Влашко: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎История: -, replaced: [Сердика] → [София|Сердика] редактирано с AWB
м Старобългарски език
Ред 10:
| карта = Tara Rumaneasca map.png
| карта-описание = Влашко при най-голямото си разширение при [[Мирча Стари]], [[1406]] г.
| официални-езици = [[Старобългарски език|старобългарски]], [[румънски]], [[кирилица]]
| официални-религии =
| столица = [[Къмпулунг]], [[Куртя де Арджеш]], [[Търговище (Румъния)|Търговище]], [[Букурещ]]
Ред 39:
През [[1600]] г. за първи път се осъществява обединяване (при княз [[Михай Витязул]]) на Влашко с [[Трансилвания]] и [[Молдова (област)|Молдова]], което обаче просъществува само една година.
 
От [[1716]] г. [[Висока порта|Високата порта]] започва да назначава за управители на областта [[гърци]]-[[фанариоти]], с което се увеличава влиянието на [[Фенер (квартал)|Фенер]] и недоволството сред влашкото население. Управлението на [[фанариоти]]те е свалено през [[1821]] г. след революцията, водена от [[Тудор Владимиреску]]. В същата година българинът [[Стефан Богориди]] e назначен от султана княз ([[каймакам]]) на Влашко. През [[1831]] г. е приет Органически устав на Влашко, а през [[1859]] г. заедно с Молдова образуват „[[Обединено княжество Влашко и Молдова|Обединеното княжество Влашко и Молдова]]“ начело с [[Александру Йоан Куза]]. На [[24 декември]] [[1861]] г. Александру Куза обявява независимостта на новата държава [[Румъния]], но Румъния постига независимостта си едва след края на [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската освободителна война]] през [[1877]] г. затова в румънската история тази война е наречена ''"[[Румънска война за независимост|Войната за независимост]]"''. До края на съществуването му в 1859-61 г. официалният език на църквата и администрацията е [[българскиСтаробългарски език|старобългарският]] и неговата азбука - [[кирилица]]та. Въпреки, че в говора на населението на новообразуваната държава Румъния тогава доминират славяно-български думи и изрази, азбуката по политически причини е сменена с латиница и се вземат мерки [[румънски език|влахо-молдовсият език]] да се романизира.
 
По времето на националните борби за освобождение, Влашко става притегателен център и дава подслон на българските-революционери и въобще на свободомислещите българи. Тук се печатат множество български издания, активно действа както умерено либералната и така и революционната емиграция. В Букурещ е създаден [[БРЦК]] от [[Любен Каравелов]] и [[Васил Левски]], [[Христо Ботев]] е негов секретар, в Гюргево е учреден [[Гюргевски революционен комитет]] вдигнал [[Априлско въстание|Априлското въстание]].