|
'''Райхщадското споразумение''' (на [[руски]]: Рейхштадтское соглашение) е дипломатическо и стратегическо споразумение между [[Русия]] и [[Австро-Унгария]], част от подготовката на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]
На 26 юни/ (н. ст. 8 юли) 1876 година руският [[император ]] [[Александър II (Русия)|Александър II]] и министърът на външните работи княз [[Александър Горчаков]], се срещат с австро-унгарския император [[Франц Йосиф]] и министъра на външните работи граф [[Дюла Андраши]]. Срещата се провежда в замъка „Райхщад“, откъдето произлиза и наименованието на постигнатото между тях споразумение — Райхщадско споразумение.
Страните подписват тайно споразумение,<ref>[http://istmat.info/node/27175 Райхщадско споразумение (на руски език)]</ref><ref>[https://archive.org/stream/secrettreatiesof02pribuoft/secrettreatiesof02pribuoft_djvu.txt The secret treaties of Austria-Hungary] Текст на английски и френски (стр. 201 и сл.)</ref> което има два варианта на текста -— руски и австрийски.
Съгласно с текста на това споразумение, ако се постигне победа над Турция, Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че ''„ако се стигне до териториални промени или разпадане на Отоманската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено“''.<ref>[https://archive.org/stream/secrettreatiesof02pribuoft/secrettreatiesof02pribuoft_djvu.txt The secret treaties of Austria-Hungary] Текст на английски и френски (стр. 201 и сл.)</ref> Страните се договарят също така, че Черна гора и Сърбия ще получат възможността да анексират: първата -— Херцеговина и пристанище на Адриатическо море, а втората -— някои части на стара Сърбия и Босна. В този случай обаче, „Австрия ще има право да анексира турската част от Хърватия, както и някои погранични райони с нея части отна Босна“. От своя страна, Русия ще получи правото да си върне Бесарабия, отстъпена на Турция през 1856 г. В случай на „пълен разгром на Турция в Европа“, текстът предвижда възможност България и Румелия да образуват независими княжества. Споразумението доказва, че още през 1876 г. е било ясно, че страните по него не са били съгласни на Балканите да се създавасъздаде нито компактна славянска, нито голяма държава. Именно това съгласие между двете държави прави създаването на [[Санстефанска България]] невъзможно, а подписаният през 1878 г. предварителен [[Санстефански мирен договор]] -— неизпълним.
В австрийския вариант на текста името ''„България“'' изобщо не се среща. Там се казва, че вако случайТурция набъде победа над Турцияпобедена, Австро-Унгария ще получи Босна и Херцеговина, с изключение на някои територии, които ще се присъединят към Сърбия и Черна гора. Босна, Румелия и Албания могат да станат автономни държави, а о‑в Крит и Тесалия ще се присъединят към Гърция. За Константинопол се предвижда евентуално да бъде обявен за [[свободен град]].
Райхщадското споразумение е продължено и с [[Будапещенска конвенция|Будапещенската тайна конвенция]] между Русия и Австро-Унгария<ref>[http://istmat.info/node/27176 Будапещенската секретна конвенция между Русия и Австро-Унгария (на руски език)]</ref>, както и [[Лондонско споразумение|Лондонското споразумение]] между Русия и Великобритания от 30 май 1878 г.<ref>[http://istmat.info/node/27183 Споразумение между Великобритания и Русия за изменение на Санстефанския договор (на руски език)]</ref>
|
