Зайчар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Личности: -, replaced: BGR-флаг → флагче|България (2) редактирано с AWB |
2-3 minor grammar corrections |
||
Ред 28:
==История==
За първи път Зайчар се споменава през [[1466]] г. в турски документ във връзка с броя на българското население на [[Видин]]ския пашалък. Разположен е в Зайчарската котловина, при сливането на [[Църни Тимок|Църни]] и [[Бели Тимок]] в река [[Тимок]]. От средните векове та чак до първите десетилетия на ХХ век населението на Зайчар е западнобългарско по своите етнографски особености, признати и от сръбския етнограф Милан Миличевич ("Кнежевина Србија", Београд, 1876 г.) Част от местните българи сами себе си наричат ''торлаци'' или още ''старинци'', докато друга част са преселници в края на ХVІІІ век от [[Тетевен]]ско, говорят източнобългарски диалект и носят типичните тетевенски носии.
Градът влиза в пределите на [[Сърбия]] на 27 април 1833 по силата на [[Одрински мирен договор|Одринския мирен договор (1829)]], слагащ край на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война (1828-1829)]].<ref name="vk">Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29-30</ref> През 1883 г. зайчарци вдигат въстание срещу сръбската власт с желание за отцепване на града и околията му и присъединяването им към България, но то е неуспешно и е удавено в кръв.<ref>Павлов, Тихомир, "Българите в Моравско и Тимошко", София, 1931 г.</ref>
По време на [[Първата световна война]] (1915 - 1918), от 13 октомври 1915 г. градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 9 500 души.<ref name="vk" />
Край околностите на Зайчар се намират останките на римски императорски палат от [[3 век|ІІІ век]], [[Гамзиград|Felix Romuliana]], който е обявен за част от световното културно наследство под защитата на [[ЮНЕСКО]].
==Население==
| |||