Италианска окупационна зона на Балканите (1941 – 1943): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 45:
Приблизително границата на [[Албания по време на Втората световна война|италианския протекторат Албания]] с [[Царство България]] започва в днешно [[Косово]] по линия, която минава западно от [[Качаник]] , през [[Лешок]], а след това източно от [[Железна река]], [[Ново село]], после по [[Треска (река)|р. Треска]] близо до град [[Кичево]] се отправя на юг към [[Охридското езеро]]. Преминава на запад от селата [[Староец]], [[Белица]], [[Велмей]], [[Мешеища]]) и [[Горенци]]. При движението си на югозапад българо-албанската граница прехвърля билото на [[Илинска планина]]. В една точка на запад от село [[Подмол]] тя достига северния бряг на Охридското езеро. От тук границата се насочва на югоизток през водите на езерото към [[Свети Наум (манастир)|манастира „Св. Наум”]]. От споменатия манастир границата се отправя почти по права линия на изток, като преминава северно от селата [[Шипокно]], [[Евла]] и [[Козяк]] и южно от градовете Охрид и [[Ресен]]. След езерото линията излиза на източния бряг, северно от [[Пещани (Община Охрид)|Пещани]], продължава през [[Галичица]] продължава източно от [[Козяк]] и по гребена на [[Баба (планина)]] достига до старата гръцко-югославска граница.
 
=== Създаване на "Охрана" и последици от капитулациятапримрието на Италия с антихитлеристката коалиция ===
Във връзка с засилването на гръцката Съпротива, през зимата на 1943 г. по поръчение на [[Иван Михайлов]] българският офицер [[Андон Калчев]] се свързва с италианския комендант на Костур лейтенант [[Джовани Равали]] и настоява за действия за защита на българското население в тези най-западни дялове на [[Егейска Македония]] от гръцките нападения. Тъй като италианците не са в състояние да спрат посегателствата те се съгласяват. На 5 март 1943 в [[Костур (град)|Костур]] официално е учреден Български комитет „Свобода или смърт“. На 12 март 1943 г. в града пристига генерал [[Джузепе дел Джудиче]] със заповед на италианското командване за включване на редовните италиански части за подпомагане на българската самозащита от гръцки националисти и македонстващи комунисти. [[Костурско]] става център на организацията „[[Охрана (организация)|Охрана]]“, в която се включват стари членове на [[ВМРО|Вътрешната македонска революционна организация]], както и обикновени българи, желаещи да се защитят от атаките на гръцките паравоенни чети. На 25 юли обаче пада [[Фашистка Италия|фашисткия режим в Италия]] и в окупационната ѝ зона започва да настъпва безвластие. Отвъд демаркационната линия положението става критично за българското население. Местни албански разбойници и гръцки националисти не подбират средства за да малтретират, плячкосват и дори да убиват тамошни българи. На 14 август [[Борис III]] е привикан на среща в главната квартира на Хитлер във връзка с тежкото положение в което изпадат Германия и съюзниците й, както на Източния фронт, така и на Балканите. На срещата Хитлер настоява за окупирането от български дивизии на частите от Македония, попадащи в италианската окупационна зона в [[Гърция]] и [[Албания]], а Борис III се опитва да отклони евентуално българското участие на Източния фронт, позовавайки се на недостига на хора и въоръжение и на необходимостта от защита срещу евентуално нападение от [[Турция]]. За съществуването на подобни идеи споделя и хърватският пълномощен министър в София [[Владимир Жидовец]]. Пред хърватския дипломат е обрисуван план за сътрудничество на база на присъединяването на цяла Западна Македония от дотогавашната Италианска окупационна зона към България. Според Жидовец царят искрено вярвал, че разгромът на Италия дава възможност за това при осигуряване поддръжката и на [[ВМРО]]. Смъртта на българския монарх скоро след това прекъсва развитието на тази инициатива.<ref>Kisić-Kolanović, N. Ivan Vanča Mihajlov: makedonski revolucionar uskraćen za domovinu i konjene. In: Časopis za suvremenu povijest, Zagreb, № 1, 2002, sct. 125, 126.</ref> През септември 1943 г., след капитулацията на Италия, зоната ѝ е завзета основно от немски войски. От отпадането на Италия от Оста, като германски съюзник частично се възползва и България. Тя успява да издейства известна корекция на границата в югозападния сектор на [[Вардарска Македония]]. Така българската зона е разширена с още около 500 кв. км. Включени са около 20 села в [[Охридско]] и [[Ресенско]]. Тази гранична линия остава в сила до извеждане на Българската армия от Вардарска Македония в началото на септември 1944 година.