Страбон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
инфо-кутия - допълване; биография - допълване; форматиране: 10x кавички, 4x й→ѝ, 3x тире, 2x тире-числа, 5 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
м преместване на картинка в ляво
Ред 25:
 
Още много млад учи [[граматика]] и [[риторика]] при [[Аристодем]] в [[Ниса]] в [[Кария]]. Подготовка по [[философия]] получава от [[Перипатетици|перипатетика]] [[Ксенарх]] от [[Селевкия]]. Не съобщава дали е слушал лекциите му там или в [[Рим]], където Ксенарх е преподавал. Макар и с по-бегли познания в [[астрономия]]та и [[математика]]та, запознат е добре с [[история]]та и митологическата традиция. Предан почитател е на [[Омир]] и е добър познавач на други велики поети. Силно влияние върху развитието му оказва и школата на [[стоицизъм|стоиците]] на философа [[Зенон]], който е живял 2 века преди Страбон.
 
[[Image:Map of Europe according to Strabo.jpg|мини|Карта на Европа според Страбон]]
 
Страбон живее в продължение на дълги години в [[Рим]]. Подобно на [[Ератостен]] работи в [[Александрийската библиотека]] и се възползва от богатите ѝ материали. Той пътешества много по цял свят като голяма част от географските му сведения са плод на лични наблюдения. Вижда с очите си някои от чудесата на Древния свят като [[Статуя на Зевс Олимпийски|Статуята на Зевс Олимпийски]], [[храмът на Артемида]] в [[Ефес]], [[Александрийски фар|Александрийският фар]] и [[Египетски пирамиди|пирамидите в Египет]]. По това време [[Висящи градини на Вавилон|градините на Семирамида]] вече не са съществували. На няколко пъти посещава и [[Египет]].
Line 32 ⟶ 30:
== Научна дейност ==
Страбон е един от първите [[енциклопедист]]и, като съчетава в себе си елинистичната образованост и новата римска култура. Той пише на [[Старогръцки език|старогръцки]]. Оценен е едва от следващите поколения и е многократно издаван през вековете на [[Латински език|латински]].
[[Image:Map of Europe according to Strabo.jpg|мини|ляво|Карта на Европа според Страбон]]
 
Преди „''География''“ пише „''Исторически записки''“, своеобразно продължение на „[[Всеобща история|''Всеобща история'']]“ на [[Полибий]]. Този труд от тридесет и три книги не е съхранен, но е цитиран от [[Плутарх]] и [[Йосиф Флавий]].