Червонец: Разлика между версии

'''Черво́нец''' е [[парична единица]] в [[Руската империя]] и [[СССР]] до паричната реформа от 1947 г.

Названието произлиза от „червено [[злато]]“ ({{lang-ru|червонное золото}}) тоест чисто, от висока проба [[злато]], имащо червен оттенък. <ref>Зварич В. В. „Нумизматичен речник. 4-то издание“, Лвов, 1980. ([http://www.numizm.ru/html/4/4ervonec.html электронная версия статьи])</ref>.<ref name="CT">{{cite journal | last = Nenovsky | first = Nikolay | title = Lenin and the currency competition: reflections on the NEP experience 1922–19241922 – 1924 (ICER Working Paper 22/2006) | publisher = International Centre for Economic Research | location = Turin | year = 2006 | url = http://www.icer.it/docs/wp2006/ICERwp22-06.pdf | format = [[PDF]]}}</ref>

Червонци първоначално са наричали всички чуждестранни златни монети от висококачествена сплав, попаднали в Русия - – това били най-често [[Холандия|холандски]] [[дукат]]и и [[цехин]]и. От времето на [[Иван III]] до [[Петър Велики]] в Русия също сечели собствени златни монети, които също наричали червонци или ''червони'', но те се използвали най-вече като знак за награда, при което често с 1 златна монета награждавали цяла войска като „господарска милост“. На тях били изобразени от двете страни или двуглав орел, или бюст и двуглав орел <ref name="old cherv">Х. Фенглер, Г. Гироу, В. Унгер „Речник на нумизмата“. — – М.: Радио и связь, 1982.</ref>.

В резултат на монетната реформа на цар Петър в Русия била въведена нова парична система и се появили първите златни монети — – червонци. По маса (3,47 г.) и проба (.986) те напълно съответствали на дуката. Освен това се сечели и монети с номинал 2 червонеца с маса 6,94 г. Първите червонци били пуснати в обращение през [[1701]] г. в количество 118 екземпляра<ref name="1701iss">[http://web.archive.org/web/20070926224430/www.kultura-portal.ru/tree_new/antique/article.jsp?number=470&rubric_id=304&pub_id=450083 Първата руска златна монета, продадена на аукцион за 1 250 000 рубли.]</ref>. Обикновено червонците се използвали само при външнотърговски операции.

При Петър I червонци се сечели от [[1701]] по [[1716]] г., след което били заменени с монети с номинал 2 рубли с по-ниска проба. За да се отличават златните рубли от червонците, вместо двуглав орел на тях бил изобразен георгиевски кръст.

Сеченето на червонци било възобновено от [[Петър II]] през [[1729]] г. При царуването на [[Елизавета I]] на червонците освен годината се нанасяли и сведения за месеца и по-рядко — – за датата на сечене. На червонците на Елизавета бил изобразен [[свети Андрей]]. При царуването на [[Екатерина II]] червонци на практика не били сечени. Известни са само редки монети, датирани към [[1763]] и [[1766]] г. От [[1768]] г. в монетния двор в [[Санкт Петербург]] започнали тайно да секат [[нидерландски дукат]]и, които до [[1867]] г. покривали нуждите на царското правителство от златни монети за външна търговия.

!colspan=4|Сечене на монети по години<ref name="uzed">Узденников В. В. „Монеты России. 1700—1917“.1700 – —1917“. – М.: ДатаСтром, 1992. ISBN 5-7130-0026-5</ref>

|1701—17021701 – 1702, 1714

1750—17531750 – 1753, 1757

В средата на XIX век в Русия се сечели монети от [[платина]], които понякога наричали „бели червонци. Към [[1827]] г. в руската хазна се натрупали големи запаси от платина, добита от [[Урал (регион)|Урал]]ските находища. Количеството платина било толкова голямо, че евентуалната му продажба щяла да срине пазара на метала, поради което било решено тя да бъде пусната в обращение. Монети от непречистена платина (97%) били сечени от [[1828]] до [[1845]] г. с номинал от 3, 6 и 12 рубли.

Това бил първият случай на използване на платината за монети<ref name="plat">[http://text.uuu.ru/coins/Collections/20031210181516Collections.html Платинените монети: история, колекциониране, цени] — – статия от списания „Антиквариат, предметы искусства и коллекционирования“ № 7- – 8 (9), 2003 г.</ref>.

Първите години на съветската власт били белязани с разстройство на системата на парично обращение и високи темпове на ръста на [[инфлация]]та. В [[обращение]] били царски кредитни билети, думски пари (от „Дума“ — – руския парламент), „керенки“ (от „[[Керенски]]““, ценни книжа и „совзнаки“ (от „съветски парични знаци“), които обаче не се ползвали с доверието на населението. Първата [[деноминация]] от [[1922]] г. (обмен в съотношение 1:10000) вкарала известен ред в паричната система, но не могла да спре инфлацията. На XI-ия конгрес на Руската комунистическа партия (болшевики) било взето решение за създаване на устойчива съветска валута, като в резолюцията на конгреса се казвало:

{{цитат|За момента е необходимо на всяка цена незабавно връщане към златно парично обращение, така че твърдо да се покаже, че нашата икономическа и финансова политика решително се ориентира към възстановяване на златното обезпечение на валутата<ref>КПСС в резолюциях и решениях съездов, конференции и пленумов ЦК. — – 8-е изд. — – М.: Политиздат, 1970. — – Т. 2.</ref>.}}(КПСС в резолюциях и решениях съездов, конференции и пленумов ЦК. — – 8-е изд. — – М.: Политиздат, 1970. — – Т. 2.)

Проведена е дискусия как да бъдат наречени новите пари. Има предложения да се изоставят старите наименования и да се въведат нови, „революционни“. Така наприме, служащите в Наркомфин (Народен комисариат по финансите) предлагат единицата твърда съветска валута „федерал“. Предлагали се също така и традиционни названия: „гривна“, „целковый“ и „червонец“. Тъй като „гривни“ се наричали парите в обращение в [[Украйна]] при [[Петлюра|петлюровската]] власт, а „целковый“ било асоциирано със сребърната рубла, било прието решение новите пари да се наричат „червонци“.

Постепенно червонецът започва да прониква на чуждестранните пазари. От [[1 април]] [[1924]] г. курсът на червонеца започва да се котира на [[Нюйоркска фондова борса|Нюйоркската фондова борса]]. През целия април червонецът бил на ниво, превишаващо неговия доларов [[паритет]]. През [[1924]]— – [[1925]] г. неофициални сделки с червонци се извършвали в [[Лондон]] и [[Берлин]]. В края на 1925 г. бил принципно решен въпросът за [[котировка]]та му на [[Виенска фондова борса|Виенската фондова борса]]. По онова време червонецът се котира официално в [[Милано]], [[Рига]], [[Рим]], [[Константинопол]], [[Техеран]] и [[Шанхай]]. Съветският червонец можело да бъде разменен или купен на практика във всички страни по света.

* Вермуш Г. — – Аферы с фальшивыми деньгами. Из истории подделки денежных знаков. — – М.: Международные отношения, 1990. ISBN 5-7133-0233-4

* Максимов М. М. — – Очерк о золоте. — – М.: Недра, 1988.

* Щелоков А. А. — – Монеты СССР. — – М.: Финансы и статистика, 1989. ISBN 5-279-00460-X

* [http://www.bonistikaweb.ru/KNIGI/chervonetc.htm Глейзер М. М. — – „Советский червонец“]

* [http://www.e-vid.ru/article.jsp?id=1733 „Золотому Червонцу“ — – 80 лет] — – статья из журнала „Время и деньги“ от 11 октября 2002 г.

* [http://metal.antax.ru/library/economy/invest_ggqux.htm С. Дегтев „Дорогой червонец“] — – статья из журнала „Коммерсантъ-Деньги“ № 12(417).

* [http://webcenter.ru/~tomovl/money_furs.html Денежная система, золото, серебро и монеты на Руси и в Европе в XV–XVI вв. и после]