Индийски океан: Разлика между версии

Околосветската експедиция на руската ветроходно-винтова корвета „Витяз“ през 1886—1889 г. под ръководството на океанографа [[Степан Макаров]] провежда мащабна изследователска работа в Индийския океан.<ref name="Исследования Мирового океана в 19 в.">{{cite web|url=http://www.oceanographers.ru/index.php?option=com_content&task=view&id=1010&Itemid=141|title=Исследования Мирового океана в 19 в.|publisher=Океанология. Океанография&nbsp;— изучение, проблемы и ресурсы мирового океана|accessdate=2012-02-08|archiveurl=http://www.webcitation.org/67m6MRujc|archivedate=2012-05-19}}</ref> Голям принос в изследването на океана имат океанографските експедиции на германските кораби „Валкирия“ (1898—1899) и „Гаус“ (1901—1903), на английския съд „Дискавъри II“ (1930—1951), съветския експедиционен съд „Об“ (1956—1958) и други. В периода 1960—1965 г., под егидата на Междуправителствените океанографски експедиции към [[ЮНЕСКО]], е проведена международната Индоокеанска експедиция. Тя е най-голямата от всички експедиции, работили някога в Индийския океан. Програмата на океанографските работи охваща наблюдения над почти целия океан, което способства за участието в изследванията на учени от близо 20 страни и множество изследователски съдове – „Витяз“, „А. И. Воейков“, „Ю. М. Шокалский“, [[Заря (немагнитна шхуна)|немагнитната шхуна „Заря“]] ([[СССР]]), „Натал“ (ЮАР), „Диамантина“ (Австралия), „Кистна“ и „Варуна“ (Индия), „Зулфиквар“ (Пакистан). В резултат на експедицията са събрани нови ценни данни по хидрология, хидрохимия, метеорология, геология, геофизика и биология на Индийския океан.<ref name=autogenerated1>{{cite web|url=http://geoman.ru/books/item/f00/s00/z0000051/st005.shtml|title=Работы в Индийском океане|publisher=GeoMan.ru: Библиотека по географии|accessdate=2012-06-14|archiveurl=http://www.webcitation.org/68cduDYsH|archivedate=2012-06-23}}</ref> От 1972 г. на американския кораб „Гломар Чалънджър“ се провеждат регулярни дълбоководни изследвания по изучаването на преноса на водни маси на голяма дълбочина и биоложки изследвания.<ref name="Гломар Челленджер">{{cite web|url=http://www.seapeace.ru/oceanology/science/712.html|title=„Гломар Челленджер“ и проект глубоководного бурения|publisher=Мир океана|accessdate=2012-02-08|archiveurl=http://www.webcitation.org/67m6PjJhf|archivedate=2012-05-19}}</ref>

 

Много са богатствата на океана,използвани от хората&nbsp;— риба, скариди, раци, калмари. В крайбрежните райони се добива нефт&nbsp;— особено в Персийския залив, а също в района на остров Суматра и Северозападна Австралия, От дъното на океана се добиват калаени и манганови руди. Сред най-големите пристанища на брега на океана са Аден, Бомбай (Мумбай), Коломбо, Мадрас. В северната част на Индийският океан особено силно е развит морският транспорт. Чрез Суецкия канал се осъществяват оживени връзки с Европа. Огромни танкери от Персийския залив пренасят нефт до пристанищата на други континенти. Добивът на нефт и интензивния морски транспорт често водя до замърсяване на океанските води и до създаване на критична екологична обстановка.

 

== Други данни ==