Разлика между версии на „Български лев“

След продължителен период на висока [[инфлация]], през 1952 година е проведена [[Парична реформа в България (1952)|парична реформа]], при която номинално 100 стари лева са заменени с 1 нов лев. Този курс обаче не е приложен за всички пари в обращение. Наличностите по банкови сметки са обменени по курсове, вариращи от 33:1 до 200:1, а цените на потребителските стоки са променени при съотношение 25:1.<ref>Европа 2001</ref>
 
През 1962 г.се извършва друга реденоминация в размер на 10 към 1, за определяне на обменния курс на 1.17 лева = 1 U. S. долар, с туристическа скорост на паданане до 2 лева на 1 февруари 1964 г. ISO 4217 кодът е BGL. След това, левът остава сравнително стабилен в продължение на почти три десетилетия. Въпреки това, както и валутите на другите комунистически страни, не е свободно конвертируем за западните финансови системи. По време на периода, до 1989 левът е подкрепен със златно покритие, и банкнотите имат текст, в който се посочва: '''"Банкнотата е обезпечена със злато и всички активи на банката ".'''
През 1962 година е проведена нова [[деноминация]] на парите при съотношение 10:1. През следващите години стойността на лева е относително устойчива, въпреки че [[конвертируемост]]та му така и не е възстановена след края на Втората световна война.
 
След падането на комунизма, България преживя няколко епизода на драстична инфлация и девалвация на валутата. За да се промени това, през 1997 г. левът е фиксиран към германската марка, с 1000 лева, равен на 1 DM (един лев, равно на 0,1 пфенинг).
 
От 1997 г. България е в системата на валутен борд, и всички български пари в обращение са подкрепени 100% от валутните резерви на Българската народна банка (БНБ). 
 
=== След 1989 ===
Анонимен потребител