Джак Керуак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м по-късно с тире |
м Сидхарта Гаутама Буда |
||
Ред 60:
През юли 1957 г. Керуак се премества в малка къща на Clouser Ave. в [[Орландо]], [[Флорида]], изчаквайки издаването на „По пътя“. Няколко седмици по-късно критиката, появила се в [[Ню Йорк Таймс]] обявява Керуак за гласа на новото поколение. Керуак бива издигнат като значим американски писател. Неговото приятелство с [[Алън Гинсбърг]], [[Уилям Бъроуз]] и Грегъри Корсо става емблематично за [[бийтпоколение]]то. Неговата слава започва неконтролируемо да расте и впоследствие става причина за гибелта му. Романите му често биват описвани като идеологически за следвоенното бийтпоколение и той самият бива наричан „кралят на бийтпоколението“, термин, който никога не го е карал да се чувства комфортно и веднъж отбелязва: „Аз не съм битник, аз съм католик.“
През 1954 г. Керуак открива „Библия на Будизма“ ''(A Buddhist Bible)'' на Dwight Goddard в [[библиотека]]та в [[Сан Хосе (Калифорния)|Сан Хосе]], с което започва потапянето на Керуак в будизма. През 1955 г. Керуак написва биографията на [[Сидхарта Гаутама Буда|Сиддхартха Гаутама]], озаглавена „Събуди се“, която не издава приживе.
[[File:Letter by Jack Kerouac to Marlon Brando (1957).JPG|мини|200px|Писмо на Керуак до [[Марлон Брандо]], 1957 г.]]
| |||