|
=== Вход-изход ===
Входно-изходните операции са два типа: външни и вътрешни. При външния вход коефициентите и константите на всяко едно от дветедве уравнения се въвеждат посредством специално конструиран четец на стандартни [[перфокарти]], записани като десетични числа на 80 колони и 10 реда{{hrf|Burks|1989|50}}. Това позволява въвежданенаведнъжвъвеждане наведнъж на пет 15-разредни коефициента, плюс знак. С помощта на преобразуващ барабан те се трансформират от десетичен в двоичен код и се записват в запаметяващите барабани. След приключване на изчисленията за извеждане на резултата (коефициент и свободен член на едно уравнение с едно неизвестно) се използва електромагнитен [[брояч]], като преди това се преминава обратно към десетичен код. Окончателното разделяне на свободния член на коефициента се извършва на ръка с [[калкулатор]].
Вътрешното циклично въвеждане и извеждане на междинните двоични резултати, което е необходимо за метода на елиминацията, е основен проблем за проекта, защото по това време не е известен метод за запис на двоичен код{{hrf|Burks|1989|56}}. Затова Атанасов и Бери конструират оригинални двоични „карти“ с по-голям формат 8,5 х 11 инча, изработени от подходящ [[диелектрик]] (хартия). Идеята за тях е на Клифърд Бери, който предлага записът да става чрез прогарянето им с високоволтова искра, а четенето да се основава на намаленото пробивно напрежение на мястото на дупчиците. Тази идея се превръща в негова дипломна работа за придобиване на степен магистър.<ref name = "Berry">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://cdm16001.contentdm.oclc.org/cdm/compoundobject/collection/p15031coll18/id/57/rec/13| заглавие= Design of Electrical Data Recording and Reading Mechanism|фамилно_име=Berry |първо_име= C.E.|дата= 1941|труд= MSc Thesis|издател= Iowa State College|език= en}}</ref> Разработени са съответните електронни устройства за запис (прогаряне с високоволтов [[дъгов разряд]]), като дупката отбелязва логическа 1, а отсъствието ѝ е логическа 0, и за четене. На всяка карта се записват/четат 30 реда едновременно в 50 колони и, т.е. 1500 бита. УстройствотоУстройствата за запис и четене на двоични данни обаче не еса достатъчно надежднонадеждни, тъй като е необходимо да се намери оптимална комбинация от напрежение на запис, напрежение на четене и свойства на диелектрика. Изпитванията показват случайни грешки{{hrf|Бончев|1990|129}}, което означава, че могат да се решават успешно системи не с 29, а с по-малък брой неизвестни – например три системи с три неизвестни, но с нарастването на неизвестните резултатите стават ненадеждни{{hrf|Burks|1989|63}}.
=== Суматори ===
ФункционалнатаИзчислителният частмодул есе изграденасъстои от 30 идентични последователни суматора, които освен събиране и изваждане изпълняват допълнителнои функциите прочитане и зареждане на точно определен ред от барабана. Всеки суматор използва по 7 радиолампи. В АВС са използвани общо 331 електронни лампи, включително тиратрони, но консумираната мощност не превишава 1000 вата. Използването на електронни лампи повишава значително скоростта на изчисление в сравнение с известните дотогава механични устройства. Атанасов избира 50-битово представяне на числата (плюс един бит за знак + или -), за да осигури точност от 15 десетични знака. Едно 50-битово число се събира или изважда за 5/6 от секундата. Основната операция при АВС е паралелно събиране или изваждане, като целта е последователно елиминиране на коефициентите пред неизвестните в една двойка уравнения. Всяка секунда АВС извършва едновременно 30 събирания или изваждания автоматично, макар че се налага намеса на оператор за ръчно превключване в определени моменти и ръчно подаване на десетичните и двоичните перфокарти.
=== Барабанна памет ===
|
