Лагери за принудителен труд в комунистическа България: Разлика между версии

Целта на концлагерите е в тях да бъдат затваряни с административно решение – без [[съдебен процес]] – хора с криминални прояви и „застрашаващи обществения ред“.<ref name="вачков"/> Първоначалният срок на затваряне е до 6 месеца, но той може да бъде удължаван многократно със заповед на вътрешния министър.<ref name="вачков"/> Десетки хиляди затворници са изпратени в тези институции.<ref name=bgGULAG>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/681-2012-04-08-14-56-06 | заглавие = ''„Българският ГУЛАГ: Свидетели“'' – първите викове за ужаса на лагерите, които обществото чу; | достъп_дата = 2014-07-07 | автор = [[Христо Христов (журналист)|Христо Христов]] | дата = 2012-04-08 | издател = Държавна сигурност.com }}</ref>

 

[[Червената армия]] нахлува в България през септември 1944 г. и незабавно, [[Партизанско движение в България|партизаните]] извършват репресии. В масовите беззакония, продължили няколкомесеца след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] до постепенното им поставяне под контрол от властите със създаването на т.нар. „[[Народен съд]]“ в края на годината, са убити или безследно изчезнали според различни оценки между 20 000 и 40 000 души.<ref>{{cite book | last = Методиев | first = Момчил | year = 2008 | title = Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава | publisher = Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество | location = София | pages = 26 – 27 | isbn = 978-954-28-0237-2}}</ref> Тези кланета са активно насърчавани от [[Георги Димитров]], който изпраща телеграма от [[Москва]], седмица след пристигането на съветската армия в [[София]], призовавайки за „изпепеляване на всички знаци за български [[джингоизъм]], национализъм или анти-комунизъм“. На 20 септември, Централният комитет призовава „анти-комунистическата съпротива“ и „контрареволюционерите“ да бъдат изтребени.<ref>Todorov, p.38 – 9</ref>

 

Не всички хора, определени като нежелани са изпратени в лагери за принудителен труд. Депортация &ndash; принудително преселване в далечни провинциални райони &ndash; е друг използван метод. Между 1948 и 1953 г. Около 25 000 души са депортирани.<ref name="T41">Todorov, p.41</ref>

 

Лагерите за принудителен труд функционират на множество места на територията на България. Лагерите се изграждат в близост до язовири в процес на строеж, въглищни мини и в някои земеделски райони. Някои от най-печално известните са Бобов дол, Богданов дол, Росица, Куциян, Босна, Ножарево и Чернево.