Захарий Стоянов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 34:
}}
'''Захарий Стоянов
== Биография ==
Работи като овчар в село Инджекьой (днес [[Тополи (село)|Тополи]]), Варненско и в село [[Подвис (Бургаска област)|Подвис]], Бургаско (1866 – 1870). Докато чиракува за шивач в [[Русе]] се включва в Русенския частен революционен комитет на [[ВРО]] (1871 – 1872). Чиновник-маневрист в [[Барон Хирш|Баронхиршовата]] железница на гара Търново-Сеймен (дн. [[Симеоновград]], 1873).
Захарий Стоянов участва в [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание (1875)]]. Един от ръководителите на IV-ти Пловдивски революционен окръг по време на [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]]. От самото начало на въстанието става част от хвърковатата чета на Бенковски. След разгрома на въстанието, заедно с [[Георги Бенковски]], отец Кирил и Стефо
След Освобождението от османско иго е член на окръжния съд в Търново (1880), секретар на Апелационния съд и съдебен следовател в окръжния съд в Русе (1881), служител в Дирекцията на правосъдието на [[Източна Румелия]] (1882 – 1885).
[[Файл:Bulgarian Secret Central Committee Plovdiv 1885.jpg|ляво|мини|250п|Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. Седнали, от ляво надясно: [[Антон Мумджиев]], [[Тодор Гатев]], [[Продан Тишков]], Захарий Стоянов, [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], [[Иван Арабаджията]], неизвестен. Втори ред седнали, от ляво надясно: [[Иван Стоянович]] и Ангел Чолаков. Прави, от ляво надясно: [[Недялка Шилева]], [[Спиро Костов]], [[Димитър Ризов]], [[Петър Зографски]], [[Коста Паница]], [[Спас Турчев]]. Фотография на Димитър Кавра]]
Оглавява [[Български таен централен революционен комитет|Българския таен централен революционен комитет]], който организира съединението на Източна Румелия с [[Княжество България]] (1885). Установява се в [[София]] от 1886 г. Включва се активно в дейността на Народнолибералната партия
Народен представител в V-то Обикновено
По случай двегодишнината от встъпването на престола на княз [[Фердинанд I]]
Умира на 2 септември 1889 г. в ''Отел дьо Суез'' в [[Париж]] от разкъсване на червата, вследствие на отравяне.{{hrf|Стоянов|1929}}
Неговите братя Иван и Васил и братовчед му Стефан Димитров, заедно с [[Антон Прудкин]], организират през 1903 г. серия от атентати срещу корабите „Вашкапу“, „Тенедос“, „Аполо“ и „Феликс Фресине“ в Бургаския залив. Продължение са [[Солунски атентати|Солунските атентати]] и [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]<ref>[http://www.krumblagov.com/fifty/3.php Благов, Крум. 50-те най-големи атентата в българската история, 3. Експлозията на кораба „Вашкапу“]</ref>.
Женен е за [[Анастасия Обретенова]]. От брака си
== Литературна дейност ==
[[Image:PanicaStojanowRizoff.jpg|мини|180px|[[Коста Паница|Костантин Паница]],
За пръв път публикува фейлетони в рубриката ''„Знаеш ли ти кои сме“'' във в. ''„Независимост“'' (1880) и статии във в. ''„Работник“'' (1881). Редактира в. ''„Работник“'' (1881), в. ''„[[Борба (български вестник)|Борба]]“'' (1885), в. ''„Свобода“'' (1887 – 1889). Активно сътрудничи на вестниците ''„Независимост“'', ''„Братство“'', „Съветник“, ''„Светлина“'', ''„Южна България“'', ''„Свирка“'' и др. [[Публицистика]]та на Захарий Стоянов, особено в началото, е под силното идейно-емоционално и стилно-езиково влияние на [[Любен Каравелов]], както и на руските революционни демократи Висарион Белински, [[Николай Чернишевски]] и [[Николай Некрасов]].
В периода на борбата за [[Съединението|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] се обявява против политиката на руското правителство. Активен член на Народнолибералната партия
Публицистиката на Захарий Стоянов се отличава с полемична острота и борбен, настъпателен дух. Чрез [[статия|статии]] и [[фейлетон]]и воюва на много фронтове-срещу политически и идейни противници, срещу мними ''дълбокоучени'', откъснали се от народа нашенски ''аристократи'', срещу подкупни [[журналист]]и. Критикува социални недъзи, утвърждава революционното минало, пламенно защитава идеалите, паметта и делото на националреволюционерите, ратува за почит и възхвала на техните образи и завети. Това е публицистика с висок емоционален градус-гневна или възторжена, винаги пределно откровена и понякога до грубост невъздържана. Фейлетоните му носят ярка политическа окраска и партийни пристрастия. Безпощадната критичност и непримиримост към противната страна, цветистият език, жлъчната понякога подигравка, взетите направо от народните говори ''солени'' изрази им придават нерядко памфлетна острота.
В литературно-критичната дейност (особен обект на която е делото на Любен Каравелов) Захарий Стоянов е повлиян от идеите на руската демократична литература от [[1870-те|70-те]] и [[1880-те|80-те г.одини]] с нейните основни постулати - реализъм, демократизъм, обществено служене на [[литература]]та. Убеден е в социалната детерминираност на литературата и нейните граждански обществено-възпитателни функции; приема действителността като единствен източник и материал за художествено пресътворяване. Актуалният политически живот (политиката на [[княз Александър Батенберг|Батенберг]], режимът на пълномощията, Съединението) е тема на първата книга на Захарий Стоянов ''„Искандер бей. Разказ из българския живот“'', както и на ''„Чардафон Велики“'', ''„Заробването на Гаврил паша, 6-ти септември 1885 г.“'' и др.
[[Image:Zahari-Stoyanov-monument.jpg|мини|180px|Бюст-паметник на
Основната творческа дейност на Захарий Стоянов е свързана с мемоарно-биографичните произведения. Като мемоарист, биограф и белетрист се движи в тематичната територия на близкото революционно минало-неговото пресъздаване и преосмислянето му в съотношение със съвременните критерии за национални нравствени ценности. Това определя идейния патос както на ''„[[Записки по българските въстания]]“'', така и на ''„Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му“'', ''„Христо Ботйов. Опит за биография“'', ''„Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитър и Стефан Караджата. 1867 – 1868“''. Основният му замисъл е да се опишат българските въстания от [[1840-те|40-те]] и [[1850-те|50-те години]] до 1876 г., да се осветли техният исторически смисъл, героизъм и величие, да се посочат техните задължаващи традиции. Биографиите на [[Васил Левски]] и Христо Ботев, книгата за [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]], писани паралелно със ''„Записки по българските въстания“'' и в пряка идейно-тематична връзка с тях, разширяват, допълват, обогатяват образно-емоционално темата за българските революционни борби и за ярките личности в тях. Най-значителното произведение на Захарий Стоянов е ''„Записки по българските въстания. Разказ на очевидци. 1870 – 1876“''. Плод е на дългогодишно осмисляне, равносметка на собствения жизнен път, събиране на факти, документи, спомени и разкази на очевидци и участници в събитията, на тяхното пресяване и композиране в единно цяло.
Ред 93:
== Други ==
Името на Захарий Стоянов носи морският нос [[Захари Стоянов (нос)|
== Бележки ==
| |||