Разлика между версии на „Луи II дьо Конде“

м
replaced: РишельоРишельо (2) редактирано с AWB
м (replaced: РишельоРишельо (2) редактирано с AWB)
 
== Биография ==
Луи II дьо Конде е представител на рода Конде, който произлиза от кралския род на [[Бурбони]]те. Той е втори братовчед на [[Луи XIII]] и син на '''''Анри II дьо Конде'''''. До 1646 г. носи титлата херцог Д'Енгиен. Образован е в Кралската академия в [[Париж]] по [[йезуити|йезуитски]] маниер, израства като арогантен младеж, заслепен от кралската си кръв и напълно презиращ благородниците с по-ниско потекло. На 17 години е назначен за губернатор на Бургундия и именно като такъв привлича вниманието на [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]] и Луи XIII, които виждат големите му пълководчески възможности. Скоро той потвърждава това мнение, когато на възраст 22 години като командващ армията в [[Нидерландия]] разгромява испанците край [[Рокроа]] ([[19 май]] [[1643]] г.) – бляскаво постижение, което му носи прозвището '''''Великия Конде''''' и остава завинаги на страниците на военната история.
 
== Военна кариера ==
== Фронда ==
{{основна|Фронда}}
Началото на Фрондата е поставено, когато в Париж започват бунтове срещу претенциите за разширяване на кралската власт, оглавени от [[Парижки парламент|Парижкия парламент]]. Кралското семейство и Мазарини напускат столицата. Много благородници се присъединяват към въстанието с цел да възстановят отнетите им от [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]] свободи – между тях и по-малкият брат на Конде. Отчасти поради враждебното си отношение към него засега принцът решава да остане лоялен на кралското семейство и обсажда Париж, като принуждава Парламента да се предаде и да възстанови властта на Мазарини. Кардиналът обаче пренебрегва заслугите му и възмутеният Конде влиза в таен съюз с доскорошните си врагове. През януари 1650 г. той е разкрит и арестуван от [[Мазарини]]. Последвалата амнистия слага край на затворничеството му (1651) и той вдига бунт срещу краля и неговия министър. Кралското семейство отново бяга, а този път Конде е най-видният сред въстаниците. Той сключва съюз с Испания, но в битката срещу Тюрен пред стените на Париж едва не бива заловен и се спасява само защото гражданите неочаквано отварят зад гърба му градските порти. През 1652 г. Конде е принуден да избяга при испанците и те с готовност го назначават за техен генерал, така че в продължение на 7 години Конде се бие срещу своята родина (според собственото му обяснение – срещу Мазарини). Истината е, че той не е блестящ на испанска служба и по време на битката при [[Валансиен]] през 1656 г. испанците има защо да го подозират в нелоялност, както и в прочутата [[Битка при дюните]] (1658), където командва испанската армия. С това негово поражение Испания окончателно губи [[Френско-испанска война|войната]]. Сключеният [[Пиренейски договор]]) предвижда той да се върне във Франция при пълно гарантиране на имотите и свободата му (1659).
 
== Нидерландска война ==