Лагери за принудителен труд в комунистическа България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 35:
Между 1954 – 1956 депортациите спадат почти до нула. Белене обаче остава в действие.<ref name="T40">Todorov, p.40</ref>
Лагерът в Белене е възстановен на [[5 ноември]] [[1956]] г.{{hrf|Огнянов|2008|189}} Голям брой нови затворници пристигат в Белене след [[Унгарско въстание (1956)|Унгарското въстание]] от 1956 г. и криминална вълна в София в началото на 1958 г. Сред личностите, държани в Белене през този период, е [[Константин Муравиев]], последният министър-председател на България преди [[Деветосептемврийския преврат]].<ref name="T40"/>
Гладна стачка на затворниците принуждава затварянето на Белене през 1959 г.
Гладна стачка на затворниците принуждава затварянето на Белене през 1959 г. Онези, които не са освободени (според някои документи 166 на брой) са прехвърлени в нов лагер [[Лагерът „Слънчев бряг” край Ловеч|„Слънчев бряг” край Ловеч]], който граничи с кариера. Няколко хиляди впоследствие са изпратени в този лагер. През септември 1961 г. около сто затворнички са изпратени в съседен лагер в [[Скравена]]. През ноември условията осезаемо се подобряват в Ловечкия лагер. През пролетта на 1962 г. Политбюро създава комисия, водена от Борис Велчев, за инспекция на Ловечкия лагер, който е затворен през април в резултат на посещението на делегацията.<ref name="T40"/>▼
=== Лагерът ''„Слънчев бряг”'' край Ловеч (1959 – 1962) ===
{{основна|Лагерът „Слънчев бряг” край Ловеч)}}
▲
В Ловеч и Скравена 149 затворници умират насилствено през този период.<ref name="memdemo">{{cite book
| |||