Лагери за принудителен труд в комунистическа България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 33:
През лятото на 1953 година министър-председателят [[Вълко Червенков]], по указания от новите съветски власти след смъртта на [[Йосиф Сталин]], обявява на заседание на ЦК на БКП трудовите лагери за „произвол“. На 5 август почти половината политически затворници в Белене са освободени, като в лагера остават 1059 души. На 5 септември е взето решение за закриване на лагера, като малко повече от половината затворници са освободени, а останалите остават в затвора и срещу тях започват съдебни процеси.{{hrf|Огнянов|2008|185 – 189}}
▲Депортациите спадат почти до нула. Белене обаче остава в действие.<ref name="T40">Todorov, p.40</ref>
Лагерът в Белене е възстановен на 5 ноември 1956
▲Лагерът в Белене е възстановен на 5 ноември 1956 година.{{hrf|Огнянов|2008|189}} Голям брой нови затворници пристигат в Белене след [[Унгарско въстание (1956)|Унгарското въстание]] от 1956 г. и криминална вълна в София в началото на 1958 година. Сред личностите, държани в Белене през този период, е [[Константин Муравиев]], последният министър-председател на България преди [[Деветосептемврийския преврат]].<ref name="T40"/>
=== 1959 – 1962 ===
| |||