Ялтенска конференция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 17x кавички, 7x заглавие-стил, 6x нов ред, 2x тире, 2x тире-числа, 6 интервала (ползвайки Advisor)
Pantamar (беседа | приноси)
Ред 23:
* Избрана е дата (25 април 1945 г.) и място (САЩ) за провеждане на конференция по въпроса за създаване на световна организация (ООН). Поканени са както Обединените нации по състав от 8 февруари 1945 г., така и „присъединилите се нации“, обявили война на [[Хитлер]], плюс [[Турция]]. При откриването на конференцията делегатите на САЩ ще подкрепят допускането като първоначални членове и на две социалистически републики – [[Украйна]] и [[Беларус]]. Поканите за конференцията ще бъдат от имената не само на САЩ, СССР и Великобритания, но и от името на Китай и Временното правителство на Френската република. Като база за разглеждане на устава се предлагат договорките от [[Конференция в Дъмбъртън Оукс|Дъмбъртън Оукс]] с добавка на някои детайли, например всеки член от Съвета за сигурност да има правото на един глас и решенията да се взимат с мнозинство от седем гласа.
* Решено е петте страни (САЩ, СССР, Великобритания, [[Франция]], Китай) с постоянни места в Съвета за сигурност до свикването на конференция на Обединените нации да се консултират помежду си по въпросите за териториалната опека.
* Решено е след капитулацията си Германия да бъде разделена на четири окупационни зони – съветска, американска, английска и френска. Френската зона ще бъде образувана от частиотчасти от британската и американска зони и САЩ и Великобритания ще определят нейните размери след консултация с френското Временно правителство. Също така френското Временно правителство ще бъде поканено за член на Централната контролна комисия за Германия, която ще се грижи за координираната администрация на районите.
* Що се отнася до репарациите от Германия след края на войната, споразумението гласи, че тя трябва да „възстанови в натура щетите, причинени от нея на съюзните народи в хода на войната“. На първо място репарации трябва да получат страните, които са изнесли главната тежест на войната, понесли са най-големи загуби и са организирали победата над врага. Репарациите трябва да бъдат взети под формата на: първо, еднократни изземвания в срок от 2 години след капитулацията на Германия на национално богатство, както на територията на страната, така и извън нея (съоръжения, кораби, машини, влогове в чужбина и др.), като това трябва да става най-вече с оглед да се унищожи военният потенциал на Германия; второ, годишни доставки на стоки от текущата продукция през един период; трето, използване на германски труд. Създава се междусъюзническа комисия по репарациите с членове СССР, САЩ и Великобритания. Има споразумение между СССР и САЩ Московската комисия по репарациите да вземе като база за обсъждане размер на репарациите да бъде 20 милиарда долара и 50 процента от тази сума да е предназначена за СССР. Според Британската делегация до разглеждане на въпроса за репарациите от комисията не може да се говори за конкретни суми.
* Въпросът за главните военнопрестъпници е оставен за доуточняване от тримата министри на външните работи.