Николай Бердяев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Философия: редактиране
Ред 23:
 
== Биография ==
Роден е в потомствено [[аристокрация|аристократично]] семейство. Детството си прекарва в [[Киев]], където по-късно получава военно образование в Киевския [[кадет]]скиКиевския кадетски [[корпус]]. През 1894 г. постъпва в Киевския [[университет]], където започва да изучава естествени науки, но след първата година на обучението си се прехвърля в [[Право|юридическия]] [[факултет]]. През 1898 г. е изключен от университета заради участието си в [[социалдемокрация|социалдемократическото]] движение (младият Бердяев за кратко се увлича по [[марксизъм|марксизма]]). Изпратен е за един месец в затвора, следва заточение. В първите години на [[20 век]] Бердяев вече окончателно се обръща към идеите на [[религия|религиозната]] [[философия]]. Започват публицистичните му изяви.
 
След [[революция]]та от 1905 г. Бердяев подлага на силна критика различните „леви” и „десни” радикални течения в Русия. Особено остър е към [[болшевизъм|болшевизма]], критика, която се засилва в по-късния му период. Специфично е отношението му към [[политика|политическите]] събития. От една страна, той смята падането на [[монархия]]та в Русия за закономерно и неизбежно, но от друга се придържа към монархически позиции. След т. нар. „[[Октомврийска революция]]”, Бердяев, който принципно не е съгласен с тезите на болшевизма, развива усилена дейност – изнася публично лекции, става един от лидерите на Общоруския писателски съюз, на други обществени организации. Тази дейност се прекратява през 1922 г., когато Бердяев е принудително изселен от Русия. Следващите две години прекарва в [[Берлин]], вече световноизвестен като философ. В германската столица той завързва близко приятелство с [[Освалд Шпенглер]], [[Макс Шелер]], [[Херман фон Кайзерлинг]]. Последните си години Бердяев прекарва в [[Париж]].