Френско-пруска война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Luchibsl1 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
м →‎Подготовка за офанзива: replaced: копрус → корпус редактирано с AWB
Ред 68:
На 28 юли 1870 г. Наполеон III напуска [[Париж]], отправя се към [[Мец]] и поема командването на новосформираната Рейнска армия, която се състои от 202 448 души и се очаква да нарасне с напредването на мобилизацията.<ref>Howard(1991), стр. 78</ref> Маршал Мак Махон поема командването на I-ви корпус (четири пехотни дивизии) в близост до Висамбур ({{lang-de|Вайсенбург}}), маршал Канробер заема с VI-ти корпус (четири пехотни дивизии) позиции в Шалон сюр Марн (Северна Франция) като резерв и като защита срещу пруско нападение през [[Белгия]].
 
Първоначалният план за военните действия е изготвен от маршал [[Адолф Ниел]]. Той предвижда силна френска офанзива от Тионвил към [[Трир]]. Този план е отхвърлен в полза на защитния план на генерал [[Шарл Огюст Фросар]] и Бартелеми Льобрюн. Според него Рейнската армия трябва да остане в защитна позиция в близост до германската граница и да отблъсква всички пруски офанзиви. Ако [[Австро-Унгария]], Бавария, [[Вюртемберг]] и Баден се обединят срещу Прусия, за да си отмъстят за поражението от 1866 г., I-ви копрускорпус ще атакува Бавария и ще „освободи“ Южна Германия, заедно с австро-унгарските сили. VI-ти корпус ще подпомага всяка армия, нуждаеща се от свежи сили.<ref>Wawro(2003), стр. 66 – 67</ref>
 
Противно на очакванията на генерал Фросар, пруската армия е бързо мобилизирана. Австро-унгарците, все още носещи спомена от своето поражение срещу Прусия, претеглят внимателно възможностите, преди да заявят, че ще подпомогнат Франция, само ако тя бъде подкрепена и от южните германски държави. Това не става, тъй като тези държави застават на страната на Прусия и мобилизират своите армии срещу Франция.<ref>Howard(1991), стр. 60</ref>