Плосък данък: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 7:
След [[Първа световна война|Първата световна война]] в повечето страни е въведен прогресивен данък, за да се финансират нарастващите правителствени разходи, главно във връзка с войните. През втората половина на [[20 век]] редица изследователи, като [[Артър Лафер]], стигат до заключението, че прогресивнят данък е безполезен – данъкоплатците, особено богатите и мобилни, успяват да избегнат високите ставки.
 
През последните години редица страни, главно в [[Централна Европа|Централна]] и [[Източна Европа]], се връщат към плоския данък, като основен мотив за това е увеличаването на [[икономически растеж|икономическия растеж]]. В средата на [[1990-те]] [[Естония]] и [[Латвия]] въвеждат плосък данък от, съответно, 24% и 25% с [[необлагаем минимум]]. От началото на [[2001|2001 г.]] в [[Русия]] е въведен плосък данък от 13% върху личните доходи, а [[Украйна]] приема същата система през [[2003|2003 г]]. През [[2004|2004 г]] в [[Словакия]] е въведен плосък данък, като се използва една ставка от 19% за подоходния данък, [[данък печалба]] и [[данък добавена стойност]]. От началото на [[2005]] г. [[Румъния]] въвежда плосък данък от 16% върху личните и корпоративни доходи.
 
В [[Съединени американски щати|Съединените щати]], въпреки че на федерално ниво подоходният данък е прогресивен, пет щата ([[Илинойс]], [[Индиана]], [[Масачузетс]], [[Мичиган]] и [[Пенсилвания]]) прилагат плосък данък за личните доходи, като ставката варира от 3% до 5,3%, а в Пенсилвания няма необлагаем минимум.