Уикипедия

Хаджи Димитър: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 85.187.40.80 (б.): няма резюме защо са премахнати източници
Редакция без резюме
Ред 5:
| описание = български революционер, [[войвода]] и национален герой
| роден-място = [[Сливен]], [[Османска Империя]]
| починал-място = връх [[Бузлуджа]] или връх [[Кадрафил]], [[Османска Империя]]
|}}
 
{{стар стил}}
'''Димитър Николов Асенов''', по-известен като '''Хаджи Димитър''', е един от най-значимите [[България|български]] [[войвода|войводи]]. Загива едва 28 -годишен след тежко сражение на четата му с османски части. По повод на смъртта му [[Христо Ботев]] написва [[Хаджи Димитър (поема)|едноименната поема]].
 
[[Връх Хаджи Димитър]] на [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]] е наименуван на революционера.<ref>[http://apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в Антарктика.] [[Комисия по антарктическите наименования]]. София, 2015.</ref><ref>[https://data.antarctica.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=138109 Hadzhi Dimitar Peak.] SCAR Composite Antarctic Gazetteer.</ref>
Ред 16:
Хаджи Димитър е роден в [[Сливен]] в семейството на търговеца Никола и Маринка Асенови. Когато е на две години, той и семейството му отиват на поклонение в [[Йерусалим]] и оттогава Димитър е [[хаджия]].
 
През 1862 година Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 годинаг. се включва в четата на Стоян войвода от [[Сливен]] като знаменосец. Четата е от 12 души и има за задача да убие търновския гръцки владика. Преди да влязат в [[Велико Търново|Търново]] четата се разпада и четниците се отделят от войводата. Командването се поема от Хаджи Димитър, който ги повежда към Сливенския балкан.
 
На [[21 май]] [[1865]] годинаг. в жилището на [[Георги Раковски]] се сформира чета, в която участват също Хаджи Димитър и [[Стефан Караджа ]]. На [[13 юни]] [[1865]] годинаг. четата преминава [[Дунав]]а и се отправя към Котленския балкан. Действа в района на прочутото хайдушко сборище [[Агликина поляна]].
[[File:Stefan-Karadzha-zname.jpg|мини|Знамето на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа]]
[[File:The Tomb of Dimiter Asenov.jpg|мини|ГробътСмятаното от някои място за гроб на Хаджи Димитър, под връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, над с.Свежен]]
[[Картинка:PB127418 (2).jpg|мини|ляво|260px|Паметник на Хаджи Димитър в с.Гавраилово]]
[[Картинка:Sliven Hadzhi Dimitar.JPG||мини|ляво|260px|Родната къща-музей на Хаджи Димитър в Сливен]]
 
През пролетта на 1866 годинаг. от Румъния преминава чета от 20 души, ръководена от трима войводи: [[Желю войвода]], Хаджи Димитър и [[Стефан Караджа]]. Стига до Сливенския балкан, където се разделя на три. Действа до есента, когато се събира и връща в Румъния. През пролетта на 1868 годинаг. в Румъния се сформира [[четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа]]. На [[5 юли]] [[1868]] г. четата преминава [[Дунав]] с една [[гемия]]. Първото сражение води с турска потеря от около 1&nbsp;000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход достига до Карапанова куриякория в землището на село [[Горна Липница]]. Тук на [[7 юли]] четата води втория си бой, като нанася значителни загуби на противника си и дава един убит и двама ранени. На [[8 юли]] става сражение около село [[Вишовград]], в местността Дългидол. Днес там има изграден паметник.
 
На [[9 юли]] в Канлъдере, местност в землището на [[Вишовград]], на няколко километра на юг-югоизток от Дългидол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е [[Стефан Караджа]]. Под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души продължават към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която означава „кървава река“ на турски, има паметник и чешма, посветени на загиналите четници. Местното население организира честване на четвъртата битка около 21 юли (9 юли [[стар стил]]).
 
На [[18 юли]] [[1868]] годинаг. при връх [[Бузлуджа|Бузлуджа (дн. Хаджи Димитър)]] в [[Шипченска планина]] става последното сражение на четата. В тази битка е убит и Хаджи Димитър – теза, поддържана от мнозинството съвременни историци. След Освобождението неговите кости и тези на убитите четници са пренесени от Бузлуджа и временно положени в ковчези в църквата „Св. Архангел Михаил“ в гр. Крън, Казанлъшко <ref>Д-р Генчо Китипов. „Погребението на Хаджи Димитър и четниците му на връх Бузлуджа.“; Д-р Косьо Зарев. „Още по въпроса за погребението на Хаджидимитровите четници на връх Бузлуджа.“; Нейчо Кънев. „Ексхумацията на Хаджидимитровите четници, загинали на Бузлуджа.“ – в годишник: Казанлък в миналото и днес, Т. V, 1999, с. 143 – 152, ISBN: 954 9794 075.</ref>
 
Според очевидеца Христо Македонски,<ref>[http://www.promacedonia.org/hm/hm_p14.htm Христо Македонски. „Записки на Христо Македонски, (1852 – 1877)“. Издателство на Отечествения фронт, София, 1983.]</ref> Хаджи Димитър е убит на връх Бузлуджа: „Хаджията с револвер в ръка се защитава, но падна убит.“
Ред 38:
За намерените в Хаджи Димитър вещи, за които споменава в. „Curier d’Orient“ вж. и в. „Дунав“ No 456 от 8 март 1870 г. Там е писано: „Саблята на речения Хаджи Димитър, която на чирена си имаше револвер, се предаде на негово височество Митхад паша... Дрехите му и днес се намират в първия табур, телескопа му е у мюлезимина Мехмед от третия табур, а пищовите му и до днес са в ръцете на Селим чауша, родом от Шуменското окръжие и чаушин в третия табур...“
 
Според някои изследователи обаче Хаджи Димитър е само тежко ранен на Бузлуджа и изведен от боя от трима свои четници, за три денонощия е отнесен на връх [[Кадрафил]], в [[Сърнена Средна гора]], близо до днешното село [[Свежен]] (тогава Аджар). Там въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър умрялпочинал от раните си около 29 юли/10 август 1868 г. Погребан е на същото място.<ref>„Кадрафил – върхът на безсмъртието“. Състав. Радка Колева и др. ; Ред. Денчо Владимиров ; Предг. Пламен Павлов. Пловдив, 2009, ISBN: 978-954-9498-22-6.</ref> Дванадесет години по-късно, през м.ноември 1880, костите са препогребани тържествено в двора на Църкватацърквата „Св. Св. Петър и Павел“ в с. СвеженАджар от Пловдивскияпловдивския викарен Епископ Гервасий Левкийски (по-късно, Митрополит Сливенски).<ref>в-к „Марица“, бр. 234, 11 ноември 1880 г.</ref>.
 
Известният възрожденски деец д-р Васил Берон е издирвал сведения за Хаджи Димитър. В своите „Археологически и исторически изследвания“ (Търново,1886 г.), той описва една своя среща през есента на 1868 г. в Болград (Бесарабия, дн. в Украйна) с един от оцелелите четници, родом от Котел, който разказва, че войводата е бил „зле наранен при Бузлуджа“. В различни моменти се е считало, че в Средна гора може би е бил погребан братът на Хаджията – Тодор Хаджиниколов Асенов, който също е участвал в четата. Това обаче не отговаря на истината, защото Тодор Асенов загива в битката при [[Дебел дял]], Габровско.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Хаджи_Димитър“.