Нага: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 16:
Обширен цикъл митове за нагите има в първата книга на „Махабхарата“, където се говори за великото жертвоприношение на змиите, направено от царя Джанамеджай за отмъщение за убийството на неговият баща Парикшита от царя на нагите Такшака. Жертвоприношението било спряно от мъдреца Астика (племенник на Васуки), възползващ се от правото си да каже едно желание (дадено му от Джанамеджанай за това, че Астика го благословил). Една от легендите от този цикъл разказва, как нагите получили безсмъртие, пиейки амрита, но при това си действие техният език се раздвоил, защото им се наложило да облизват амритата от острите стебла на тревата куши.
НАГИ (санскрит) – змия, полубог.
Митологията за „човекът-змия“ има древни корени. Съществува култ към змията и свързаните с него празници. Предполага се, че нагите са били тотем на едно от могъщите древни племена, живеещи в северо-западна Индия още преди идването на ариците, чийто представители са се казвали наги. „Нагадвипа“ - страната на нагите се смята като една от деветте области Бхаратаварши, т.е. Индия; с коренът „нага“ се свързва голям брой от индийските топоними. Предполага се, че реалните наги били племе от монголоидната раса с тотем кобра и от там митологическата интерпретация наложена върху историческа основа. По всяка вероятност, нагите играят важна роля в митовете за доарииска Индия и включването им в будиската митология се приема от някои учени като признак на неариският произход на будизма. Мъдрецът Патанджали е изобразяван във вид на наг, имащ човешка горна половина на тялото. Смята се, че Будда е проповядвал на нагите. Нагарджуна седемнадесет години е медитирал на образа на наг, после се потопил в тяхната стихия, водата, където и придобил висша интуитивна мъдрост (праджняпарамита). Водата е символ на безсъзнателното. С нея се свързват преживявания при дълбиководни натоварвания в процесът на медитация. Смята се, че нагите пазели истината в тайна до тогава, когато хората са готови за нейното разбиране. Нагите заселили великата бездна (Махатала), един от най-страшните адове. Във вид на змии се изобразявани и кундулани, енергията, надигаща се от човека при духовната практика от най-ниският психо-физикологичен център (чакра) към висшия, където става сливането с боговете. Към будизмът нагите се отнасят благосклонно и често стават негови горещи поддръжници. Наг защититил Будда със своята качулка от жаркото слънце по време на неговата медитация преди просветлението. Самият Шакямуни, още преди да стане будда, няколко пъти се прераждал в образа на наг. В митологията на махаяни е разпространена легенда, говореща за това как известният философ Нагарджуна получил от нагите сутрата „Праджняпарамити“, която се съхранявала от него до тогава, до когато хората не били готови за нейното разбиране.
Описание на нагите се срещат в много канонически текстове, например „Джатака“. Нагите се делят на два класа – живеещи във водата (морето и реките) и на сушата. Нагите могат да се превъплащават в хора. Често те всъпват в любовни отношения, както с мъже, така и с жени. Потомците от тези връзки са извънредно нежни, защото имат „водна същност“.
Нагите често се ядосват/гневят, счита се, че техният дъх е отровен, а погледът може да донесе смърт.
Извън Индия нагите се съпоставяли с местните змиеподобни божества. В мон-кхмерската мотология нагите живеят под земята и във водните източници и могат да се превъплащават в красиви жени.
Според един от митовете, основателят на кхмерската държава Прах Тхон успял да проникне в техният свят, седящ на дърво, което всяка нощ се спускало под земята. Там той се оженил за дъщерята на техния цар, който му дал сампот (камбоджанска кърпа, която се завързва около кръста)с изображение на наг. В древността жениха бил длъжен да подари на невестата такъв сампот. Преди, по време на церемонията жениха и невестата изпилвали не много предните си зъби, за да не могат да се превърнат в наги.
Жената-нагини е централен образ в кхмерските династически митове. Според един от тях, кхмерският крал бил длъжен да прекара ноща с многоглава нагини и от това зависело благосъстоянието на страната. В един будистки мит на Мучилинда принадлежи заслугата за спасението на Будда по време на потопа, в друг – наг по лъжовен път станал ученик на Будда и бил разобличен. Има множество изображения на наги на барелефите в Ангкор. При лаосците е особенно изразена функцията на нагите като духове – защитници на страната. Счита се, че столицата на Лаос Луангпрабанг се охранява от 12 наги, начело с Тхао Бунсонг и Тхао Тонгкхуанг. По заповед на нагите бил построен град Виентиян, бившата столица на едно от княжествата.
Нагите в дъждовният сезон обитавали езерата и оризовите полета, залети от водата, а през сухият сезон – плават в реките и тогава стават зли. С настъпването на дъждовният сезон се устройват обряди с цел да се облегчат нагите за прехода от реките към вътрешните водоеми за да се осигури плодородието на полетата. Нагите също обитават и скалите. Според средновековните лаоски манускрипти, съществуват 15 царе на нагите (прайя нак). Те живеят при сливането на реките и в праговете. Тези духове на водата могат да се превръщат в хора. Съгласно тези данни, най-могъщите наги – Пха Сиа, охраняват северната част на страната и Паксопроп.
[[Категория:Митология]]
| |||