Разлика между версии на „Летище Божурище“

(→‎Гражданско летище, 1919-1937: ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB)
 
== История ==
Летище Божурище е първото постоянно действащо летище в България и вероятно най-старото национално летище, запазено в ЕС.
===Военно летище, 1912-1918===
То е първото постоянно действащо летище в България и вероятно най-старото национално летище, запазено в ЕС. С Указ № 2 от [[2 януари]] [[1897]] г., подписан от княз [[Фердинанд lI]], тамна територията на бъдещото летище е създадено военно кавалерийско депо, с което е сложено началото на военното използване на района. ВПрез 1906г. тук се извършват първите в България полети с балон. Първите дървени постройки на летището са построени през [[1912]] г., заедно с железопътната гара към него, от българската войска под ръководството на германски инженери. След войната гарата е още по-полезна, когато специален работнически влак от София спира до портала на летището. През 1913 г. там са построени хангарът и служебни сгради. Цар Фердинанд, престолонаследникът [[Борис III|Борис]] и [[принц Кирил]] правят полети от него и остават в историята сред малкото аристократи, позволили си този риск по онова време.
 
Първото българско полево летище първоначално е устроено северно от Централна гара София (при дн. ТЕЦ София) и е пребазирано през [[1914]] г. на Божурище при кавалерийското поделение. Там е произведен и на 15 август 1915 г. излита първият самолет от българско производство, конструиран от [[Асен Йорданов]]<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=195313 monitor.bg, 14.04.2009, Летище Божурище помни славно минало]</ref>. По-късно се произвеждат в [[Държавна аеропланна работилница (Божурище)|Държавната аеропланна работилница]], Божурище българските самолети „ДАР“: [[ДАР-1]], [[ДАР-2]], [[ДАР-3]], [[ДАР-4]], [[ДАР-5]], [[ДАР-6]], [[ДАР-7]], [[ДАР-8]], [[ДАР-9]] и [[ДАР-10]].