Лагери за принудителен труд в комунистическа България: Разлика между версии

Не всички хора, определени като нежелани са изпратени в лагери за принудителен труд. Депортация &ndash; принудително преселване в далечни провинциални райони &ndash; е друг използван метод. Между 1948 и 1953 г. Около 25 000 души са депортирани.<ref name="T41">Todorov, p.41</ref>

 

Лагерите за принудителен труд функционират на множество места на територията на България. Лагерите се изграждат в близост до язовири в процес на строеж, въглищни мини и в някои земеделски райони. Някои от най-печално известните са Бобов дол, Богданов дол, Росица, Куциян, Босна, Ножарево и Чернево.

 

При две големи кампании през 1949 година – преди местните избори през май и след смъртта на [[Георги Димитров]] през юли – в лагерите са затворени около 4000 души, повечето от които са освободени през октомври. Това става без да се спазва процедурата на закона, което предизвиква протестите на главния прокурор. Към края на годината броят на концлагеристите е около 4500, включително 1700 в [[Богданов дол]], 800 в [[Белене (лагер)|Белене]], 200 в [[Ножарево]].{{hrf|Огнянов|2008|184}}

 

{{основна|Белене (лагер)}}

През 1950 г. е взето решение въдворяванията да стават само на едно място – в [[Белене (лагер)|лагера „Белене“]], разположен на [[Персин]], остров в река [[Дунав]] близо до [[Румъния]]. През есента на същата година там има 1097 лагеристи.{{hrf|Огнянов|2008|184}}