Лагери за принудителен труд в комунистическа България: Разлика между версии

При две големи кампании през 1949 година – преди местните избори през май и след смъртта на [[Георги Димитров]] през юли – в лагерите са затворени около 4000 души, повечето от които са освободени през октомври. Това става без да се спазва процедурата на закона, което предизвиква протестите на главния прокурор. Към края на годината броят на концлагеристите е около 4500, включително 1700 в [[Богданов дол]], 800 в [[Белене (лагер)|Белене]], 200 в [[Ножарево]].{{hrf|Огнянов|2008|184}}

 

{{основна|Белене (лагер)}}

През 1950 г. е взето решение въдворяванията да стават само на едно място – в [[Белене (лагер)|лагера „Белене“]], разположен на [[Персин]], остров в река [[Дунав]] близо до [[Румъния]]. През есента на същата година там има 1097 лагеристи.{{hrf|Огнянов|2008|184}}