Разлика между версии на „Марийски език“

м
препратка; форматиране: 6x тире, 2x нов ред, 2 интервала (ползвайки Advisor)
м (препратка; форматиране: 6x тире, 2x нов ред, 2 интервала (ползвайки Advisor))
'''Марийският език''' е един от [[угро-фински езици|угро-финските езици]]. Говори се от [[марийци]]те, предимно в [[Марий Ел|Република Марий Ел]] и [[Башкортостан]]. Старото му название е „черемиски език“.
 
Принадлежи към финската подгрупа (заедно с прибалтийско-финските, [[мордовски езици|мордовските]], [[удмуртски език|удмуртския език]] и езиците [[саамски езици|саами]] и [[коми (език)|коми]] ). Освен в Република [[Марий Ел]] е разпространен също покрай [[Вятка (река)|р. Вятка]] чак до [[Урал (планина)|Урал]]. В марийския език има две наречия: луговомарийско, разпространено по [[Волга|р. Волга]] (около [[Козмодемянск]]) и горномарийско около град [[Йошкар-Ола]].
 
== История ==
 
Първите изследвания на марийския език датират от началото на 18 век. Първата граматика е „Черемисская грамматика“, издадена в [[Казан (Русия)|Казан]] през 1837 (без автор).
 
През 1872 година е основана Казанската учителска семинария, една от чиито задачи е обучението на представители на волжките народи, в това число и на [[марийци]]те. Това дава силен тласък на национално възраждане, създават се марийски училища, печатат се книги на марийски език.
 
През 20-те години на 20 век се създават две литературни норми: луговомарийски език и горномарийски език. По времето на [[Сталин]] практически цялата национална интелигенция бива унищожена. Постепенно [[марийци]]те стават малцинство в собствената си република и под политически натиск марийският език се измества от руския.
 
С изследвания на марийския език се занимават руски, финландски и унгарски езиковеди. По времето на СССР с изследвания на марийския език се занимават основно марийски учени. Марийският език не е достатъчно изучен.
 
== Граматика ==
Марийският език е [[аглутинативен език]]. Както в повечето [[угро-фински езици]] и в марийския е налице силно развито склонение на имената (много падежи, две числа, седем рода – един безпритежателен и шест притежателни, а именно „мой“, „твой“, „негов“, „наш“, „ваш“, „техен“) и сравнително слабо развито спрежение.
 
В синтаксиса отсъстват съгласуване, освен съгласуване на глагола със съществителното по лице и число, и употреба на отрицателен глагол, при който главният глагол се замества от особени отглаголни спомагателни форми.
 
 
Притежанието се изразява чрез окончания:
* ''книгам - – книгамвлак'' (моя книга/мои книги)
* ''книгат - – книгатвлак'' (твоя книга/твои книги)
* ''книгаже - – книгажевлак'' (негова/нейна книга/негови/нейни книги)
* ''книгана - – книганавлак'' (наша книга/наши книги)
* ''книгада - – книгадавлак'' (ваша книга/ваши книги)
* ''книгашт - книгаштвлак'' (тяхна книга/техни книги)
 
В речниковия състав на марийския език са установени много наслоявания. От времето преди н.е. са заемките от индоевропейските езици от Балканския полуостров и югоизточна Европа. Има много заемки от езика на [[прабългари|волжките българи]], което се обяснява с продължителни контакти на марийците с волжките българи.
 
От по-късен период са заемките от [[татарски език|татарския]] и [[руски език|руския]] език. След създаването на СССР започва масово проникване на термини от международната лексика.
 
== Фонетика ==