Влашко: Разлика между версии

| официални-езици = [[Старобългарски език|старобългарски]], [[румънски]], [[кирилица]]

От [[1716]] г. [[Висока порта|Високата порта]] започва да назначава за управители на областта [[гърци]]-[[фанариоти]], с което се увеличава влиянието на [[Фенер (квартал)|Фенер]] и недоволството сред влашкото население. Управлението на [[фанариоти]]те е свалено през [[1821]] г. след революцията, водена от [[Тудор Владимиреску]]. В същата година българинът [[Стефан Богориди]] e назначен от султана княз ([[каймакам]]) на Влашко. През [[1831]] г. е приет Органически устав на Влашко, а през [[1859]] г. заедно с Молдова образуват „[[Обединено княжество Влашко и Молдова|Обединеното княжество Влашко и Молдова]]“ начело с [[Александру Йоан Куза]]. На [[24 декември]] [[1861]] г. Александру Куза обявява независимостта на новата държава [[Румъния]], но Румъния постига независимостта си едва след края на [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската освободителна война]] през [[1877]] г. затова в румънската история тази война е наречена ''"[[Румънска война за независимост|Войната за независимост]]"''. До края на съществуването му в 1859-61 г. официалният език на църквата и администрацията е [[българскиСтаробългарски език|старобългарският]] и неговата азбука - [[кирилица]]та. Въпреки, че в говора на населението на новообразуваната държава Румъния тогава доминират славяно-български думи и изрази, азбуката по политически причини е сменена с латиница и се вземат мерки [[румънски език|влахо-молдовсият език]] да се романизира.