Уикипедия

Луиджи Пирандело: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Живот и творчество по време на Първата световна война: replaced: в последствие → впоследствие, replaced: в последствие → впоследств редактиран...
допълнения в шаблона, + 4 категории, + 4 картинки, прерубрикиране (но значителна част от текста все още е копипейст от един източник)
Ред 1:
{{писател
| име = Луиджи Пирандело
| име-оригинал = Luigi PIrandello
| снимка = Luigi Pirandello 1932.jpg
| описание = Луиджи Пирандело през 1932 г.
| място на раждане = [http://%D0%90%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE [Агридженто]], [http://%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F [Италия]]
| място на смърт = [[Рим]], [[Италия]]
| работил = [[драматург]], [[писател]]
| националност = {{Италия}}
| период = 1893–1933
| жанрове = пиесипиеса, романироман, разказиразказ, есетаесе
| теми =
| направление =
| течение = [[декадентство]]
| дебют =
| известни творби = „Покойният Матиа Паскал“ (1904)<br>„Шест лица търсят автор“ (1921)<br>„Хенрих IV“ (1922)
| известни творби =
| повлиян =
| повлиял =
| награди = [[image:Nobel prize medal.svg‎|Нобелова награда|25px]] [[Нобелова награда|Нобелова (1934)]]
| брак = Антониета Портулано (1894- )
| деца = Стефано (1895–1972), Фаусто (1899–1975), Лиета
| подпис = Pirandello firma.jpg
| сайт = http://www.pirandelloweb.com/
Line 29 ⟶ 30:
 
== Биография и творчество ==
=== РанниПроизход годинии детство ===
[[Файл:Casa natale di Pirandello.JPG|мини|260px|вляво|Родната къща на драматурга в [[Каос]], Южна Сицилия]]▼
[[Файл:Luigi Pirandello 1884.jpg|мини|Луиджи Пирандело на 17 години]]▼
▲[[Файл:Casa natale di Pirandello.JPG|мини|Родната къща на драматурга в [[Каос]], Южна Сицилия]]
Пирандело се ражда в семейство от висока класа в село с любопитното име ''Kaos (Chaos),'' което се превежда ''хаос''. Това е бедно предградие на град [[Агридженто]], разположен в Южна Сицилия.
 
Ред 38:
Баща му участва в така наречената „Експедиция на хилядата“, а по-късно става съратник на [[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] в битката при Аспромонте. Катерина Ричи, която тогава тъкмо е навършила 13 години, е принудена да последва баща си в Малта, който е изпратен на изгнание от [[Бурбони]]те. Всички тези събития предизвикват гняв у Катерина и недоволство от заобикалящата я реалност, създадена от Обединението. Пирандело впоследствие също ще възприеме тези чувства и ще ги изрази в някои от своите поеми, както и и в романа си „Старите и младите“.
 
Вероятно това усещане за разбити илюзии е запечатало в ума на младия Пирандело чувство на разминаване между идеал и реалност, което можем да видим и в неговото есе „Хуморът“. (L'Umorismo).
 
Началното си образование Пирандело получава вкъщи, като се е интересувал много от басни и легенди.
 
На 12 години вече е написал първата си трагедия – „Варварин“ („Barbaro“), която не е запазена. По настояване на баща си изучава технически науки, но впоследствие се насочва към хуманитарните, които са го привличали.<ref name="public-republic.com">Маргарита Друмева, [http://www.public-republic.com/magazine/2011/04/62952.php Луиджи Пирандело: „Ние, освен илюзията, нямаме друга действителност“ (биографичен очерк)], public-republic.com, 9 април 2011 г.</ref>
 
През 1880 г. семейството се мести в Палермо. Именно там Пирандело завършва средното си образование. Започва да чете всеобхватно, фокусирайки се най-вече върху италиански поети от XIX век и тогава започва да пише първите си поеми. През този период се влюбва в братовчедка си Лина.<ref name="public-republic.com"/>
 
През този етап от живота му започва да се проявяват първите различия между него и баща му. Лиуджи открива бележки, които доказват, че баща му е имал няколко извънбрачни връзки. За сметка на това, той изпитва изключително силно уважение и почит към своята майка, които изразява след нейната смърт в части от романа „Colloqui con i personaggi“.
Ред 51:
 
=== Образование и брак ===
[[File:Luigi Pirandello 1890.jpg|мини|200px|вляво|Пирандело през 1890 г.]]
През 1887 г. Пирандело отива в Рим, за да продължи образованието си.<ref name="public-republic.com"/> Рим, център на борбите за обединение, на които неговото поколение бурно се е посветило, обаче не отговаря на очакванията на Луиджи.
 
Впечатленията му от първата вечер в града са мрачни. Пирандело е изключително силен моралист. Той става свидетел на упадъка на своя чичо, участвал в борбите за обединение, който се е превърнал в посивял и изтощен чиновник. Това впечатление ще намери място в мрачните редове на първата му стихосбирка, която излиза през 1889 г. и е озаглавена „Радостна болка“ („Mal Giocondo“).<ref name="public-republic.com"/> Положителното от престоя му в Рим е възможността да посети множество театри, където всъщност се проявява неговата страст към драматургията. У него се ражда нова страст, която го обсебва:{{цитат|О, драматичният театър ! Ще го завладея. Не мога да не вляза в някой от театрите без да почувствам странно усещане и бушуване на кръвта из вените ми.}}
 
[[File:Pirandello1891.jpg|мини|160px|Дисертация в Бон: „Звукове и звуково развитие на диалекта на Агридженто“, 1891 г.]]
Заради конфликт с професор по латински, той е принуден да напусне университета в Рим и отива в Бон, Германия. Престоят му там трае две години и е наситен с културен опит. Чете литературата на немските романтици – [[Лудвиг Тик]], [[Аделберт фон Шамисо|Шамисо]], [[Хайнрих Хайне]] и [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]]. През март, 1991 г. получава докторантура по Романска филология.
 
За кратко бъдещият нобелист пребивава в Сицилия. Бракът с Лина окончателно е отменен и той се завръща в Рим, където попада в средите на писатели-журналисти, между които са [[Уго Флерес]], [[Томасо Гноли]], [[Луиджи Капуана]].<ref name="public-republic.com"/>
 
През 1893 г. той написва първия си роман „Marta Ajala“, публикуван през 1901 г. със заглавие „Изключена“ („l’Esclusa“).<ref name="public-republic.com"/> През 1894 г. публикува първия си сборник разкази „Любов без любов“ („Amori Senza Amore“). Същата година по настояване на баща си се оженва за срамежливо момиче – Антониета Портулано.
 
Въпреки пълното неразбиране на Антониета относно литературното призвание на мъжа ѝ&#768;, бракът им в първите години продължава сравнително спокойно с раждането на двамата им сина Стефано и Фаусто и дъщеря им Лиета. През тези години Пирандело е по-активен от всякога – участва в дискусии за изкуството, поддържа тесни връзки с редактори и журналисти от различни вестници и списания като „La Critica“, „La Rotonda Tavola“ и „Marzocco“.<ref name="public-republic.com"/>▼
със заглавие „Изключена“ („l’Esclusa“). През 1894 г. публикува първия си сборник разкази „Любов без любов“ („Amori Senza Amore“). Същата година по настояване на баща си се оженва за срамежливо момиче – Антониета Портулано.
 
От 1897 до 1922 г. преподава в „Istituto Superiore di Magistero“ в Рим като професор по италианска литература. Заедно с Итало Фалбо и Уго Флерес основава седмичника „Ariel“, където публикува първата си едноактна пиеса „Епилог“ („L’Epilogo“, поставена 12 години по-късно със заглавие „Заместникът“ – „La Morsa“).<ref name="public-republic.com"/>▼
▲Въпреки пълното неразбиране на Антониета относно литературното призвание на мъжа ѝ&#768;, бракът им в първите години продължава сравнително спокойно с раждането на двамата им сина Стефано и Фаусто и дъщеря им Лиета. През тези години Пирандело е по-активен от всякога – участва в дискусии за изкуството, поддържа тесни връзки с редактори и журналисти от различни вестници и списания като „La Critica“, „La Rotonda Tavola“ и „Marzocco“.
 
▲От 1897 до 1922 г. преподава в „Istituto Superiore di Magistero“ в Рим като професор по италианска литература. Заедно с Итало Фалбо и Уго Флерес основава седмичника „Ariel“, където публикува първата си едноактна пиеса „Епилог“ („L’Epilogo“, поставена 12 години по-късно със заглавие „Заместникът“ – „La Morsa“).
 
1903 г. се оказва трагична за Пирандело – серните мини в Арагона, където баща му е инвестирал огромна част от своите капитали,
включително зестрата на Антониета, са наводнени. След като прочита писмото със съобщението за бедствието, Антониета изпада в психологически шок и психичното и&#768; равновесие остава необратимо разклатено до смъртта ѝ&#768;.<ref name="public-republic.com"/>
 
Самият Луиджи, който първоначално е имал склонност към самоубийство, опитва да се справи със ситуацията, като залага вещи в заложна къща, увеличава уроците по италиански и немски език и пише молби за обезщетение до някои списания, за които е работил без хонорар.<ref name="public-republic.com"/>
 
В сп. „New Anthology“ започват да се появяват части на романа „Покойният Матиа Паскал“ („Il Fu Mattia Pascal“), който Пирандело е пишел, докато се е намирал в това тежко положение. (трябвалоТрябвало е да се грижи за тежко болната си жена, след като цял ден е бил на работа.) Романът съдържа предимно автобиографични елементи, които били пресъздадени фантастично и затова и творбата постига моментален успех. В този роман отчетливо звучи характерната за Пирандело тема „лица и маски“.<ref name="public-republic.com"/> Романът достига и до Германия, където е преведен. Благодарение на този успех, Пирандело получава възможността да публикува и в по-реномирани и важни издателства. През 1906 г. публикува сборник с разкази „Ерма Бифронте“ („Erma Bifronte“), а през 1908 г. сборникът с есета „Изкуство и наука“ („Arte e Scienza“) и легендарното есе „Хуморът“ („L’Umorismo“), в което Пирандело спори с [[Бенедето Кроче]] относно възгледите му за литература и изкуство.<ref name="public-republic.com"/>
„Изкуство и наука“ („Arte e Scienza“) и легендарното есе „Хуморът“ („L’Umorismo“), в което Пирандело спори с [[Бенедето Кроче]] относно възгледите му за литература и изкуство.
 
▲[[ФайлFile:Luigi Pirandello 18841907.jpg|мини|260px|Луиджи Пирандело напрез 171907 годиниг.]]
През 1909 г. излиза първата част на романа „Стари и млади“ („I Vecchi e I Giovani“). Това е роман за „фалита на патриотизма“ и „провала на трите мита: обединението, единството на Италия и социализма“, заменени с „безнадеждна празнота, без възможност за обратно откупуване“. През същата година започва да
През 1909 г. излиза първата част на романа „Стари и млади“ („I Vecchi e I Giovani“). Това е роман за „фалита на патриотизма“ и „провала на трите мита: обединението, единството на Италия и социализма“, заменени с „безнадеждна празнота, без възможност за обратно откупуване“.<ref name="public-republic.com"/> През същата година започва да сътрудничи на престижното списание „Corriere della Sera“, където непрекъснато публикува разкази – „Хартиеният свят“ (Mondo di Carta), „Бурканът“ (La Giara), „Помисли отново, Джакомино!“ (Pensaci, Giacomino!). В този етап от живота си Пирандело е постигнал значителна слава, но личният му живот е разклатен от обсебващата ревност на съпругата му, която дори е проявявала физическа агресия.
 
През 1911 г. завършва четвъртия си роман „Съпругът“ („Suo Marito“), който е публикуван анонимно, а през следващите няколко години издава едни от най-добрите си разкази, считани за класика в италианската литература (в сборника „La Vendetta del Cane“). През 1915 г. излиза романът „Снима се филм“ („Si gira“). Същата година триактната пиеса „Ако не ви харесва това…“ („Se non e’ cosi’…“) е поставена на сцена.<ref name="public-republic.com"/>
 
=== Живот и творчество по време наПрез Първата световна война ===
[[File:Luigi Pirandello 1917.jpg|мини|240px|Луиджи с жена си Антониета и децата Лиета и Фаусто, ок. 1917 г.]]
През 1917 г. сборникът с разкази „И утре, понеделник“ е публикуван, но тази година е белязана най-вече от важни театрални интерпретации: „Così è (se vi pare)“ (Така е, ако си мислите, че е така), „Il Piacere dell'onestà“ (Удоволствието от честността). Година по-късно разказите „Ma non è una cosa seria“ (Не е нищо сериозно) и „Il Gioco delle parti“ (Играта на роли) също са поставени на сцена.
 
През 1919 г. жената на Пирандело постъпва в психиатрична клиника. След раздялата с жена си, въпреки нейната жестока ревност и
халюцинации, той все още изпитва силни чувства към нея. През цялото време продължава да вярва, че ще може да се грижи за нея вкъщи, но тя никога не напуска клиниката.
 
1920 г. е годината на комедиите: „Цялото право“ („Tutto per bene“), „Както преди, по-добре от преди“ („Come prima meglio di prima“) и „Госпожа Морли“ („La Signora Morli“).<ref name="public-republic.com"/> През 1921 г. пиесата „Компанията на Дарио Никомеди“ („Compagnia di Dario Niccomedi“) е поставена на сцената на театър „Valle di Roma“, както и „Шест лица търсят автор“ („Sei Personaggi in Cerca d’Autore“).
 
Премиерата на „Шест лица…“ е съпроводена с небивал скандал: яростният спор между привържениците и противниците на спектакъла продължава на улицата и се превръща в истинска битка, след която мнозина се връщат вкъщи с разбити носове. Авторът присъства заедно с дъщеря си Лиета и двамата са принудени да избягат през страничния изход.<ref name="public-republic.com"/>
 
Критиката също е безмилостна към „Шест лица…“ Когато обаче пиесата се поставя в Милано, постига триумфален успех, а впоследствие е разпространена във Франция, после в Лондон и Ню Йорк, а след това – по целия свят.<ref name="public-republic.com"/>
 
„Шест лица търсят автор“ е част от трилогия, заедно с пиесите „Всеки по свой начин“ („Ciascuno a suo modo“, 1924), където също се използва техниката „театър в театъра“ и „Тази вечер се импровизира“ („Questa sera si recita a soggetto“, 1930).<ref name="public-republic.com"/>
 
Всички разкази, написани до този момент, Пирандело събира в „Новели за една година“ през 1922 г. Светът, който описва в тях, е страшен: серни мини, в които хора работят до краен предел хора – „Чаула открива луната“; нощни влакове с уморени пътници – „Нощ“; старици, които заспиват в среднощни кафенета, а край тях свирят слепи музиканти. Героите губят единството на личността си и трябва да надянат маски, за да имат лице. Това са хора, които „не живеят живота си“ – в „Гардероб на красноречието“ – Джеронимо е такъв, какъвто го правят подарените дрехи.<ref name="public-republic.com"/>
 
Лудостта като изход е често срещан мотив в творчеството на Пирандело. В шедьовъра „Хенрих ІV“ („Enrico IV“, 1922) лудостта не е само временна маска, но и желан финал. Хенрих ІV построява около себе си илюзорен свят и се укрива в него – не само съветниците и пажовете са с маски, но роли трябва да играят всички, които го посещават. След отърсването от болестта, лудостта се превръща в добре обмислена стратегия. Тя е онази последна маска, която у Пирандело притежава огромна освобождаваща сила. Лудият на Пирандело може да накара света да коленичи пред него.<ref name="public-republic.com"/>
 
=== ЖивотВ и творчество по времетоепохата на фашизма ===
[[Файл:LuigiPirandello2.jpg|мини|вляво|Пирандело през 1934 г.]]
През 1925 г. Пирандело, с помощта на [[Бенито Мусолини|Мусолини]], става артистичен директор на „Teatro d’Arte di Roma“. Връзката му с Мусолини често предизвиква дебати – за някои тя е стъпка в кариерата му, давайки на него и на ръководения от него театър публичност и субсидии, за други – писателят споделя фашистката идеология.<ref name="public-republic.com"/>
 
Благодарение на Мусолини творчеството на Пирандело е представено в Лондон, Париж, Виена, Прага, Будапеща, Германия, Аржентина и
Бразилия и му носи световна слава. По-късно той дори подарява медала от Нобеловата награда на фашисткото правителство – да бъде стопен в подкрепа на присъединяването на [[Абисиния]] към Италия.<ref name="public-republic.com"/>
 
Пирандело се определя като неутрален на политическа тематика – той казва, че е човек, принадлежащ на света. Но факт е, че писателят има постоянен конфликт с известни фашистки лидери. През 1927 г. накъсва на парчета своята фашистка членска карта пред смаяния генерален секретар на фашистката партия. Пирандело е под строг надзор от тайната фашистка полиция OVRA до смъртта си. През 1933 г. Мусолини обвинява драматургията в лицето на Пирандело и театъра на гротеската, че е мрачна и нереалистична.
 
В разказа „Някой се смее“ е описана кошмарна картина на едно фашистко сборище. Всичко е като в страшен сън – подозрението към другите, страхът да не бъдеш заподозрян, лицата, покрити с маски.<ref name="public-republic.com"/>
 
Между 1925 и 1926 г. Пирандело публикува на епизоди в сп.„Fiera Letteraria” последния си, може би най-велик роман „Един, никой, сто хиляди“ („Uno, Nessuno e Centomila“).<ref name="public-republic.com"/>
 
През 1930 г. написва пиесата „Каквато ме пожелаеш“. Редица произведения на Пирандело са екранизирани: „Пътешествието“ („Il viaggio“) – продукция на Италия и Франция, 1974, с участието на [[София Лорен]] и [[Ричард Бъртън]]; „Хаос“ на братя Тавиани и др.<ref name="public-republic.com"/>
 
[[File:Luigi Pirandello 1933 (2).jpg|мини|260px|Пътуване до устието на р. Парана, септември 1933 г.]]
През 1934 г. е удостоен с [[Нобелова награда за литература]]: „за ролята му в разрушаването на старата сълзлива еснафска драматургия с позитивистка подплата“. Някои считат трагичните фарсове на Пирандело за предшественици на Театъра на абсурда.<ref name="public-republic.com"/>
 
Умира сам в дома си в Рим на [[10 декември]] [[1936]] г. В завещанието му е написано: {{цитат|Кажете на приятелите и на неприятелите, на всички вестници да не говорят за моята смърт, да не ме споменават дори… Никой да не ме придружава.
 
Искам да бъда изпепелен и прахът ми да бъде хвърлен на вятъра, ако може, при нашето море край Сицилия.}}
Единствените същества, които го изпращат, са каруцарят и един кон.<ref name="public-republic.com"/>
 
=== Луиджи Пирандело в България ===
Поетът Христо Фотев му посвещава стихотворението си „Животът – не смъртта...“.<ref name="slovo.bg">Христо Фотев, [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=188&WorkID=9751&Level=1 „Животът – не смъртта...“]</ref>
На български е издаден сборникът „Избрани творби“ (вкл. Новели за една година, Покойният Матиа Паскал, Шест лица търсят автор, Хенрих IV), романът „Някой, никой, сто хиляди“. Преведена е и комедията „Лиола“.
 
През 2007 г. е издадена и критическа книга от Антоанета Дончева със заглавие „Маската“ – свобода и затвор; Проблемът за идентичността в творчеството на Луиджи Пирандело.
Дончев със заглавие „Маската“ – свобода и затвор; Проблемът за идентичността в творчеството на Луиджи Пирандело.▼
 
В [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] през 2014 г. е поставена пиесата му „Каквато ти ме искашискаш“.“ За нея Теди Москов получиполучава наградата „А'Аскеер“„Аскеер“ за режисура през 2015 г.{{раздел-мъниче}}
 
== Библиография ==
==== Пиеси ====▼
=== Преводи на български език ===▼
* 1916: ''Liolà'' („Лиола“)''▼
* ''Избрани творби'', (вкл. ''Новели за една година, Покойният Матиа Паскал, Шест лица търсят автор, Хенрих IV''), София: Народна култура, 1975▼
* ''Някой, никой, сто хиляди'', София, 2003▼
*''Лиола'' – комедия в превод от сицилиански, Даниела Илиева, София:"Изток-Запад", 2012▼
*„Върти се!“/ „Записките на оператора Серафино Губио“/ превод от италиански Огнян Стамболиев, сп. „Съвременник“ – 2- 2013▼
 
=== За него ===▼
* ''Маската – свобода и затвор''; Проблемът за идентичността в творчеството на Луиджи Пирандело; Антоанета Дончева, ИК „Изток Запад“, 200
 
=== Произведения ===
▲==== Пиеси ====
▲* 1916: ''Liolà („Лиола“)''
* 1917: ''Così è (se vi pare)'' ''(So It Is (If You Think So)) („Така е, ако си мислите, че е така“)''
* 1917: ''Il piacere dell'onestà'' (''The Pleasure of Honesty'') („Удоволствието от честността“)
* 1918: ''Il gioco delle parti'' (''The Rules of the Game'') („Правилата на играта“)
* 1919: ''L'uomo, la bestia e la virtù'' (''The Man, the Beast and the Virtue'') („Човекът, звярът и добродетелта“)
* 1921: ''Sei personaggi in cerca d'autore'' (''Six Characters In Search of an Author'') („Шест лица търсят автор“)
* 1922: ''Enrico IV'' (''Henry IV'') („Хенри ''IV“)''
* 1922: ''L'imbecille'' (''The Imbecile'') („Идиотът“)
* 1922: ''Vestire gli ignudi'' (''Clothing The Naked'') („Да облечеш голия“)
* 1923: ''L'uomo dal fiore in bocca'' (''The Man with the Flower In His Mouth'') („'Човекът„Човекът с цвете в уста“)
* 1923: ''La vita che ti diedi'' (''The Life I Gave You'') („Животът, който ти дадох“)
* 1924: ''Ciascuno a suo modo'' (''Each In His Own Way'') („Всеки по пътя си“)
* 1927: ''Diana e la Tuda'' (''Diana and Tuda'') („Даяна„Диана и Туда“)
* 1930: ''Questa sera si recita a soggetto'' (''Tonight We Improvise'') („Довечера ще импровизираме“)
 
==== Романи ====
* 1902: ''Il turno'' (''The Turn'') („Завоят“)
* 1904: ''Il fu Mattia Pascal'' (''The Late Mattia Pascal'') („Покойният Матиа Паскал“)
* 1908: ''L'esclusa'' (''The Excluded Woman'') („Изключена“)
* 1911: ''Suo marito'' (''Her Husband'') („Съпругът“)о
* 1913: ''I vecchi e i giovani'' (''The Old and the Young'') („Старите и младите“)
* 1925: ''Quaderni di Serafino Gubbio'' (''Serafino Gubbio's Journals'') (“Дневниците на Серафино Губио"Губио“)
* 1926: ''Uno, nessuno e centomila'' (''One, No one and One Hundred Thousand'') („Един, никой, сто хиляди“)
 
==== Разкази ====
* 1922 – 37: ''Novelle per un anno'' (''Short Stories for a Year''), („Новели за една година“) – 15 тома разкази
 
==== Поезия ====
* 1889: ''Mal giocondo'' (''Playful Evil'') („Игривият дявол“)
* 1891: ''Pasqua di Gea'' (''Easter of Gea'') („Великден на Геа“Гея“)
* 1894: ''Pier Gudrò, 1809 – 1892'' („Пиер Гудро“)''
* 1895: ''Elegie renane, 1889 – 90'' (''Rheinland Elegies'') „Рейнски елегии“)
* 1901: ''Zampogna'' (''The Bagpipe'') („Гайдата“)
* 1909: ''Scamandro'' („Скамандър“)''
* 1912: ''Fuori di chiave'' (''Out of Tune'') („Извън хармония“)
 
▲=== Преводи на български език ===
▲* ''Избрани творби'', (вкл. ''Новели„Новели за една годинагодина“, Покойният„Покойният Матиа ПаскалПаскал“, Шест„Шест лица търсят авторавтор“, Хенрих„Хенрих IV''IV“),. Превод от италиански Светозар Златаров. София: Народна култура, 1975
▲* ''Някой, никой, сто хиляди'',. Роман. София, 2003
▲* ''Лиола'' –. комедияКомедия. в преводПревод от сицилиански, Даниела Илиева,. София:" Изток-Запад", 2012
▲* „Върти се!“/ („Записките на оператора Серафино Губио“/), превод от италиански Огнян Стамболиев, сп. „Съвременник“ – 2-, 2013, кн. 2
 
▲=== За него ===
▲Дончев* съсАнтоанета заглавиеДончева, ''Маската „Маската“ – свобода и затвор;'' (Проблемът за идентичността в творчеството на Луиджи Пирандело). ИК „Изток Запад“, 200
 
== Източници ==▼
<references />▼
 
== Външни препратки ==
* Емилиян Николов, [http://www.litclub.com/library/nbpr/emonik/pirandello.htm Къде„Къде побягна авторът?“], Емилиян12 Николов]март 2003 г.▼
* [http://www.public-republic.com/magazine/2011/04/62952.php Луиджи Пирандело – „Ние, освен илюзията, нямаме друга действителност“]
* {{Gutenberg author |id=Pirandello,+Luigi | name=Луиджи Пирандело}}
* [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=188&WorkID=9751&Level=1 Животът – не смъртта..., Христо Фотев]
▲* [http://www.litclub.com/library/nbpr/emonik/pirandello.htm Къде побягна авторът?, Емилиян Николов]
* [https://www.gutenberg.org/ebooks/authors/search/?query=Pirandello,+Luigi Творби на Пирандело в сайта на проект „Гутенберг“]
* [http://www.ilnarratore.com/category/idx/34/Archivio-Audio-gratuito---Autori--Narratori.html Аудиозаписи на пиеси на Пирандело на италиански език]
* [http://www.pirandelloweb.com/ Произведения на Пирандело на италиански и английски език]
* {{Моята библиотека автор|luigi-pirandello|Луиджи Пирандело}}
* [http://vbox7.com/play:d145ae3524 "Всеки„Всеки си има мнение"мнение“ – радиотеатър по Луиджи Пирандело]
* [http://www.sofialive.bg/izkustvo/theater/1227-repetirame-pirandelo.html Репетираме Пирандело – дипломен спектакъл в НАТФИЗ], sofialive.bg, 4 ноември 2013
 
▲== Източници ==
▲<references />
{{Превод от 2|en|Luigi Pirandello|it|Luigi Pirandello|662117944|72851046}}
{{нобел литература}}
Line 194 ⟶ 192:
{{СОРТКАТ:Пирандело, Луиджи}}
[[Категория:Италиански писатели]]
[[Категория:Личности (Рим)Романисти]]▼
[[Категория:Италиански драматурзи]]
[[Категория:Модернизъм]]
[[Категория:Носители на Нобелова награда за литература]]
▲[[Категория:Личности (Рим)]]
[[Категория:Възпитаници на Бонския университет]]
[[Категория:Италиански фашисти]]
[[Категория:Личности (Рим)]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Луиджи_Пирандело“.