Спа (физиотерапия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
Терминът спа е свързан с водо-лечението, познато като [[балнеолечение|балнотерапия]]. Спа курортите (включително и тези с горещи извори) обикновено предлагат различни оздравителни процедури. Вярата в лековитите качества на водата датира от древни времена. Такива практики са били широко разпространени по целия свят, но са били най-вече разпространени в Европа и Япония. Ежедневните спа процедури са особено популярни и предлагат различни видове лечебни процедури<ref>[http://www.rehabilitation.bg/bg-us-proceduri.php Специализирани болници за рехабилитация Национален комплекс ЕАД]</ref><ref>[http://mineralnivodi.wordpress.com/ ХАРАКТЕРИСТИКА И ОЦЕНКА НА БАЛНЕОЛОГИЧНИТЕ РЕСУРСИ В ЮГОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ – ФИЗИКО-ХИМИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ И ЛЕЧЕБНО ПРОФИЛАКТИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ от ст.н.с. д-р инж.Лилия Владева]</ref><ref>[http://www.eco-energy-bg.eu/SPEE/uploadsVEI/geotermal_wodi.pdf ТЕРМАЛНИТЕ ВОДИ В БЪЛГАРИЯ – РЕСУРСИ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ]</ref><ref>[http://www.turizamiotdih.com/details.php?id=5232 turizamiotdih.com]</ref>.
== Произход на термина ==
Терминът спа произхожда от името на белгийския [[град]] [[Спа]], познато още от римско време, когато мястото се наричало ''Aquae Spadanae''<ref>Journal of the History of Medicine and Allied Sciences, George Rosen, Yale University Dept. of the History of Science and Medicine, Project Muse, H. Schuman, 1954</ref>.
През [[Средновековие]]то болестите, причинени от липса на желязо били лекувани чрез пиенето на минерална вода, съдържащо желязо (през 1326 г. фабрикантът на [[желязо|железни]] изделия Колин ле Лоуп потвърдил като лек извора с името Еспа която пък е [[Валонски език|валонската]] дума
През 16 в. в [[Англия]] старите [[Древен Рим|римски]] идеи за лечебно къпане били възродени в градове като [[Бат]]. А през
Често се твърди, най-често в комерсиален контекст, че думата „спа“ е [[акроним]] на различни латински фрази, като ''„Salus Per Aquam“'' или ''„Sanitas Per Aquam“'' („здраве чрез вода“).<ref name=leisurerec>'Leisure and Recreation Management', George Torkildsen, Routledge, 2005, ISBN 0-415-30995-6 [http://books.google.co.uk/books?id=UZxwctypZ0sC&pg=PA37&dq="Sanitas+Per+Aqua" Google Books]</ref> Това е много слабо вероятно
== История ==
[[Файл:Roman Baths in Bath Spa, England - July 2006.jpg|мини|вдясно|Древни римски бани в [[Бат]], [[Англия]]]]
Практиката да се пътува до горещи или студени извори с надеждата за извършване на лечение на някои заболявания датира от праисторически времена. Археологически проучвания в близост до горещи извори във Франция и Чехия разкриват оръжия и дарове от времето на [[Бронзова_епоха|Бронзовата епоха]]. Във Великобритания древна легенда приписва на първите келтски царе откриването на горещи извори в [[Бат]], [[Англия]].
Много хора по света вярват, че къпането в определен извор, кладенец или река води до физическо и духовно пречистване. Форми на ритуално пречистване съществуват сред [[Индианци|коренните американци]], перси, [[Вавилония|вавилонци]], [[Древен_Египет|египтяни]], [[Древна Гърция|гърци]] и [[Древен Рим|римляни]]. В наши дни ритуално пречистване с вода се практикува в религиозните церемонии на [[евреи]], мюсюлмани, [[християни]], [[Будизъм|будисти]] и индуси. Тези церемонии отразяват древната вяра в лечебните и пречистващи свойства на водата. Сложни ритуали за къпане са практикувани и в Древен Египет, както и в праисторическите градове в [[Инд|Индийската равнина]] и в [[Егейски цивилизации|цивилизациите от Егейско море]]. Най-често тези древни народи са изграждали малки конструкции около водата, които са били с временен характер<ref
=== Къпането в гръцки и римски времена ===
[[Файл:Diocletianopolis The Southern Gate at Night.jpg|мини|вдясно|Спа града [[Хисаря]] в [[България]] е древен римски град построен през 1-ви век от н.е. заради минералните си извори в околността.]]
[[Файл:2006-05 Archeon binnenhof badhuis-2.JPG|мини|вдясно|Римските бани тип ''кориовалум'' в [[Херлен]], Холандия (
Някои от най-ранните описания на западните практики на къпане произлизат от Гърция. Гърците въвеждат рижимите за къпане, които формират основата на модерните спа процедури. Тези хора от Егейската цивилизация използват за лична хигиена малки вани, басейни и вани за крака.
Римляните подражавали на много от гръцките практики за къпане. Те надминават гърците в размера и сложността на своите бани. Това се дължи на много фактори: по-големия размер и население в римски градове, наличието на течаща вода след изграждането на водопроводи и изобретяването на цимента, което направило изграждането на големите сгради по-лесно, по-безопасно и по-евтино.
Римляните доусъвършенствали баните в колониите си, възползвайки се от горещите минерални извори, намиращи се в Европа, за да построят бани в [[Екс ан Прованс|Екс]] и [[Виши]] във Франция, [[Бат]] и Бъкстън в Англия, [[Аахен]] и [[Висбаден]] в Германия, [[Баден (Австрия)|Баден]] в Австрия, както и [[Аквинкум]] сред други места. Тези бани станали центрове за спорт и социални дейности в римските общности. Библиотеки, лекционни зали, физкултурни салони, както и симетрични градини станали част от някои бани. В допълнение римляните използвали горещите термални води за облекчаване на страданията им от ревматизъм, артрит и от прекаляването с храна и напитки. Упадъкът на Римската империя на запад започнал през 337 г. след смъртта на император Константин, което довело до изоставянето им от римските легиони на своите отдалечени провинции и напускането на бани им, които били превзети или унищожени от местното население<ref
Така римляните доближили къпането до изобразителното изкуство, а техните бани физически отразили тези подобрения. Римската баня, например, включвала много по-сложен ритуал от просто потапяне или процедура на изпотяване. За различните части на ритуала за къпането
=== Къпането през Средновековието ===
[[Файл:Aachen Kaiserbad 1682.jpg|мини|вдясно|Горещи извори в [[Аахен]], Германия, 1682]]
С упадъка на Римската империя, обществените бани ставали често места на безнравствено поведение и подобна употреба била отговорна за разпространението, а не за лечението на заболявания. Общото убеждение сред европейското население било, че честото къпане насърчавало болестите и заразите. Средновековните църковни власти насърчили това убеждение и правели всичко възможно да се закрият обществените бани. По онова време служителите по вероизповеданията смятали, че общественото къпане създава среда, благоприятна за неморалност и болести. Служителите на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] дори забранили общественото къпане в неуспешен опит да спрат епидемиите от [[сифилис]] в Европа<ref
Хората продължили да търсят няколко избрани топли и студени извора, смятайки, че са свещени кладенци, за да излекуват различните си заболявания. В епоха на религиозен плам ползите от водата били приписани на Бог или на един от светиите. През 1326 г. Колин ле Лоуп, фабрикант на железни изделия от [[Лиеж]], Белгия открил водни извори съдържащи желязо в град [[Спа]], Белгия. Около тези извори в крайна сметка нараснал известния здравен курорт Бат както и термина
Процедурите за къпане по време на този период се увеличили значително. До 16-ти век лекарите в [[Карлови Вари|Карлсбад, Бохемия]] предписвали минералната вода да се приема вътрешно и външно. Пациентите периодично били окъпвани в топла вода за период до 10 или 11 часа, докато пиели чаши с минерална вода. Първата сесия на банята настъпила през нощта, а втората в следобедните часове. Това лечение продължавало няколко дни, докато се образуват кожни пустули и били пукнати в резултат на оттичането на
В английския крайбрежен град [[Скарбъроу (Англия)|Скарбъроу]] през 1626 г. г-жа Елизабет Фароу открила поток от кисела течаща вода, излизаща от една от скалите намиращи се на юг от града. Тази вода се считала, че притежава благоприятни здравословни свойства и тази случка дава началото на Спа курорта Скарбъроу. Книгата на д-р Уити относно спа водите, публикувана през 1660 г. привлякла поток от посетители в града. Къпането в морето било добавено към лечението и Скарбъроу станал първия морски курорт във Великобритания. Първите въртящи се машини за къпане за къпещите са записани върху пясъците през
=== Къпането през 18век ===
През 17-ти век, повечето европейци от висшата класа изпрали дрехите си с вода и често измивали само техните лица (и бельо). При висшата класа битувало чувството, че къпането на цялото тяло е дейност с по-нисък клас, но висшата класа бавно започнала променя отношението си към къпането като начин за възстановяване на здравето по-късно през този век. Богатите се стичали на тълпи до здравните курорти, за да пият и се къпят във водите им. През 1702 г. кралицата на Великобритания [[Анна (Великобритания)|Анна]] пътувала до Бат (бивша римска баня), за да се изкъпе. По-късно Ричард Беау Наш отишъл в град Бат. Чрез силата на неговата личност Наш се превърнал в повелител на добрия вкус и маниери в Англия. Той заедно с финансиста Ралф Алън и архитекта Джон Уд превръщат Бат от спа в социална столица на Англия. Привидно богатите и известните ходели там на сезонен принцип, за да се къпят и да пият вода, въпреки това те отивал и за да демонстрират богатството си. Социалните дейност в град Бат включвали танци, концерти, карти за игра, лекции и разходки надолу из улиците<ref
Един обикновен ден в Бат започвал рано сутрин с обща баня, последвана от самостоятелна закуска. После един или повече хора пиели от стаята с помпата (стая създадена около термалния воден източник) или присъствали на модно ревю. Лекарите насърчавали здравето на патроните на курорта да се къпят и да пият от водата с еднаква сила. Следващите няколко часа на ден можели да бъдат изразходвани в пазаруване, посещение на библиотеката, кредитиране, посещение на концерти или в спиране на едно от кафенетата. В 16:00 ч. най-богатите и известните, облечени в техните накити се разхождали по улиците на града. След това идвала вечерята с още разходки и изпълнена с танци и хазарт<ref
Подобни занимания настъпили в здравните курорти из цяла Европа. Спа курортите се превърнали в сцени на които европейците парадирали с парите си. Тези курорти станали печално известни като места, пълни с клюки и скандали. Различните социални и икономически класи избрали определени сезони за годишния си престой вариращ от един до няколко месеца чак до почивка във всеки курорт. Един сезон аристократите заемали курортите, а в други случаи проспериращите фермери и пенсионираните военни мъже се настанявали във баните. Богатите и престъпниците, които ги дебнели често се местели на следващия курорт, когато модния сезон на курорта се променял<ref
През 18 в. възраждането на медицинските приложения на изворната вода били насърчени от лекарските светила из цяла Европа. Това възраждане променило начина на правенето на спа процедурите. Така например в Карлсбад приетия метод за пиене на минерална вода изисквал изпращане на големи барели до отделните курорти, където пациентите пиели от лекаря дози, предписани в уединението на своите стаи. Д-р Дейвид Бийчър през
=== Къпането през 19-ти и 20-ти век ===
[[Файл:Széchenyi Gyógyfürdő thermal spa in Budapest 008.JPG|мини|вдясно|Старинен термален спа в [[Будапеща]], Унгария]]
През 19 в. къпането станало по-обичайна практика, тъй като лекарите разбрали някои от ползите, които чистотата предоставяла. Епидемията от [[холера]] в [[Ливърпул]] през 1842 г. се превърнала в санитарен ренесанс, улеснена да бъде премахната от застъпената хидропатия и санитарните движения и от осъществяването от серия от устави, познати още като "Баните и пералните деяния от 1846 г. до 1896 г.<ref>Metcalfe, Richard (1877). [http://www.archive.org/details/sanitassanitatu00metcgoog Sanitus Sanitum et omnia Sanitus. Vol.1]. London: The Co-operative Printing Co. Retrieved 2009-11-04. Full text at Internet Archive (archive.org).</ref><ref>[http://www.london-gazette.co.uk/issues/1846-01-01;1900-12-31/exact=Baths+and+Wash-houses+Act/start=1 "London Gazette listings for 'Baths and Wash-houses Act'"]. London Gazette. Retrieved 2009-11-05.</ref><ref>[http://www.parliament.uk/about/living-heritage/transformingsociety/towncountry/towns/tyne-and-wear-case-study/about-the-group/baths-and-washhouses/baths-and-washhouses-act/ 'Baths and Wash-houses Act'.]</ref> Резултатът бил увеличаване броя на съоръженията за къпане и пране на дрехи и увеличаване броя на хората, които участвали в тези дейности.
[[Файл:Turkish spa Sina (Hammam).jpg|мини|вдясно|Турски спа Сина (хамам) в Тренчянске Теплице, Словакия]]
Също така през 1842 г. една къща в [[Синсинати]], щата Охайо получила първата закрита ваната в Съединените щати. Къпането обаче все още не било универсален обичай. Само една година по-късно през 1843 г. къпането в периода между 1 ноември и 15 март било забранено във [[Филаделфия]], Пенсилвания като здравословна мярка и през 1845 г. къпането било забранено и в [[Бостън]], Масачузетс, освен ако не е под прякото нареждане на лекар. Ситуацията обаче се подобрила и от 1867 г. повечето къщи във Филаделфия имали вани и вътрешен водопровод. В Англия душовете с топла вода били инсталирани в казармите и училищата през 80-те години на 19 век. Табутата срещу къпането изчезнали с напредъка на медицината, а световната медицинска общност дори популяризирала ползите от къпането. В допълнение [[Викторианска епоха|викторианския]] вкус към екзотиката прибягнал да търси лечебните сили на термалната вода<ref
В повечето случаи последната архитектурна намеса на европейските спа-курорти била вече факт през 18-ти и 19-ти век. Архитектурата на Бат, Англия включила в себе си грузински и неокласически линии следвани от паладиански структури. Най-важната архитектурна форма, който се появила била
До средата на 19-ти век ситуацията била променена драстично. Посетителите на европейските спа-курорти наблегнали основно на къпането като пиенето допълвало процеса на лечение. Освен това фонтаните, павилионите и питейните зали, съразмерни с римските бани били отново съживени. Снимките на спа комплекси от 19-ти век, направени през
. Впоследствие, европейските спа курорти създали помещения с вътрешна функция за пиене
[[Файл:CarolusThermen01.JPG|мини|вдясно|Водопад в Каролус спа, [[Аахен]], Германия]]
До началото на 19-ти век европейската режим на къпане включвал от множество събрани начини. Процедурата включвала накисване в топла вода, пиене на термалната вода, вдишване на изпаренията от водните пари и релаксация в хладно помещение. В допълнение докторите предписвали на пациентите си да се обливат редовно с термална гореща и студена вода с определена диета за подобряване ефикасността на лечението. Писателите започнали да пишат пътеводители за здравните спа курорти из цяла Европа, обясняващи медицинските ползи и социални удобства на всеки един. Богатите европейци и американци пътували към тези курорти, за да вземат участие в културните дейности и баните<ref
Всеки европейски спа курорт започнал да предлага подобни режими на лечение като се поддържала определена степен на индивидуален подход към всеки човек. Режима на къпане през 19-ти век в Карлсбад може да ни представи общия портрет на европейските практики през този век. Посетителите ставали в 6ч. сутринта, за да пият вода съпроводени през това време от музикален съпровод на живо. След това следвала лека закуска, баня, както и обяд. Лекарите в Карлсбад обикновено ограничавали пациенти си от определени храни при всяко хранене. В следобедните часове посетителите разглеждали забележителностите или посещавали концерти. Покера и театралните представления се състояли след вечеря. Всичко това приключвало около 21:00 ч., когато пациентите се връщали в техните курортни стаи и спели до 6.00 ч. сутринта. Този режим продължавал един месец и след това пациентите се връщали у дома си до следващата година. Други европейски спа режими от 19-ти век имали подобни графици<ref
В началото на 20-ти век европейските спа курорти комбинирали строга диета и режим на упражнения със сложна процедура за къпане за постигане на максимални ползи за пациентите. Един пример е достатъчен, за да се онагледи промяната в процедурите за къпане. Пациентите в Баден-Баден, който курорт бил специализиран в лечението на ревматоиден артрит били насочвани да отидат на лекар преди да приемат баните. След като това се е случило къпещите се отправили към главната баня, където те си плащали за своите бани и за съхраняването на своите ценности, преди да се запишат при щанда за събличане. В банята се доставяли на къпещите се кърпи, чаршафи и чехли.
Процедурата за къпане в Баден-Баден започвала с топъл душ. Къпещите се след това влизали в стая с циркулиращ 140-градусов горещ въздух за 20 минути, изразходвали още десет минути в стая с температура 150 градуса, вземали участие в парна баня от 154 градуса, последвана от душ и получавали масаж със сапун. След масажа къпещите плували в басейн загрят на приблизително до телесната температура. След плуването къпещите се почивали от 15 до 20 минути в топлата басейн-стая
Европейските спа комплекси преждали различни други дейности за гостите след баня:
=== Спа в Колониална Америка ===
[[Файл:Jefferson Pools Gentlemen.JPG|мини|вдясно|Басейните Джеферсън, Уорм Спрингс, Вирджиния, САЩ. Плувния басейн на джентълмена е построен през 1761 г. и е най-старото спа съоръжение в САЩ. Президента [[Томас Джеферсън]] се е къпел на това място.]]
Някои европейските колонисти донесли със себе си знанията за лечебна терапия с гореща вода, а други изучили ползите от горещите минерални извори от американските индианци. Европейците постепенно овладели лечебните ползи от многото топли и студени извори на различните индиански племена. След това хората от колониите доразвили изворите, така че да паснат на европейския вкус. До 1760-та година британските колонисти пътували до горещи и студени извори в Кънектикът, Пенсилвания, Ню Йорк и Вирджиния в търсене на лековити извори. Сред най-често посещаваните от тях били изворите Бат, Йелоу и Бристол в Пенсилвания както и Уорм Спрингс, Хот Спрингс заедно с Уайт Сулфер Спрингс (в наши дни в Западна Вирджиния) във Вирджиния<ref
Колониалните лекари постепенно започнали да препоръчват като част от лечение горещите минерални извори за различни болести. Д-р [[Бенджамин Ръш]], американски патриот и лекар похвалил изворите на Бристол, Пенсилвания през 1773 г. През 1783 г. д-р Самюъл Тени както и през 1792 г. д-р Валентин Сийман изследвали водата на Балстон Спа в Ню Йорк и описали възможните медицински приложения на лечебните извори. Построени били хотели за настаняване на посетителите при различните извори. Предприемачите разработили балнолечебни институти, в които туристите можели да се настанят, хранят и пият. Така започнала курортната индустрия в Съединените щати<ref>[http://www.nps.gov/history/history/online_books/hosp/bathhouse_row.pdf Paige, John C; Laura Woulliere Harrison (1987). Out of the Vapors: A Social and Architectural History of Bathhouse Row, Hot Springs National Park]</ref>.▼
▲Колониалните лекари постепенно започнали да препоръчват като част от лечение горещите минерални извори за различни болести. Д-р [[Бенджамин Ръш]], американски патриот и лекар похвалил изворите на Бристол, Пенсилвания през 1773 г. През 1783 г. д-р Самюъл Тени както и през 1792 г. д-р Валентин Сийман изследвали водата на Балстон Спа в Ню Йорк и описали възможните медицински приложения на лечебните извори. Построени били хотели за настаняване на посетителите при различните извори. Предприемачите разработили балнолечебни институти, в които туристите можели да се настанят, хранят и пият. Така започнала курортната индустрия в Съединените щати<ref
===Къпането през 19-ти и 20-ти век в САЩ===▼
▲=== Къпането през 19-ти и 20-ти век в САЩ ===
След американската революция спа индустрията продължава да печели популярност. Първата истински популярна спа дестинация станал Саратога Спрингс, която от 1815 г. разполагала вече с два големи, четири-етажни хотела в гръцки възрожденски стил. Тя бързо се разрастнала като през 1821 г. имала най-малко петстотин стаи за настаняване. Нейната относителната близост до град Ню Йорк и достъп ѝ до най-развитите параходни линии в страната означава, че от средата на 1820-те Саратога Спрингс спа станала най-популярната туристическа дестинация в страната, обслужваща
В ср. на 50-те години на 19 в. пролетни курорти със студени и топли извори имало в 20 щата. Много от тези курорти притежавали подобни едни на други архитектурни особености. Повечето курорти имали голяма, двуетажна централна сграда в близост до или на изворите с по-малки структури около нея. Основната сграда била предвидена за гостите със съоръжения за хранене и понякога за танци на първия етаж, а на втория етаж били спалните помещения. Външните структури били индивидуални кабини за гости и другите помощни сгради образуващи полукръг или U
Тези курорти предлагали плуване, риболов, лов и езда, както и съоръжения за къпане. Курортите във Вирджиния, по-специално Уайт Селфур Спринсг се доказали като популярни преди и след Гражданската война. След Гражданската война спа ваканциите станали много популярни, тъй като завърналите се войници се къпели, за да лекуват раните си, а
През последната половина на 19-ти век западните предприемачи разработили естествени горещи и студени извори в курорти
Популярността на минералните извори продължила до 20-ти век. В Саратога Спа били разработени процедури за сърдечни и циркулаторни нарушения, ревматични заболявания, нервни разстройства, метаболитни заболявания и заболявания на кожата. През 1910 г. държавното управление в Ню Йорк започнало закупуването на основни извори, за да ги предпази от експлоатация. Когато Франклин Делано Рузвелт бил губернатор на Ню Йорк, той настоял за европейски тип спа развитие в Саратога. Архитектите за новия комплекс прекарали две години в изучаване на техническите аспекти на къпането в Европа. Завършен през 1933 г. разработения комплекс имал три бани
== Литература ==
* Nathaniel Altman, ''Healing springs: the ultimate guide to taking the waters : from hidden springs to the world's greatest spas.'' Inner Traditions / Bear & Company, 2000. ISBN 0-89281-836-0
* Dian Dincin Buchman, ''The complete book of water healing.'' 2nd ed., McGraw-Hill Professional, 2001. ISBN 0-658-01378-5
Line 104 ⟶ 105:
{{reflist}}
== Виж също ==
[[Списък на спа градовете в България]]
|