Уикипедия

Франсоа д'Алансон: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м без right/дясно в картинки (x1)
Редакция без резюме
Ред 25:
| герб = Wapen hertog Anjou.PNG
}}
'''Еркюл-Франсоа дьо Валоа-Ангулем, херцог Д'[[Алансон]] и херцог Д'[[Анжу]]''' ({{lang-fr|Hercule Francois de Valois-Angoulême}}, [[18 март]] [[1555]] - – [[19 юни]] [[1584]]) е най-малкият син на френския крал Анри II и съпругата му Катерина Медичи.
[[file:Hercule-Francois Duke of Alencon.jpg|thumb|left|200px|Детски портрет]]
Роден е на [[18 март]] [[1555]] в [[Сен Жермен ан Ле]]. Израства като красиво дете, но на 11 се разболява от шарка, която обезобразява лицето му. Заради обезобразения си вид и леко изкривения си гръбнак, които не подхожда на рожденото му име Еркюл (Hercles), по-късно той променя името си на Франсоа в чест на брат си [[Франсоа II (Франция)|Франсоа II]]. Слуховете (потвърдени и от историческите сведения) упорито приписват на Франсоа и братята му интимни контакти със сестра им [[Маргарита Валоа|Марго]].
 
До [[1574]] г. Франсоа носи титлата "Херцог„Херцог на Алансон"Алансон“. През [[1574]] г. след смъртта на брат си [[Шарл IX]] и възцаряването на [[Анри III]], Франсоа става престолонаследник на Франция. Същата година Франсоа организира заговор за освобождаването на зет си [[Анри IV (Франция)|Анри дьо Навар]], който се намира в плен в Лувъра. Заговорът е разкрит и за да получи прошка от брат си [[Анри III]], Франсоа издава двама свои съзаклятници - – [[Анибал дьо Коконас]] и [[Хиецинт дьо Ламол]]. Двамата са екзекутирани, а Франсоа е опростен.
 
През [[1576]] г. Франсоа д'Алансон получава титлите ''Херцог на Анжу, [[Турен]] и [[Бери (Франция)|Бери]]''. Същата година, в разгара на френските религиозни войни между католици и хугеноти, Франсоа взима страната на зет си — – водача на хугенотите Анри дьо Навар, заедно с когото воюва срещу брат си Анри III, и на [[6 май]] [[1576]] договаря условията на ''[[Едикт от Болио|едикта от Болио]]'', с който е сложен край на войната между католиците и хугенотите, като последните получават и религиозни свободи. През [[1579]] г. Франсоа, по покана на Вилхелм Орански, подкрепя борбата на Нидерландите срещу властта на испанските [[Хабсбурги]], в замяна на което получава обещание да бъде провъзгласен за суверен на [[Република Съединени провинции|Обединените провинции]], създадени след Утрехстския съюз от същата година, за херцог на [[Брабант]] и граф на [[Фландрия]]. На [[29 септември]] [[1580]] г. Генералните щати на Нидерландия подписват с Франсоа конвенцията от Плеси ле Тур, с която Франсоа е обявен за ''протектор на свободните нидерланди''' и става суверен на републиката им.
{{Династия Валоа (Франция)}}▼
==Годеж за [[Елизабет I]]==▼
Междувременно през [[1579]] г. започват преговори за женитба между Франсоа и английската кралица Елизабет I. Франсоа е единственият кандидат за ръката на Елизабет, който лично посещава двора ѝ. По това време той е на 24, а тя — на 46. Въпреки голямата възрастова разлика двамата стават много близки и Елизабет започва да го нарича своя жаба. Въпросът дали Елизабет наистина е възнамерявала да се омъжи за Франсоа д'Анжу е доста спорен. Възможно е тя да го е ласкаела, знаейки, че той е последният ѝ кандидат. Плануваният брак обаче не се приема добре от английската общественост, която не одобрява религията и националността му. Кралицата вероятно също не смята този брак за подходящ, съобразявайки се с общественото мнение, но продължава да играе ролята на годеница на Франсоа, за да притисне испанския крал с възможността за бъдещ англо-френски съюз срещу Испания. През [[1581]] г. обаче присъствието на Франсоа в Англия престава да е полезно за Елизабет и същата година тя отпраща своята жаба от Англия.▼
 
▲== Годеж за [[Елизабет I]] ==
==В Нидерландия==▼
▲Междувременно през [[1579]] г. започват преговори за женитба между Франсоа и английската кралица Елизабет I. Франсоа е единственият кандидат за ръката на Елизабет, който лично посещава двора ѝ. По това време той е на 24, а тя — – на 46. Въпреки голямата възрастова разлика двамата стават много близки и Елизабет започва да го нарича своя жаба. Въпросът дали Елизабет наистина е възнамерявала да се омъжи за Франсоа д'Анжу е доста спорен. Възможно е тя да го е ласкаела, знаейки, че той е последният ѝ кандидат. Плануваният брак обаче не се приема добре от английската общественост, която не одобрява религията и националността му. Кралицата вероятно също не смята този брак за подходящ, съобразявайки се с общественото мнение, но продължава да играе ролята на годеница на Франсоа, за да притисне испанския крал с възможността за бъдещ англо-френски съюз срещу Испания. През [[1581]] г. обаче присъствието на Франсоа в Англия престава да е полезно за Елизабет и същата година тя отпраща своята жаба от Англия.
От Англия Франсоа се отправя за Нидерландия, където на [[10 февруари]] [[1582]] г. е посрещнат от Вилхелм Орански във Флисинген. В [[Брюге]] и [[Гент]] Франсоа е обявен съответно за херцог на [[Брабант]] и граф на [[Фландрия]]. Въпреки това Франсоа не става популярен сред холандците и фламандците, които в негово лице виждат само един френски католик, и провинциите Зеландия и Холандия отказват да го признаят за свой суверен, а Вилхелм Орански отнася много критики заради профренската си политика. Когато през късната 1582 войските на д'Анжу в пристигат в Нидерландия, изглежда че планът на Вилхелм Орански успява, тъй като и Пармският херцог се стряска, че сега нидерландите печелят силен покровител.▼
 
▲== В Нидерландия ==
▲От Англия Франсоа се отправя за Нидерландия, където на [[10 февруари]] [[1582]] г. е посрещнат от Вилхелм Орански във Флисинген. В [[Брюге]] и [[Гент]] Франсоа е обявен съответно за херцог на [[Брабант]] и граф на [[Фландрия]]. Въпреки това Франсоа не става популярен сред холандците и фламандците, които в негово лице виждат само един френски католик, и провинциите Зеландия и Холандия отказват да го признаят за свой суверен, а Вилхелм Орански отнася много критики заради профренската си политика. Когато през късната 1582 войските на д'Анжу в пристигат в Нидерландия, изглежда че планът на Вилхелм Орански успява, тъй като и Пармският херцог се стряска, че сега нидерландите печелят силен покровител.
 
Недоволен от ограничената си власт, Франсоа д'Анжу решава да превземе със сила градовете [[Антверпен]], [[Брюге]], [[Дюнкекр]] и [[Остенд]].
 
== „Френската глупост“ ==
=="Френската глупост"==
[[File:Intocht hertog van Anjou in Antwerpen.jpg|thumb|250px|Тържественото влизане на Франсоа д'Анжу в [[Антверпен]], [[19 февруари]] [[1582]] г.]]
На [[18 януари]] [[1583]] г. Франсоа решава лично да ръководи атаката на Антверпен. За да заблуди жителите на града, Франсоа предложил да влезе триумфално в града, за да му отдадат почестите си. Никой обаче не се излъгал. След като френските войски влезли в града, градските порти се затворили зад гърба им. Попаднали в капан, французите били обсипани с камъни, цепеници и дори метални предмети, които разярените граждани на града хвърляли от прозорците и покривите на сградите. Накрая градският гарнизон открил стрелба по неприятеля. Само няколко французи, в това число и Франсоа, успели да избягат живи. Над [[1500]] френски войници обаче намерили смъртта си в Антверпен.
 
Провалът при Антверпен слага край на военната кариера на Франсоа. Лично майка му Катерина Медичи пише в едно от писмата си до него:''"Господ трябваше да те убие още млад. Тогава ти нямаше да станеш причина за смъртта на толкова смели и благородни хора."'' Друг удар идва след като Елизабет I официално разтрогва годежа си с Франсоа след клането в Антверпен. След тези събития положението на Д'Анжу вече не можело да бъде закрепено и през юни той напуска Нидерландия.
 
Скоро след това Франсоа се разболява сериозно. Според неговите думи става въпрос за малария. Катерина Медичи му позволява да се завърне в Париж, където през [[1584]] Франсоа получава прошка от брат си Анри III — – Анри дори прегърнал брат си и го нарекъл "„''le petit magot''"“ (малка маймуна).▼
 
▲Скоро след това Франсоа се разболява сериозно. Според неговите думи става въпрос за малария. Катерина Медичи му позволява да се завърне в Париж, където през [[1584]] Франсоа получава прошка от брат си Анри III — Анри дори прегърнал брат си и го нарекъл "''le petit magot''" (малка маймуна).
Франсоа умира на [[19 юни]] [[1584]] г. в [[Шато Тиери]]. Смъртта му издига хугенота [[Анри IV (Франция)|Анри дьо Навар]] до позицията на френски престолонаследник, което отново разпалва религиозните страсти в страната.
 
{{commons|François d'Alençon|Франсоа д'Алансон}}
{{превод от 2|en|François, Duke of Anjou|ru|Франсуа (герцог Алансонский и Анжуйский)|301607889|17317331|}}
▲{{Династия Валоа (Франция)}}
 
{{СОРТКАТ:Алансон, Франсоа}}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Франсоа_д%27Алансон“.