Пиренейски договор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ш без изт
м →‎top: replaced: РишельоРишельо редактирано с AWB
Ред 2:
[[Картинка:Traite-Pyrenees.jpg|thumb|260px|Right|Подписване на мирния договор на Острова на фазаните, 7 ноември 1659 г. (картина от Льомосние)]]
[[Image:Tratado Pirineos 1659.jpg|thumb|260px|right|Карта на териториалните загуби на Испания според Пиренейския договор.]]
'''Пиренейският мирен договор''' слага край на продължилата 24 години [[френско-испанска война]] (1635 – 1659 г.) и е наречен така, защото е подписан на [[7 ноември]] [[1659]] г. на Острова на фазаните на границата между Испания и Франция в най-западната част на [[Пиренеи]]те от [[Луи XIV]] и [[Филип IV|Фелипе IV]]. [[Испания]] е принудена да отстъпи на [[Франция]] редица територии: на север в [[Нидерландия]] – [[Артоа]] с големия град [[Арас]], както и други градове с околностите им – Ла Кеноа, Гравлен, Мариенбург, Филипвил и други; на юг – областта [[Русийон]] (Росельон) с град Перпинян и свързаната с нея област Серданя, окупирани още от [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]] през 1642. Основание за загубата на последните две области се намира в естествената граница, която представляват Пиренеите – в договора се казва, че „Пиренейската планина, която от древността е разделяла галите от Испания, ще стане пак разделение между двете кралства“. Общите загуби на Испания възлизат на 9700 кв. километра, от които 5600 в Нидерландия и 4100 за Русийон. Политическото значение на договора има поне три измерения – той накърнява силно испанския престиж и символизира края на испанската хегемония в Европа; за пръв път външна сила отнема испански владения, с което се поставя началото на въпроса за [[Испанско наследство|Испанското наследство]]; той е началото на френския възход, характерен за остатъка на [[17 век|XVII век]].
 
Член 33 от договора постановява: „двамата крале се съгласиха от свое име на брак между Най-Християнския крал [Луи XIV] и Най-Светлата инфанта госпожица Мария-Тереза, най-възрастната дъщеря на Католическия крал“. Известно е, че френският пръв министър по това време кардинал [[Мазарини]] преследва тази клауза изключително упорито, защото по това време инфантата е прекият наследник на Фелипе IV. Тъй като няма изгледи той да се сдобие със син, се очаква съвсем наскоро тя и нейният съпруг да наследят испанските владения. Испанците са наясно с тази опасност и принуждават Мария-Тереза да се откаже от всичките си претенции към испанската корона, така че династичният елемент в брака да се обезсмисли. Мазарини обаче знае, че династичните основания си остават в сила въпреки всички договори и че с този брак създава основание за френски претенции към Испания. Пиренейският договор предвижда подписване на допълнителен брачен договор, който да уреди всички подробности. В него се предвижда испанците да платят зестра от 500 000 златни екю, която обаче така и никога не е платена. Този факт дава основание на Луи XIV да започне осем години по-късно [[Деволюционна война|Деволюционната война]].