Електростатичен генератор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
допълване по руската и за сливане |
||
Ред 1:
{{сливане|Генератор на Ван де Грааф}}
[[File:Wimshurst.jpg|thumb|250px|Демонстрационен електростатичен генератор с две лайденски стъкленици]]
'''Електростатичният генератор''', известен и като '''генератор на ван дер Грааф''', е [[машина|механично устройство]], което създава [[статично електричество]] или електричество с [[висок волтаж]] и малък [[постоянен ток]]. За създаването на електростатичен [[електрически заряд|заряд]] генераторите използват [[триене]] или [[електростатична индукция]].
'''Електростатичният генератор''' е [[машина|механично устройство]], което създава [[статично електричество]] или електричество с [[висок волтаж]] и малък [[постоянен ток]]. За създаването на електростатичен [[електрически заряд|заряд]] генераторите използват [[триене]] или [[:електростатична индукция]]. В миналото са използвани за стерилизация на храна или в рентгенови тръби, но в наши дни служат главно за демонстрационни цели. Обикновено не може да се усети електричеството, но ако някой ви докосне докато сте докоснали генератора, силно електричество ще мине през вас и този, който сте докоснали. Внимавайте! Опасно е! "Инфлуентната машина представлява значително по- сложен , но и по – ефективен генератор за високо напрежение , при който се използва електростатичната индукция , т. е. възбуждането на противоположни заряди от разстояния . Тя е изобретена и усъвършенствана от Уимсхърст , Холц и Тьоплер през 1865- 1867 г. Някои от основните елементи , дискове , четки , колектори , са идентични с тези на електростатичната машина , но има и съществени разлики . Вместо един тук се използват два диска от стъкло или ебонит , с равномерно разпределени сектори от алуминиево фолио. Дисковете се въртят в противоположни посоки . Мостовете в1в2 и в3в4 / от другата страна / , завършващи в двата края с метални четки , свързват противоположни точки по диаметрите на двата диска и са заземени .Електрически заряд , възникнал в единия диск , индуцира в срещулежащо фолио на другия диск противоположен заряд ,който се предава на моста . В двата края на моста възникват противоположни товари .Чрез своите четки мостът контактува с диска и предава товарите на неговата повърхност . При насрещното движение на секторите индуцираните товари се увеличават . Противоположните товари се събират непрекъснатата от четките М / положителни / и М прим / отрицателни / и се отвеждат в две лайденски стъкленици / кондензатори / .Двата диска действат по аналогичен начин . Напрежението се регулира чрез изменение на разстоянието между двете метални сфери , където се получават искри"▼
== История ==
Първият такъв генератор е разработен от американския физик [[Робърт Ван де Грааф]] през 1929 година и е позволявал получаване на [[Електрическо напрежение|потенциална разлика]] до 80 [[Волт|киловолта]]. През 1931 и 1933 пак той построява по-мощни генератори, позволяващи напрежения от 1 милион и 7 милиона волта<ref>{{cite book |title=A to Z of Physicists |last= Leiter |first=Darryl J. |year=2003 |pages=312 |url=https://books.google.com/books?id=Yz1CFkrZ8QMC&pg=PA312 }}</ref>.
Инфлуентната машина представлява значително по-сложен, но и по–ефективен генератор за високо напрежение, при който се използва електростатичната индукция, т. е. възбуждането на противоположни заряди от разстояния. Тя е изобретена и усъвършенствана от Уимсхърст, Холц и Тьоплер през 1865-1867 г.
== Принцип на действие ==
[[File:Van de Graaff Generator.svg|thumb|Схема на генератор на Ван де Грааф, вж. пояснения в текста]]
Простият генератор на Ван де Грааф се състои от диелектрична (копринена или гумена) лента (4), въртяща се на ролки (3) и (6), при което горната ролка е от [[диелектрик]], а долната от [[метал]] и е [[Заземяване|заземен]]. Един от краищата на лентата е закрепен в метална сфера (1). На неголямо разстояние от лентата отгоре и отдолу са разположени два електрода (2) и (5) във формата на четки, като електрод 2 е съединен с вътрешната повърхност на сферата 1. Чрез четка (5) въздухът се [[Йонизация|йонизира]] от източник на високоволтово напрежение (7), образувалите се положителни йони по [[Закон на Кулон|закона на Кулон]] се движат към заземената ролка (6) и се натрупват върху лентата, която пренася заряда вътре в сферата (1), където той се снема от четка (2). Поради Кулоновите сили зарядите се отблъскват към повърхността на сферата и [[Електрическо поле|електрическото поле]] вътре в сферата се създава само от допълнителния заряд върху лентата. По този начин върху външната повърхност на сферата се натрупва електрически заряд. Възможността за получаване на високо напрежение е ограничена от възникването на [[коронен разряд]] при йонизацията на въздуха около сферата.
▲
== Приложения ==
Исторически електростатични генератори са се използвали в [[ядрена физика|ядрената физика]] като [[ускорител на частици|ускорители на частици]]. Днес тази им роля е намаляла поради развитието на други методи за ускорение на частици.
В миналото са използвани за стерилизация на храна или в рентгенови тръби, но в наши дни служат главно за демонстрационни цели, за моделиране на процесите при падане на [[Мълния|мълнии]] и др.
== Източници ==
<references />
{{електротехника-мъниче}}
| |||