Александър Герасимов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →top: replaced: специял → специал редактирано с AWB |
|||
Ред 28:
През 1906 Герасимов получава задача от Геоложкия комитет да разработи план за геоложки изследвания в района на Кавказките минерални води. Тази задача определя по-нататъшното му развитие в професионален план. Изгражда около себе си сплотен колектив от геолози, които извършват стратиграфски, тектонски, магматични, петрографски и вулканоложки изследвания в района. Изучават сеизмичната активност в прикавказките територии. Откриват редица находища на полезни изкопаеми, в т.ч. желязно-никеловото находище в басейна на река Малка. Създадена е обзорна геоложка карта на района мужду Черно море на запад, Каспийско море на изток, Кумо-Маничката падина на север и Кавказ на юг. Герасимов става основоположник на съветската геоложка картография, като за тази дейност започват да се прилагат и нови методи от рода на аерофотоснимка и геофизични наблюдения.
През 1931 по инициатива на Герасимов при ЦНИГРИ е създаден специална секция за изработване на обзорни геоложки карти. За сравнително кратък период са създадени и публикувани геоложка карта на Европейската част на [[СССР]], геоложка карта на [[Казахстан]], средноазиатските републики и [[Урал (планина)|Урал]] и релефна геоложка карта на [[СССР]]. Войната възпрепятства издаването на геоложка карта на целия [[СССР]] в мащаб 1:1000000.
Освен с научна дейност Герасимов се занимава и с праподавателска. Повече от четвърт век е секретар на Руско минераложко дружество. Извършва педагогическа дейност в Източносибирския отдел на Географското дружество, възглавява отдела по физическа география на Ленинградското географско дружество, чете лекции по вулканология и други геоложки науки в Ленинградския университет, Географския и Минния институти.
| |||