Макс Вебер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Харизматичен тип господство-подчинение: replaced: Буда → Буда редактирано с AWB |
+ 2 категории, + 2 картинки |
||
Ред 9:
| роден-място = [[Ерфурт]], [[Прусия]]
| починал-място = [[Мюнхен]], [[Германия]]
| националност = {{DEU}}
| брак = [[Мариане Вебер]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = икономист
| област = [[Икономика (наука)|Икономика]], [[социология]]
Line 37 ⟶ 39:
=== Втори период 1903 – 1910 ===
След [[болест]]та, през 1902 година той започва да се интересува от методологически въпроси. Безусловно личната му криза повлиява на създаването на теорията му за капитализма. М. Вебер се придържа към гледната точка, че [[етика]]та, която той реализира в своя живот, не може да се изтълкува само [[материализъм|материалистически]]. Хората в своя живот следват не само своите [[егоизъм|егоистични]] интереси. От гледната точка на [[егоист]]а е безсмислено да се трупа [[капитал]] заради самия капитал, да се прави [[кариера]] заради самата кариера, съществуват сили необясними материалистически. От друга страна, възникнала необходимост да защити логиката на историческия подход, който той от дълго време застъпвал. В началото на 20-ти век бурно се развили такива философски течения като [[позитивизъм]] и [[материализъм]]. По това време за Вебер са характерни опитите да сформира идеи по тази страна на материализма и [[идеализъм|идеализма]]. Да разбере човека, действащ не само подтикван от егоизма си, но и човек готов на действие заради самото действие. Съпругата на философа Марияне свидетелства, че в тези години Макс Вебер прави необикновено откритие: оказва се, че специфичен вид [[рационализъм]] обхваща икономиката и политиката, определя отношението на човека към природата, отношенията между хората и господството на този рационализъм се засилва с развитието на [[наука]]та и [[техника]]та. През 1910 година М. Вебер обосновал рационализма в науката и изкуството, опирайки се на развитието на ценностите на западното общество.
[[Файл:Max Weber 1917.jpg| === Трети период 1910 – 1920 ===
Line 43 ⟶ 46:
== Трудове ==
[[Файл:Die protestantische Ethik und der 'Geist' des Kapitalismus original cover.jpg|
По мнението на редица изследователи на трудовете на Вебер, една от основните негови работи е „[[Протестантската етика и духът на капитализма]]“, в продължението на която Вебер е направил сравнителен анализ на най-значителните религии и е анализирал взаимодействието на икономическите условия, социалните фактори и религиозните убеждения. Най-напред въпросното произведение е публикувано в 1905 година в Германия и от тогава се смята за едно от най-добрите при анализиране причините за възникване на съвременния капитализъм.
Line 87 ⟶ 90:
==== Рационален тип господство-подчинение ====
[[File:Manuskript max weber rechtssoziologie.jpg|мини|200px|Страници от ръкописа на „Социология на правото“, глава от ''Wirtschaft und Gesellschaft'', ок. 1919 г.]]
Третият тип господство Вебер назовава легален. Тук в качеството си на отстъпчивост се разглеждат интереси, т.е. рационални действия. Към този тип по негово мнение се отнасят съвременните му държави Англия, Франция, САЩ. В тези страни се подчиняват не на личности, а на точно установени закони, на които са подчинени и управляемите и управляващите. Апаратът за управление се състои от специално образовани чиновници, които се избират не по конкретния човека, а по строго формализиран регламент и рационални правила. Правовото начало е принципа, залегнал в основата на легалното господство. Именно този принцип се оказал, според Вебер, една от необходимите предпоставки за развитие на съвременния капитализъм, като формално-рационална система.
Line 101 ⟶ 105:
Важно е да отбележим, че отношенията на господство в „рационалната“ държава се разглеждат от Вебер по аналогия с отношенията в сферата на частното предприемачество. Целерационалните действия в своя модел имат качество на икономически действия. Икономиката е тази „клетчица“ в която съществува и легалния тип господство. Именно икономиката повече от всичко се поддава на рационализация. Тя освобождава пазара от съсловните ограничения, от срастването с нрави и обичаи, превръщайки всички качествени характеристики в количествени, това разчиства пътя за развитие на рационалното капиталистическо стопанство.
Рационалността във
Връщайки се непосредствено към идеята на Вебер за усилване на легитимността на легалното господство, можем да кажем: именно формалния характер на легалното господство, не съдържащ в себе си никакви ценности и нуждаещ се в допълнение от политически лидер, който да е в състояние да формулира определение цели, е довело до признаването плебисцитната демокрация. Плебисцитната демокрация като форма на политическа система, по мнението на Вебер, най-добре съответствала на ситуацията, създала се в съвременното му западноевропейско общество. Само плебисцит, по негово мнение, може да придаде на политически лидер тази легитимираща сила, която да му позволи да провежда ориентирана към даден модел политика, и също така да постави държавно-бюрократичната машина на служба на определение ценности. Разбира се, този политически лидер трябва да бъде харизматически надарен, иначе той няма да получи одобрението на масите. Плебисцитната теория на Вебер е по същество опит да се намери някакъв идеален модел на организация на политическата система с необходимите елементи, осигуряващи ѝ динамизъм.
=== Проблематика на конфликта в социология на религията ===
[[File:Max weber.JPG|мини|260px|Гробът на Макс и Мариане Вебер в Хайделберг.]]
Не по-малка роля проблематиката на конфликта играе и във
1. То е резултат от реакцията на материалните и идеологическите интереси на напълно определени социални групи.
Line 207 ⟶ 212:
[[Категория:Преподаватели във Виенския университет]]
[[Категория:Протестанти]]
[[Категория:Родени в Тюрингия]]
[[Категория:Личности (Мюнхен)]]
| |||