Уикипедия

Хърватско кралство: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м |p1 = Приморска Хърватия |p2 = Панонска Хърватия
м Главно "посиняване" на някои вътрешни препратки
Ред 24:
|династия = [[Арпади]] <small>(855-1301)</small>
|длъжност1 = [[Княз]]
|управляващ_длъжност1 = [[Томислав I]]
|год_мандат_управляващ_длъжност1 = 925–928
|управляващ_длъжност1a =
Ред 34:
|длъжност2 = [[Хърватски владетели|Крал]]
|управляващ_длъжност2 = [[Лайош II]]
|год_мандат_управляващ_длъжност2 = 1516–1521516–1526
|управляващ_длъжност2a =
|год_мандат_управляващ_длъжност2a =
Ред 84:
 
== Първи период ==
Папа [[ПапаЙоан X (папа)|Йоан X]], в писмо от [[925]] г., провъзгласява княз [[Томислав]] за хърватски крал и тази година се счита за начало на хърватското кралство. По времето на крал Томислав Хърватия се нарежда сред силните държави в Европа и води войни с българския цар [[Симеон I]] в защита на [[сърби|сръбските племена]], покорени от България.
 
Наследниците на крал Томислав, неговият по-малък брат, [[Търпимир II]], и след него [[Крешимир I]], успяват да запазят хърватското кралство. Обаче след ранната смърт на крал Крешимир I, бан Прибин предизвиква вътрешни размирици в борба за престола, при които бива убит наследникът на престола, Мирослав. Хърватската войска и флота намаляват значително, а границите на кралството се свиват. Крал [[Крешимир II]] успява до известна степен да възстанови отслабеното кралство. Неговият син, [[Стиепан Държислав]] ([[969]]–[[997]]) успява по време на 28-годишното си управление да укрепи кралството, но след смъртта му неговите синове Светослав, Крешимир III и Гойослав започват междуособици, които нанасят най-тежкия удар на хърватската държава, които водят до дългогодишни войни с Венеция за Далмация.
 
Крал Крешимир III бива наследен от своя племенник [[Стиепан I]], който започва с обновяване на хърватското кралство. През [[1058]] г. го наследява синът му, крал [[Петър Крешимир IV]], който връща силата на хърватската държава от времето на крал Томислав, като дори успява да присъедини далматинските градове и острови към нея. От [[1075]] до [[1089]] г. на хърватския престол е крал [[Димитър Звонимир|Звонимир]], считан за най-силния хърватски крал. Той установява здрави връзки с [[папа [[Григорий VII]], чийто [[легат]] го коронясва през 1075 г. за крал на Хърватия и Далмация, укрепва църковното единство, допринася много за налагането на [[глаголица]]та в писмеността, за което свидетелства най-важнияважният паметник на хърватската глаголическа писменост, [[Башчанска плоча|Башчанската плоча]].
 
След Звонимир на престола се качва последният крал от династията Търпимирович, [[Стиепан II]], който управлява само две години. Веднага след неговата смърт в началото на [[1091]] г. в Хърватия настъпват големи безредици, които се оказват фатални за хърватската държава. Последният хърватски крал от хърватски произход, крал [[Петър (хърватски крал)|Петър]], загива в бой на планината Гвозд, наречена днес на негово име, [[Петрова гора (Хърватска)|Петрова гора]]. ЖенатаСъпругата на крал Звонимир, Елена, сестра на унгарския крал [[Ласло I]] помага на брат си да стане хърватски владетел.
 
== Втори период ==
Ред 98:
Смъртта на крал Петър през 1097 г. не оказва негативно влияние върху военната мощ на хърватите, които задържат хърватско-унгарската граница по река [[Драва]]. При тези обстоятелства през 1102 г. се стига до сключване на съглашение между хърватите и унгарския крал [[Калман]], известно като ''„[[Хърватско-унгарска уния|Pacta Conventa]]“'', според което унгарският крал става общ крал на хървати и унгарци, като двете държави запазват самостоятелността си. Има много причини, довели до това фатално съглашение, но една от тях е тайното споразумение на хърватските аристократи с унгарския крал.
 
В [[Биоград (Далмация)|Биоград на Мору]], пристанищен град на Адриатическо море, Калман бива коронясан за крал на Хърватия и Далмация, а той обещава всички държавни права на хърватското кралство, като признава на хърватската аристокрация и допълнителни привилегии. Срещу това хърватските аристократи се задължават да подкрепят краля по време на война.
 
Всички владетелски права на хърватския крал преминават в ръцете на Калман и неговите наследници, а именно: да назначават [[банБан (хърватскититла)|банове]], да дават привилегии и дарения, да ратифицират приетите от [[СаборХърватски събор|Събор]]а закони, да събират данъци и мита, да ползват кралските земи на някогашната хърватска династия, върховно командване на хърватската войска и определяне на външната политика. По този начин Хърватия на практика губи своята независимост, но спомага за вътрешна консолидация.
 
=== Antemurale Christianitatis ===
През [[1453]] г. [[турци]]те превземат [[Константинопол]] и папа [[КалистКаликст III]] призовава всички християнски народи на кръстоносна война. В тази война участват и много хървати. Един от тях е фра [[Иван Капистран]], францискански монах, предвождащ хърватските бойци в [[Обсада на Белград (1456)|битката край Белград]] през [[1456]] г., обявен по-късно за светец.
 
Вековете [[16 век|16]] и [[17 век|17]] са наречени в хърватската история ''„два века на плач“'', поради жестоките битки, които хърватите водят с многократно по-многобройната турска армия. Тежък удар е загубата на повече от 10000 хърватски войници, загинали през [[1493]] г. в битката на [[Кърбавско поле|Кърбавското поле]]. През [[1519]] г. Хърватия получава от [[папа [[Лъв X]] почетното название ''„Antemurale Christianitatis“'' („авангард на християнството“).
 
През почти 400-годишния период на войни срещу завоевателите се прославят множество знайни и незнайни хърватски войницибойци.
 
== Трети период ==
Третият период започва с [[Битка при Мохач (1526)|битката на Мохачкото поле]] през [[1526]] г., а завършва със смъртта на кралимператор [[Йосиф II Хабсбург|ЙосифЙозеф II]] през [[1790]] г. През този период хърватите успяват трайно да отблъснат турците. След победата край [[Сисак]] през [[1593]] г., хърватите започват да си възвръщат изгубените територии, обаче голяма част от териториите им е безвъзвратно изгубена. Същевременно, хърватите водят борба и за правата си, които все повече са застрашени от плановете на [[Виена|виенския]] двор за централизация на властта и за германизация на всички народи в [[Хабсбурги|хабсбургската]] монархия. През този период стават големи етнически промени по хърватските земи – заселва се голям брой сърби се заселват в [[Срем (област)|Срем]], [[Славония]] и хърватската [[военна граница|военна погранична област]].
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Хърватско_кралство“.