Анри Поанкаре: Разлика между версии

Роден е на [[29 април]] [[1854]] г. в [[Нанси]], Франция. Майка му е Южени Лоноа - – посветила живота си на възпитанието на децата. Бащата Леон Поанкаре е [[професор]] по [[медицина]]<ref name="todorov">[[Иван Тодоров (физик)|Тодоров, Иван]]. [http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_4_2005/poancare.pdf Анри Поанкаре (1854- – 1912)], сп. [[Светът на физиката]], бр.4, 2005 </ref>. Братовчед на Анри Поанкаре е [[Реймон Поанкаре]], който е 4 пъти първи министър на Франция и президент по време на [[Първата световна война]]<ref name="todorov" />.

Като дете учи в местния лицей - – от [[1862]] до [[1873]] г. Необикновената разсеяност на малкия Анри, която безпокои близките, по-късно се превръща в индивидуален маниер на великия учен. В детството си той боледува от [[дифтерит]], който води до сериозни усложнения - – парализа на краката и мекото небце. Няколко месеца детето не може нито да ходи, нито да говори. През това време у него възниква способността за цветно възприемане на звуците, която се запазва през целия му живот. Още в лицея проличават интересите на Анри Поанкаре във всички области на науката и големият му математически талант. През [[1873]] г. постъпва в Политехниката в Париж ({{lang-fr|École Polytechnique}}) и я завършва през [[1875]] г.<ref name="todorov" />. Проявява особена усърдност в следването си. Има добре развита памет и способност да онагледява математическите понятия, което му помага, тъй като е късоглед и трудно успява да види написаното на черната дъска.

След завършването на Политехниката учи в Минното висше училище ({{lang-fr|École des Mines}}), след което започва докторската си дисертация, като същевременно работи като минен [[инженер]]. Защитава докторска дисертация през [[1879]] г. в [[Сорбона|Парижкия университет]] на тема „''За свойствата на функциите, определяни чрез частни диференциални уравнения''“ под ръководството на [[Шарл Ермит]]<ref>[http://genealogy.math.ndsu.nodak.edu/html/id.phtml?id=34227 The Mathematics Genealogy Project, Henri Poincaré]</ref>. Следващите две години преподава [[математически анализ]] в университета в Кан. Тук се запознава с бъдещата си жена Полен д'Андеси, с която отглеждат три дъщери и един син. Благодарение на застъпничеството на Ермит през [[1881]] г. успява да получи място в катедрата по математическа физика и вероятности в [[Сорбона]]та<ref name="todorov" />. От ноември [[1896]] г. оглавява катедрата по математическа астрономия и небесна механика при Парижкия университет. Член е на Парижката академия на науките от [[1887]], а от [[1906]] е и неин президент. През [[1909]] е избран за член на [[Френска академия|Френската академия]] ({{lang-fr|Académie française}}), а през [[1912]] г. - – и за неин директор.

След тридесет години напрегната научна работа Анри Поанкаре оставя огромно математическо наследство, обхващащо най-различни дялове на математиката: [[топология]], [[теория на вероятностите]], [[неевклидова геометрия]], [[теория на диференциалните уравнения]], [[теория на автоморфните функции]], [[комплексен анализ]] и много други, като изследва и връзките между отделните дялове. Неговите работи, публикувани от Парижката академия на науките, изпълват 10 тома. Разработва - – още преди [[1884]] г., теорията на автоморфните функции, които той нарича ''фуксови функции'' <ref name="todorov" />. През [[1895]] г. публикува ''„Analysis situs“'' (букв. ''„Анализ на положението“''), което се счита за първото системно изложение на топологията. Създател е на теорията на функциите на много комплексни променливи (многомерен [[комплексен анализ]]) и на алгебричната топология. Има съществен принос в алгебричната геометрия (дава доказателства на твърдения на Севари, Енрикес и Кастелнуово), както и в [[теория на числата|теорията на числата]].

Занимава се също с решаването на различни задачи от астрономията и небесната механика. Доказва неинтегрируемостта на уравненията за движение на три тела. Въвежда методите на малкия параметър, на неподвижните точки, разработва теорията на интегралните инварианти. Впоследствие развива [[теория на хаоса|теорията на хаоса]].

В областта на физиката изучава и допринася за развитието на: [[Теория на еластичността|теорията на еластичността]], [[термодинамика]]та, [[оптика]]та, електричеството, [[космология]]та и др. Има съществен принос в развитието на [[Теория на относителността|теорията на относителността]]<ref name="todorov" />. Именно в неговите трудове за първи път е формулирана в достатъчно пълна и ясна математическа форма [[специална теория на относителност|специалната теория на относителността]]. През [[1904]] - – [[1905]] г. изказва принципа на относителността, въвежда термините ''„[[преобразувания на Лоренц]]“'' и ''„[[групи на Лоренц]]“'' и показва, че е невъзможно да се констатира абсолютно движение, като се изхожда от представите за етера и уравненията на Максуел - – Лоренц. Така Поанкаре прави решаващата крачка към създаването на теорията на относителността. Той дава изходните принципи на новата теория, дошла да смени класическата механика и наложила преразглеждане на физичните представи за [[пространство]]то и [[време]]то.

Необратимостта на термодинамичните процеси и [[дифракция]]та на светлината, космогоничните хипотези и природата на [[рентгенови лъчи|рентгеновите лъчи]], теорията на морските приливи и безжичния телеграф - – навсякъде той оставя незаличимите следи на универсалното си дарование.

Той е носител на редица международни научни награди и медали като наградите „Жан Рейно“, „Бояй“ и „Лобачевски“, участва в научни конгреси и конкурси, чете лекции в Берлин, Лондон и др. градове извън Франция. Полага и значителни усилия за популяризирането на науката във Франция по онова време, като пише редица научнопопулярни статии.

== Външни препратки ==

* [http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_4_2005/poancare.pdf Анри Поанкаре (1854- – 1912)], статия на акад. [[Иван Тодоров (физик)|Иван Тодоров]], сп. „[[Светът на физиката]]“, бр. 4, 2005.