Компютър на Атанасов – Бери: Разлика между версии

Вътрешното циклично въвеждане и извеждане на междинните двоични резултати, което е необходимо за метода на елиминацията, е основен проблем за проекта, защото по това време не е известен метод за запис на двоичен код{{hrf|Burks|1989|56}}. Затова Атанасов и Бери конструират оригинални двоични „карти“ с по-голям формат 8,5 х 11 инча, изработени от подходящ [[диелектрик]] (хартия). Идеята за тях е на Клифърд Бери, който предлага записът да става чрез прогарянето им с високоволтова искра, а четенето да се основава на намаленото пробивно напрежение на мястото на дупчиците. Тази идея се превръща в негова дипломна работа за придобиване на степен магистър.<ref name = "Berry">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://cdm16001.contentdm.oclc.org/cdm/compoundobject/collection/p15031coll18/id/57/rec/13| заглавие= Design of Electrical Data Recording and Reading Mechanism|фамилно_име=Berry |първо_име= C.E.|дата= 1941|труд= MSc Thesis|издател= Iowa State College|език= en}}</ref> Разработени са съответните електронни устройства за запис (прогаряне с високоволтов [[дъгов разряд]]), като дупката отбелязва логическа 1, а отсъствието ѝ е логическа 0, и за четене. На всяка карта се записват/четат 30 реда едновременно в 50 колони и, т.е. 1500 бита. Устройствата за запис и четене на двоични данни обаче не са достатъчно надеждни, тъй като е необходимо да се намери оптимална комбинация от напрежение на запис, напрежение на четене и свойства на диелектрика. Изпитванията показват случайни грешки{{hrf|Бончев|1990|129}}, като вероятността за грешка нараства бързо след достигането на 10⁴ бита{{hrf|Burks|1989|63}}, което означава, че могат да се решават успешно системи не с 29, а с по-малък брой неизвестни  – напримердо трипет системи с трипет неизвестни{{hrf|Burks|1989|63}}. При тестването на репликата през 1997 г. Густафсон отговаря на въпроса “Работил ли е ABC?” така: да, но проблемите с надеждността предотвратяват използването на пълния капацитет на паметта му<ref name="Gustafson"/>.