Иван Лепьохин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 11:
Роден в [[Санкт Петербург]] в семейство на войник от Семьоновския полк. През 1751 постъпва в Петербургската Академическа гимназия, директор на която по това време е известния руски пътешественик [[Степан Крашенинников]]. От 1760 до 1762 учи в университета при Академията на науките. През 1762 е изпратен в Страсбургския университет, след завършването на който през 1767 се завръща в [[Русия]] с диплома за доктор по медицина. По пътя за родината няколко месеца пребивава в Лейденския университет в [[Холандия]]. През 1768 е избран за адъюнкт (преподавателска степен близка до доцент) по естествена история в Петербургската Академия на науките, а след три години (1771) става академик. От 1774 е директор на Ботаническата градина на Петербургската Академия на науките.
От юли 1768 до 1772 изследва централните и северни области на [[Европейска Русия]], [[Поволжие]]то, Среден и Южен [[Урал (планина)|Урал]], Северозападен [[Казахстан]], северното и северозападно крайбрежие на [[Каспийско море]].
През 1768, заедно с [[Пьотър Ричков]] бегло описва северната част на [[Приволжско възвишение|Приволжското възвишение]] (370 м) близо до 55º с.ш., изследва левите притоци на [[Волга]] – [[Голям Черемшан]] (407 км) и [[Сок (река)|Сок]] (375 км), дава кратка характеристика на Соколовите планини (282 м, покрай десния бряг на река [[Сок (река)|Сок]]) и възвишението Сокски Яр (317 м).
Ред 17:
През пролетта на 1769 покрай десния бряг на [[Волга]] изследва Белите планини (334 м, част от [[Приволжско възвишение|Приволжкото възвишение]]). Спуска се по [[Волга]] до [[Ахтуба]], насочва се на изток към устието на река [[Урал (река)|Урал]] през пустинята [[Рън-Пески]] и се изкачва по [[Урал (река)|Урал]] до [[Оренбург]], където поради заболяване се задържа месец и половина. Чак през октомври достига на север до 54° с.ш. и зимува край река [[Белая (река, басейна на Кама)|Белая]].
През пролетта на 1770 се изкачва по река [[Белая (река, басейна на Кама)|Белая]] (1430 км) до [[Ишимбай]], където изследва нефтените находища и редица пещери в долината на реката. На 54º с.ш. и изследва част от хребетите на [[Урал (планина)|Урал]], в т.ч. [[Ямантау]] (1640 м), а по-на североизток – масива [[Иремел]] (1582 м) и хребета [[Аваляк]] (1586 м), от където извират реките [[Белая (река, басейна на Кама)|Белая]] и [[Уй]]. След това описва изворите на река [[Урал (река)|Урал]] около връх Круглая (1020 м) и реките [[Уй]] (462 км) и [[Миас (река)|Миас]] (658 км), покрай източните склонове на Уралтау се добира на север до [[Екатеринбург]], завива на запад до [[Кунгур]] и след това, на 58º с.ш., на юг и достига до река [[Юрюзан]] (454 км) на 55º с.ш. В този район описва множество рудници, характеризира редица хребети, в т.ч. [[Зигалга]] (1425 м) и [[Уренга]] (1198 м), отбелязва че много от уралските върхове са заравнени и през [[Златоуст]] се завъръща в [[Екатеринбург]], а от там заминава за [[Тюмен]] където зимува. По време на това пътуване през годината три пъти пресича [[Урал (планина)|Урал]].
През пролетта на 1771 от [[Тюмен]] се изкачва по река [[Тура (река)|Тура]] и от там достига до река [[Ляля]] (от басейна на [[Тавда]]). В района описва няколко уралски върхове в т.ч. [[Конжаковски Камен]] (1569 м), по 59º с.ш. за четвърти път пресича [[Урал (планина)|Урал]] и по река [[Яйва]] (ляв приток на [[Кама (река)|Кама]]) достига до [[Соликамск]]. От там стига на запад до горното течение на река [[Вятка (река)|Вятка]], изкачва се по река [[Летка]] до горното ѝ течение, пресича възвишението [[Северни Ували]] и достига до горното течение на река [[Луза]]. След това по реките [[Вичегда]] и [[Северна Двина]] се спуска до [[Архангелск]], където зимува.
През лятото на 1772 близо до Зимния бряг на [[Бяло море]] описва Мудюгския остров ({{coord|64|54|N|40|15|E|}}), оглежда Летния бряг, описва три от [[Соловецки острови|Соловецките о-ви]] и покрай Карелския бряг достига до върха на [[Кандалакшски залив|Кандалакшкия залив]]. По река Нива (36 км) се изкачва до езерото [[Имандра]] (812 км<sup>2</sup>), като покрай левия бряг на реката открива възвишение с височина до 785 м. Покрай Кандалакшкия и Терския брегове се добрира до устието на река [[Поной]], след това пресича най-тясната част на [[Бяло море]] и в [[Мезенски залив|Мезенския залив]] описва остров [[Моржовец]] ({{coord|66|43|N|42|35|E|}}, 110 км<sup>2</sup>). Движейки се покрай Абрамовския и Конушинския брегове, изследва [[Кулойски залив|Кулойския залив]], устието на река [[Мезен (река)|Мезен]] и достига до река [[Нес]] (66º 39` с.ш.). От изворите на последната се добира до река [[Вижас]] и по нея се спуска до [[Чешки залив|Чешкия залив]] ({{coord|67|30|N|46|30|E|}}), като по този начин пресича Канинската тундра. Проследява западния и северния бряг на Чешкия залив, пресича п-ов [[Канин (полуостров)|Канин]] по реките Чьоша и Чижа и през октомври се добира до [[Архангелск]].
| |||