Автоматизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Произход на автоматията |
|||
Ред 1:
'''Автоматизъм''' е способносттна на сърцето да се възбужда и съкращава под влияние на ''импулси'', зараждащи се във възбудно-проводната система, се нарича автоматия. Тя е една от характерните особености на сърдечния мускул. Наблюдава се и след изолиран на сърцето от организма. При нормални условия ритъмът на автоматичното съкращение е строго регулиран. У възрастния човек средната му честота е около 70 удара в минута.
'''Автоматизъм''' е действието, което се извършва неволево и независимо от нас. Такива действия на физиологично ниво са [[рефлекс]]ите, сърдечната дейност, дейността на дихателните центрове и на [[храносмилателна система|храносмилателната система]]. Те са нормални дейности. В психичен план също има автоматизирани действия като асоциация на [[идея|идеите]], [[памет]]та и други. Все пак при някои болести като [[хистерия]], [[епилепсия]] или при мозъчна травма може да се наблюдават такива действия като ходене или качване в [[кола]], които да не достигат до съзнанието на страдащия, тоест остават несъзнавани за него. Особено при налудностите може да се забележи как болните преживяват подобни автоматизми като манипулиране над тях самите. В смисъл "някой" ги кара да правят нещо, да говорят и така нататък. ▼
'''Произход на автоматията'''
Автоматията на сърцето е генетично обусловена. Тя е свързана със спонтанната деполяризация, която възниква в клетките на възбудно-проводната система. Спонтанна деполяризация може да възникне в синусовия възел, в предсърдно-камерния възел и в началнта част на снопчето на Хис. Възможността за пораждане на автоматичен ритъм в различните части на сърцето се доказва най-просто с лигатурите на Станиус на жабешко сърце, чрез които магат да се отделят sinus venosus от предсърдията и от камерите, а така също и чрез изрязване на части от сърцето и поставянето им в подходяща течна среда.
От изследванията на Станиус и Гаскел бе установено, че спонтанният ритъм (за жабещко сърце) е с най-голяма честота в sinus venosus, с по-малка- в предсърдията и с най-малка- в камерите. Цпонтанният ритъм на различните части на съзбудно-проводната система се обуславя на мембранният потенциал и на критичния праг. Така например в областта на синусовия възел той е около 60 mV, а в снопчето на Хис- 85 mV. По-малкият мембранен потенциал в синусовия възел се дължи на по-голямата мембранна пропускливост за Na+. Последното обстоятелство е причина и за бързото навлизане на Na+ в клетката (когато се създават условия за самовъзбуждане) и достигане на критияния праг (в случая Е= -50 mV), което се последва от бърза спонтанна деполяризация и възникване на акжионен потенциал.
'''Същност на автоматията'''
В клетките на с''инусовия възел'' (СВ) съществуват условия за по-бързото достигане на Е. Това е причина деполяризацията в него да предхожда тази на атрио-вентрикуларния възел, поради което синусовият възел се възбужда 70-80 пъти в минута и играе полята на pacemaker (създаващ ритъма) по отношение на цялото сърце. Акжионният поренциал, възникващ в синусовия съзел, достига до предсърдно-камерния възел (ПКВ) и го деполяризира, преди това да стане спонтанно, Когато провеждането на импулса от СВ към ПКВ е блокирано, последният може да стане pacemaker и тогава възникват т. нар. Нодален питъм на сърцето с честота от 40 до 60 съкращения в минута. Ако се прекъсне връзката между предсърдията и камерите, възниква бъзможност за проявяване астоматизацията на камерите. Те се съкращават с по-бавен питъм от този на предсърдията (20-40 съкращения в минута). Това състояние е известно като сърдечен блок. То се наблюдава както при експериментални условия (налагане на стората лигатура на Станиус на жабешко сърце, дълготрайно вагусово дразнене), така и в клиниката на сърдечните заболявания (инаркт на миокарда, туморни и възпалителни процеси, локализирани в областта на предсърдно-камерния възел или снопчето на Хес).
Процесите, лежащи в основата на началната спонтанна деполяризация, която се развива постепенно в периода на диастолата на сърцето и е причина за автоматията, не са напълно изяснени. Приема се, че тя е свързана с особеностите на обменните процеси, разиграващи се в клетките на СВ, които определят фоновата и периодично променяща се пропускливост на клетъчната мембрана.
Познанията за автоматията имат значения за клиниката на ритъмните нарушения на сърдечната дейност. Чрез изкуствено възбуждане на определяни участъци на сърцето може да се поддържа наложен екзогенен ритъм. Чрез метода на кардиостимуляцията, която се основава на прилагането на електрични дразнения (с определена сила и честота) чрез електроди, поставени пряко върху сърцето или върху гръдния кош, меже да се възстанови сърдечната дейност (ако съсцето е спряло) или да се промени нейният ритъм (ако той е много нестабилен за индивида). Това е една интервенция, която често пъти снасява живота в случаи на рефлексно спиране на сърцето при удавяне, при поражения от електричен ток, при операции на сърцето и т.н.
▲
[[Категория:Клинична психология]]
| |||