Битолска българска класическа гимназия: Разлика между версии

Пръв директор на училището е [[Антон Попстоилов]]. презПрез 1899 година, след скандал с него, [[Христо Матов]] напуска гимназията.

На 11 май 1899 година, на тържеството за Св. Св. Кирил и Методий учителят Иван Цоков остро критикува битолския владика [[Григорий Пелагонийски]]. Екзархията уволнява учителя, но в гимназията избухва бунт и част учениците, подкрепяни от учители, застават на страната на Цоков. Вследствие, гимназията е временно затворена, а провинилите се учители са уволнени, а учениците организатори на бунта - изключени.<ref name="Бошнакова 6">Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 6.</ref>

В гимназията се развива активна революционна дейност. [[Даме Груев]] съвместява учителството и воденето на тайни революционни кръжоци, в които участват самите ученици. <ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_1.html Баждаров, Георги, „Моите спомени“, София – 1929 г.]</ref> Издава се ръкописният революционен вестник „Жална Македония“.<ref>Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 134.</ref> ВПрез 1899-1900 година в училището преподават още [[Михаил Герджиков]] (под името и с дипломата на [[Тодор Луканов]]), [[Петър Мартулков]] и [[Васил Пасков]].<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 110.</ref><ref>[http://sm.a-bg.net/2009/08/02/106-godini-ot-ilindensko-preobrajenskoto-vastanie-anarhistat-mihail-gerdjikov.htm „106 години от Илинденско-Преображенското въстание - Анархистът Михаил Герджиков“, в. „Свободна мисъл“, август 2009 г.]</ref> [[Пере Тошев]] и [[Гьорче Петров]], по време на учителстването си, подпомагат местния революционен комитет на [[ВМОРО]] и издават вестник „На оръжие”. Още учители там са [[Йордан Бомболов]] и Мехмед ефенди<ref>Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК "Звезди", 2005, стр.7</ref>.

През есента на 1902 година в гимназията учител по български език и литература е [[Кръсте Мисирков]]. Други учители са: [[Атанас Яранов (икономист)|Атанас Яранов]] - историк, [[Панче Хаджиздравев]] - математик, [[Емануил Ляпчев]], учител по турски език, и [[Парашкев Цветков]] – по музика.<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/misirkov/zamisirkov.html Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“]</ref>