester: Manchester University Press, 2001), 20.</ref> или, в по-голямата част от света, просто като ''либерализъм'') е доктрина, която подчертава индивидуалната свобода и ограничената намеса на държавата. Тя включва значението на човешкия разум, индивидуалната [[собственост]], свободния пазар и естествените права, защитата на [[граждански свободи|гражданските свободи]], конституционното ограничаване на управлението, както и запазването на индивидуалната свобода, както е описано в трудовете на [[Джон Лок]], [[Адам Смит]], [[Дейвид Хюм]], [[Давид Рикардо]], [[Волтер]], [[Монтескьо]] и други. Според либертарианския [[Институт за хуманитарни изследвания]], „Либертарианската (или „класическата либерална“) гледна точка е, че индивидуалното благополучие, просперитет и социална хармония се насърчават при ''колкото е възможно повече свобода и само толкова управление, колкото е необходимо''.“.<ref>[http://www.theihs.org/about/id.1084/default.asp What Is Libertarian?], Institute for Humane Studies</ref>
За анархиста и политически философ [[Сюзън Браун]] „Либерализмът и анархизмът са две политически философии, които фундаментално са ангажирани със индивидуалната свобода на волята, но все пак се различават една от друга по много и различни начини.“. Анархизмът споделя с либерализма радикалната посветеност на индивидуалната свобода, докато същевременно отхвърля неговите конкурентни отношения на собственост.".<ref name="ReferenceA">[[L. Susan Brown]]. ''[[The Politics of Individualism: Liberalism, Liberal Feminism, and Anarchism]]''. BLACK ROSE BOOKS LID. 1993</ref>
 
| правото диктува културата || културата диктува правото || Това е формулирано от американския сенатор [[Даниъл Мойниън]], но е преразгледано от [[Едмънд Бърк]].
|-
| човешката природа и общество са по-отстъпчиви || човешката природа и общество са по-фиксирани || Това е пример за естествен срещу отгледан, „[[емпиризъм или биогенетизъм]]“ аргумент. Предложена е за дефиниция на ляво-дясна дихотомия от [[Томас Соуел]], и по-късно подкрепено от [[Джордж Лакоф]] в книгата му ''[[Moral Politics]]''.<ref>Lakoff, George. [http://www.wwcd.org/issues/Lakoff.html Metaphor, Morality, and Politics]. ''Social Research'' 62:5 (Summer, 1995).</ref>
|-
| прогресивизъм || консерватизъм || Дали да се използва работещата система и да не се променяме доколкото е възможно или да следим най новите тенденции и да ги прилагаме с риск да се окажат погрешни?
 
== Университетска дисциплина ==
Първата катедра по [[политология]] се основава в [[Швеция]] в 17 век.<ref>Янков, Георги и колектив. Политология, УИ „Стопанство“, София, 1993, стр. 3.</ref> Политологията получава в най-ново време силно развитие в САЩ от гледна точка на организацията и на изследователския апарат. Свързаните с дисциплината изследвания обхващат различни проблемни области: политически теории, [[политическа философия]], [[политическа икономия]], политически системи, политическа култура и други. философът [[Чарлс Блатбърг]], който определя политиката като „отговоряща на конфликт и диалог“, предлага описание, което разграничава политическите философии от политическите идеологии.<ref>{{cite journal |last=Blattberg |first=Charles |title=Political Philosophies and Political Ideologies |journal=Public Affairs Quarterly |year=2001 |month=July |volume=15 |issue=3 |pages=193–217193 – 217 |url=http://ssrn.com/abstract=1755117 |accessdate=26 April 2013 |issn=0887- – 0373}}</ref> Политологът [[Харолд Ласуел]] определя политиката като „кой получава какво, кога и как“.<ref>{{cite book|last=Schmidt|first=Barbara A.|last2=Bardes|first2=Mack C.|last3=Shelley|first3=Steffen W.|title=American Government and Politics Today: The Essentials|year=2011|publisher=Wadsworth, Cengage Learning|location=Boston|isbn=978-0-538-49719-0|edition=2011–20122011 – 2012 Student|page=5}}</ref>
 
Специфична характеристика на воденето на дисциплината в [[САЩ]] е разглеждането на проблемите предимно на микроравнище.
* [[Норберто Бобио|Боббио, Норберто.]] Дясно и ляво. Основания и значения на едно политическо разграничение, Издателство ЛИК, София, 2001.
* [[Манфред Г. Шмидт|Schmidt, Manfred G.]] ''Wörterbuch zur Politik''. Alfred Kröner Verlag, Stuttgart, 2004, ISBN 3-520-40402-8.
* Гринин Л. Е. [http://urss.ru/cgi-bin/db.pl?cp=&page=Book&id=53187&lang=Ru&blang=ru&list=Found Государство и исторический процесс. Политический срез исторического процесса]. М. УРСС. 2007 г. ISBN 5-484-01008-X
* Штёкль К.[http://ec-dejavu.ru/p-2/Politics.html Сообщество после субъекта. Православная интеллектуальная традиция и философский дискурс политического модерна]. Вопросы философии. no. 8. 2007 г. стр. 34- – 46
* Новицкий И. Я. [http://www.rukavkaz.ru/articles/lib/406/0 Управление этнополитикой Северного Кавказа – Краснодар] 2011. – 270 с., ISBN 978-5-94945-030-7
* {{cite web|url=http://imp.rudn.ru/ffec/polit-index.html|title=Политология. Политика как общественное явление|publisher=rudn.ru|accessdate=2013-04-24|archiveurl=http://www.webcitation.org/6GD42vMn5|archivedate=2013-04-28}}
* Ryan, Alan: ''On Politics: A History of Political Thought from Herodotos to the Present.'' London: Allen Lane, 2012. ISBN 978-0-713-99364-6