Аполо: Разлика между версии

'''Аполо''' (на [[английски език|английски]]: ''Apollo'', на [[Български език|български]]: ''Аполон'') е третата американска програма за пилотирани космически полети и първата в света програма за изпращане на хора на [[Луна]]та и връщането им обратно. Обхваща периода от [[1961]] до [[1972]] г. Програмата е кръстена на древногръцкия бог на светлината, музиката и танците [[Аполон]] (на [[гръцки|старогръцки]]: ''Ἀπόλλων''). Името е предложено в началото на [[1960]] г. от ''Ейбръхам Силвърстейн'' – [[мениджър]] на [[НАСА]]. Според него то е подходящо за такава мащабна програма. Това име получават и космическите кораби на [[САЩ]] от трето поколение, използвани както в програмата, така и за пилотирани космически полети след нейното приключване.

'''Програмата Аполо''' е замислена в края на 50-те и началото на 60-те години на 20-ти век по време на администрацията на президента [[Дуайт Айзенхауер]], като последващо действие във връзка с развитието на първата американска космическа програма [[Мъркюри (програма)|Mercury]]. Докато капсулата Mercury може да поддържа само един [[астронавт]] на ниска околоземна [[орбита]], космическият кораб Аполо трябва да изведе трима [[астронавт]]и на окололунна [[орбита]] и да осъществи кацане на [[Луна]]та. НАСА напредва с планирането на програмата, въпреки че финансирането ѝ е твърде скромно поради инертното отношение на Айзенхауер към пилотираните космически полети. През [[ноември]] [[1960]] г. [[Джон Ф. Кенеди]] е избран за 35-ти [[президент на САЩ]] след кампания, която обещава американско превъзходство над [[СССР]] в областта на космическите изследвания и противоракетната отбрана. Използвайки космическите изследвания като символ на национален престиж, той предупреждава за съществуването на „ракетна пропаст“ между двете страни и обещава да направи [[САЩ]] „първата сила“ в това отношение. След встъпването си в длъжност Кенеди назначава за директор на НАСА ''Джеймс Е. Уеб'' (на [[английски език|английски]]: ''James Edwin Webb'') и подкрепя поисканото от него 30% увеличаване на бюджета на агенцията. Въпреки това, решението на по-широк кръг от въпроси относно практическото изпълнение на лунната програма е отложено, тъй като президентът се опасява от твърде високата цена на начинанието. На [[12 април]] [[1961]] г. съветският [[космонавт]] [[Юрий Гагарин]] става първият човек, който лети в космоса. Този исторически полет засилва страха на [[САЩ]] от технологично изоставане в сравнение със [[СССР|Съветския съюз]]. Ден след полета на Гагарин, на среща на Американския комитет на науката и астронавтика, много конгресмени обещават своята подкрепа за лунната програма. На [[20 април]] Кенеди изпраща паметна бележка на [[вицепрезидент]]а [[Линдън Джонсън]], в която настоява последният да разгледа състоянието на космическата програма на [[САЩ]], както и на бъдещи програми, които ще предложат възможност на НАСА да навакса изоставането от руснаците. Джонсън отговаря приблизително една седмица по-късно. Той стига до заключението, че „евентуално пилотирано кацане на [[Луна]]та е достатъчно далеч в бъдещето и е много вероятно [[САЩ]] да го постигнат преди [[СССР]]“. На [[25 май]] [[1961]] г., двадесет дни след първия американски [[суборбитален космически полет]], президентът Кенеди предлага програмата „Аполо“ в специално обръщение към [[Конгреса на САЩ]] на съвместно заседание. Той казва: „Вярвам, че тази нация трябва да се ангажира за постигането на целта преди края на това десетилетие – кацане на човек на [[Луна]]та и безопасно връщане на [[Земя]]та. Нито един космически проект в този период няма да бъде по-впечатляващ за човечеството или по-важен за изследването на космоса и никой няма да бъде толкова трудно или скъпо изпълним.“ След като получава подкрепата на Конгреса и одобрението на Министерството на финансите, първата космическа програма за изпращане на човек на [[Луна]]та става факт. На [[12 септември]] [[1962]] г. в реч, произнесена в университета „Райс“, президентът [[Джон Ф. Кенеди|Кенеди]] заявява: „...Ние избираме да отидем на Луната в това десетилетие и да направим други неща, не защото те са лесни, а защото са трудни...“.

* '''Директен полет''' (на [[английски език|английски]]: ''Direct Ascent'') – планът предвижда изстрелването на [[космически кораб]], който директно достига, каца на [[Луна]]та и се завръща на [[Земя]]та. Проектът изисква [[ракета-носител]] с много голяма мощност и огромен запас от гориво. Съществуващият и разработван по това време проект ''Nova'' не отговаря на изискванията.

* '''Среща на околоземна орбита''' (на [[английски език|английски]]: ''Earth Orbit Rendezvous'') – планът предвижда изстрелването на две ракети-носители [[Сатурн V]], първата с космическия кораб, а другата с горивото, необходимо за полета. На околоземна орбита космическият кораб се скачва и напълва резервоарите си с гориво от втората ракета-носител, след което отново цял, както в първият проект, достига до [[Луна]]та, каца на нейната повърхност и се завръща на [[Земя]]та. Този проект е отхвърлен по причини. довели до отказването от плана ''Direct Ascent''. По това време на [[инженер]]ите става ясно, че най-сериозният проблем, с който ще се сблъскат, е обратният старт от повърхността на [[Луна]]та.

* '''Среща на лунната повърхност''' (на [[английски език|английски]]: ''Lunar Surface Rendezvous'') – планът предвижда изстрелването на два космически кораба, които достигат до лунната повърхност. Единият без екипаж на борда, на автоматичен режим, първи каца на [[Луна]]та, а другият – с екипаж, каца на [[Луна]]та, зарежда с гориво от резервоарите на първия кораб и се завръща на [[Земя]]та. Този проект е преценен като реално изпълним, но твърде скъп, тъй като за всяка мисия ще са нужни два ракетно-космически комплекса.

* '''Среща на окололунна орбита''' (на [[английски език|английски]]: ''Lunar Orbit Rendezvous'') – планът предвижда използването на модулен космически кораб. Според този план, не целият кораб, а част от него достига лунната повърхност. Проектът е най-икономичен откъм изразходване на гориво и масата на десантния модул. Стойността му също е по-ниска в сравнение с другите варианти. Основен недостатък е, че на [[орбита]] (околоземна и окололунна) ще трябва да бъдат извършени много маневри и то от екипажа на кораба, тъй като по това време бордовата [[електроника]] и [[автоматика]] са много несъвършени и далеч от съвременните стандарти.

Дизайнът на програмата е оформен според предложението на [[Джон Хуболт]] (на [[английски език|английски]]: ''John Houbolt'') – пенсиониран космически [[инженер]], който създава концепцията ''Среща на окололунна орбита'' (на [[английски език|английски]]: ''Lunar Orbit Rendezvous'' или съкр. ''LOR'') и доказва, че тя е най-икономичният вариант за достигане на [[Луна]]та. Според тази концепция, ракетно-космическият комплекс е съставен от [[ракета-носител]] [[Сатурн V]], [[космически кораб Аполо]] (от своя страна изграден от два модула: команден и сервизен, т. нар. концепция ''Command / Service Module'' или съкр. ''CSM'') и [[Лунен модул]] (на [[английски език|английски]]: ''Lunar Module'', съкр. ''LM''). Командно-сервизният модул (CSM) е предназначен за извеждане на околоземна [[орбита]] на тричленен екипаж. Там [[ракета-носител]] и [[космически кораб]] се отделят при достигане на подходяща скорост и започва петдневно пътуване до [[Луна]]та. При достигане на естествения земен спътник CSM преминава в окололунна [[орбита]], като двама души от екипажа преминават в LM и с него кацат на [[Луна]]та. [[Лунен модул|Лунния модул]], подобно на космическия кораб, е изграден от две степени – за кацане и излитане. По този начин значително се ограничава масата на излитащата част, с което се реализира голяма икономия на гориво. Със завръщащата се степен на LM [[астронавт]]ите се скачват с CSM и се завръщат на [[орбита]] около [[Земя]]та. Там сервизният модул се отделя от командния. С последния, в качеството му на спускаем апарат, [[астронавт]]ите достигат земната повърхност или по-точно водната, тъй като и при Аполо е приета системата на приводняване, както при предишните две поколения американски космически кораби. Този план е приет и разработен от НАСА и по него протича цялата лунна програма. Въпреки изгодната схема, много от [[инженер]]ите в НАСА са скептични относно практическото ѝ реализиране. В началото на тази фаза на проучването техниката на среща в лунната орбита (LOR) е решение, което има най-малко подкрепа, въпреки подробните демонстрации на Джон Хуболт. В очите на много експерти и служители на НАСА срещата между [[Лунен модул|лунния модул]] (LM) и командния модул (CSM) на [[орбита]] около [[Луна]]та изглежда твърде рискована. Вернер фон Браун, който е ръководител на екипа, разработващ носителя, е привърженик на концепцията ''Среща на околоземна орбита'' (на [[английски език|английски]]: ''Earth Orbit Rendezvous'', съкр. ''ЕOR''), но в крайна сметка се убеждава, че LOR е единственият сценарий, който ще изпълни крайния срок, определен от президента [[Джон Ф. Кенеди]]. Изборът на концепцията LOR е окончателно одобрен на [[7 ноември]] [[1962]] г. През [[юли]] [[1963]] г. 11 американски аерокосмически компании са поканени за изграждане на [[Лунен модул|лунния модул]] на базата на изработените спецификации.

'''Литъл Джо ІІ''' (на [[английски език|английски]]: ''Little Joe ІІ'') е твърдогоривна, едностепенна [[ракета-носител]], произведена от [[North American Aviation]] за програмата „Аполо“ на НАСА. [[Литъл Джо (ракета)|Литъл Джо II]] е използвана в пет [[суборбитален космически полет|суборбитални безпилотни космически полети]] за тестове на [[Система за аварийно спасяване|системата за аварийно спасяване]] на космическия кораб Аполо и проверка работата на парашутната система за приводняване. Това е най-малката ракета от четирите носителя, използвани в програмата.

'''Сатурн I''' (на [[английски език|английски]]: ''Saturn I'') е американска [[ракета-носител]], първата американска [[ракета-носител]], конструирана специално за извеждане на товари в [[орбита]] около [[Земя]]та, и първа [[ракета-носител]] от ракетното семейство [[Сатурн (ракета)|Сатурн]]. Има непропорционално малка втора степен в сравнение с първата. Първоначално е предвидена като универсална военна ракета, но военните не проявяват интерес към нея. Осъществени са само десет старта по програми на НАСА. Заменена е с ракетата-носител [[Сатурн IB]], която има същата първа степен, а втората е увеличена повече от два пъти заради използвания нов, по-мощен двигател J-2.

'''Сатурн IВ''' (на [[английски език|английски]]: ''Saturn IВ'') е американска [[ракета-носител]], модернизирана версия на ракетата [[Сатурн I]], притежаваща много по-мощна втора степен – [[S-IVB]]. За разлика от предшественичката си тя може да изведе командния и сервизния модули на кораба Аполо на ниска околоземна [[орбита]]. Затова тази ракета е използвана за изпитания на кораба Аполо, докато ракетата [[Сатурн V]] все още не е готова. По-късно е използвана в програмата [[Скайлаб]] и проекта [[Аполо-Союз]].

'''Сатурн V''' (на [[английски език|английски]]: ''Saturn V'') е тристепенна американска [[ракета-носител]], използвана от НАСА в програмата „Аполо“ за достигане на [[Луна]]та. Конструирана от [[Вернер фон Браун]] специално за лунната програма и дълги години е най-мощната ракета, произведена от човек. Размерите ѝ са като на съвременна [[фрегата]]. Може да изведе полезен товар от почти 50 t на окололунна [[орбита]]. Използвана е за полетите до [[Луна]]та и за извеждане на околоземна [[орбита]] (като модификация [[Сатурн INT-21]]) на космическата станция [[Скайлаб]], тежаща повече от 77 t.

[[Космически кораб Аполо]] е основно проектиран за достигане на [[Луна]]та. В началото на 70-те години на 20 век е модифициран за доставяне на екипаж на американската космическа лаборатория [[Скайлаб]], както и за съвместния полет и скачване със съветския космически кораб „[[Союз]]“ 19 в програмата [[Аполо-Союз]]. Корабът е извеждан на орбита от [[ракета-носител]] [[Сатурн IB]] или [[Сатурн V]]. Състои се от четири основни части – ''команден модул'' (СМ), ''сервизен модул'' (SM), ''[[система за аварийно спасяване]]'' (на [[английски език|английски]]: ''Launch Escape System'' или съкр. ''LES'') и ''космически адаптер на лунния модул'' (на английски: ''Spacecraft Lunar Module Adapter'' или съкр. ''SLA''). Максималното стартово тегло на кораба е около 47 t с обем на жилищните сектори от 12,70 m³ (заедно с [[Лунен модул|лунния модул]]), а максималното време за престой на [[Луна]]та е над 75 [[час]]а. Командния модул (СМ) е основният работен и жилищен сектор за екипажа на кораба. В херметизираната кабина са разположени системите за управление и [[навигация]], радио и комуникационна връзка, койките на екипажа, преден люк за преминаване в [[Лунен модул|лунния модул]], страничен люк, служещ за вход – изход на екипажа на [[Земя]]та, пет илюминатора за пряко наблюдение и парашутната система за приземяване. Командният модул е разработен от американската фирма [[North American Aviation]] и има формата на [[конус]] със сферична основа с височина 3,50 m (без [[Лунен модул|лунния модул]] и адаптора SLA) и диаметър на основата 3,90 m с ъгъл на върха от 60° и сухо тегло от 5 806 kg. Максималната маса на кораба е 30 332 kg. Дъното на [[конус]]а представлява топлоизолационен щит за предпазване при навлизането в земната [[атмосфера]].

[[Лунен модул]] (на [[английски език|английски]]: '' Lunar Module'', съкр. ''LM'') е [[космически кораб]], проектиран за полети на окололунна [[орбита]] и кацане на повърхността на [[Луна]]та. Произведен е от компанията [[Grumman Corporation]], по проект на екип от конструктори на фирмата с ръководител ''Том Кели''. LM трябва да слезе от лунна [[орбита]], за да приземи двама [[астронавт]]и на [[Луна]]та и да ги върне обратно в [[орбита]], за да се срещнат с командния модул на кораба Аполо. Не е предвиден за полети през земната [[атмосфера]] или за кацане на [[Земя]]та. Фюзелажът е проектиран изцяло без аеродинамични съображения (на [[Луна]]та няма съпротивление) и е изработен от изключително леки материали. По време на старта от [[Земя]]та се намира зад сервизния модул на кораба Аполо, скрит в специално изработен аеродинамичен обтекател (SLA). [[Лунен модул|Лунния модул]] се състои от две степени – за кацане и излитане, всяка със собствен двигател. Кацането може да стане на повърхност с наклон до 15°, но излитането от [[Луна]]та е възможно само при наклон до 5°. Важно обстоятелство с оглед на подбора на местата за прилуняване. Оригиналният модел на LM тежи около 15 100 kg, което му гарантира престой на повърхността на [[Луна]]та около 34 часа. От [[Аполо 15]] нататък лунният модул тежи над 16 400 kg и разрешения престой на [[Луна]]та става над 3 денонощия.

Космическия център „Маршал“ (на [[английски език|английски]]: ''George Marshall Space Flight Center'') е стар изпитателен полигон на [[Армия на Съединените американски щати|USArmy]] в близост до [[Хънтсвил]], [[Алабама]]. През [[1960]] г. е преподчинен на НАСА. Занимава се с разработки и изпитания на ракетни двигатели. Центърът е специализиран в проектиране и квалификация на семейството ракети [[Сатурн (ракета)|Сатурн]]. Първите екземпляри на ракетата [[Сатурн I]] са построени там, преди останалата част от продукцията да бъде поверена на индустрията. В Център „Маршал“ работят около 20 000 души.

[[Космически център Джон Ф. Кенеди]] (на [[английски език|английски]]: ''Kennedy Space Center'') е разположен на остров Мерит (на [[английски език|английски]]: ''Merritt Island'') във [[Флорида]]. Той контролира всеки старт на програмата „Аполо“. НАСА се нуждае от нови съоръжения, които да заменят съществуващите в близост на [[Кейп Канаверал]]. Центърът извършва квалификацията на целия ракетно-космически комплекс и операциите по контрол на старта и самото излитане. В него работят около 20 000 души през [[1965]] г. В Центъра е построена огромна сграда с височина около 140 m, в която могат да бъдат сглобени няколко ракетно-космически комплекса едновременно. Специално за лунната програма е изграден нов „Стартов комплекс 39“ (на [[английски език|английски]]: ''Launch Complex 39''), в който са излети повече от 3,7 млн. m³ подсилен бетон. Центърът разполага с уникален симулатор, който проверява херметичността на транспортната система ''[[космически кораб]] – [[лунен модул]]'', като симулира височина от 76 km.

Космически център '''Джон К. Стенис''' (на [[английски език|английски]]: ''John C. Stennis Space Center'') е построен през [[октомври]] [[1961]] г. в щата [[Мисисипи]]. В новият център са изградени гигантски стендове за наземни изпитания на ракетни двигатели, разработени за лунната програма. Изпитвателният стенд се изгражда само за няколко месеца след като решението е взето. Съоръжението обхваща площ от 55 km², но също така включва буферна зона от 546 km² за защита от шумово замърсяване на района. По-късно тези стендове се използват за тестове и сертифициране на [[бустер]]ите на [[космическата совалка]]. Мястото е избрано, защото е рядко населено и достъпно по водни пътища за транспортиране на двигатели и ракетни степени, чийто размер надвишава капацитета за транспортиране по суша. Този център не е част от трите периметъра, според структурата на НАСА, но изиграва решаваща роля в подготовката и изпълнението на всички американски пилотирани космически полети след програмата [[Джемини (космическа програма)|Джемини]].

В средата на 60-те години НАСА разполага със селекция от пет астронавтски групи. Те се намират в различен стадий на обучение и включените в тях [[астронавт]]и се различават по своя опит и степен на подготовка. Общото между тях е това, че в четири от петте групи са включени изключително само военни [[пилот]]и от различните родове войски на [[САЩ]] или [[тест пилот]]и на НАСА, участвали в различни експериментални програми на агенцията. Според НАСА това са хората, свикнали да пилотират летателни апарати в екстремни условия и способни да се справят с кризисни ситуации. Разликата с предишните две космически програми е тази, че за лунната програма е селектирана новата [[Списък на астронавти по селекция|Група НАСА-4]], в която са включени няколко учени. Един от тях, [[геолог]]ът д – р [[Харисън Шмит]] (на [[английски език|английски]]: ''Harrison Schmitt'') лети в мисията [[Аполо 17]] и стъпва на [[Луна]]та през [[1972]] г. За третата си космическа програма НАСА разчита на следните [[астронавт]]и:

* [[Гордън Купър]] (на [[английски език|английски]]: ''Gordon Cooper'') – командир на дублиращия екипаж на [[Аполо 10]], не лети

* [[Върджил Грисъм]] (на [[английски език|английски]]: ''Virgil Grissom'') – командир на [[Аполо 1]], загинал

* [[Уолтър Шира]] (на [[английски език|английски]]: ''Walter Schirra'') – командир на [[Аполо 7]]

* [[Алън Шепърд]] (на [[английски език|английски]]: ''Alan Shepard'') – командир на [[Аполо 14]], стъпил на [[Луна]]та

* [[Нийл Армстронг]] (на [[английски език|английски]]: ''Neil Armstrong'') – командир на [[Аполо 11]], стъпил на [[Луна]]та

* [[Франк Борман]] (на [[английски език|английски]]: ''Frank Borman'') – командир на [[Аполо 8]]

* [[Джон Йънг]] (на [[английски език|английски]]: ''John Young'') – [[Аполо 10]], командир на [[Аполо 16]], стъпил на [[Луна]]та

* [[Чарлс Конрад]] (на [[английски език|английски]]: ''Charles Conrad'') – командир на [[Аполо 12]], стъпил на [[Луна]]та

* [[Джеймс Ловел]] (на [[английски език|английски]]: ''James Lovell'') – [[Аполо 8]], командир на [[Аполо 13]]

* [[Джеймс Макдивит]] (на [[английски език|английски]]: ''James McDivitt'') – командир на [[Аполо 9]]

* [[Томас Стафорд]] (на [[английски език|английски]]: ''Thomas Stafford'') – командир на [[Аполо 10]]

* [[Едуард Уайт]] (на [[английски език|английски]]: ''Edward White'') – [[Аполо 1]], загинал

* [[Дон Айзъл]] (на [[английски език|английски]]: ''Donn Eisele'') – [[Аполо 7]]

* [[Уилям Андерс]] (на [[английски език|английски]]: ''William Anders'') – [[Аполо 8]]

* [[Алън Бийн]] (на [[английски език|английски]]: ''Alan Bean'') – [[Аполо 12]], стъпил на [[Луна]]та

* [[Ричард Гордън]] (на [[английски език|английски]]: ''Richard Gordon'') – [[Аполо 12]]

* [[Майкъл Колинс (астронавт)|Майкъл Колинс]] (на [[английски език|английски]]: ''Michael Collins'') – [[Аполо 11]]

* [[Уолтър Кънингам]] (на [[английски език|английски]]: ''Walter Cunningham'') – [[Аполо 7]]

* [[Едуин Олдрин]] (на [[английски език|английски]]: ''Edwin Aldrin'') – [[Аполо 11]], стъпил на [[Луна]]та

* [[Дейвид Скот]] (на [[английски език|английски]]: ''David Scott'') – [[Аполо 9]], командир на [[Аполо 15]], стъпил на [[Луна]]та

* [[Юджийн Сърнън]] (на [[английски език|английски]]: ''Eugene Cernan'') – [[Аполо 10]], командир на [[Аполо 17]], стъпил на [[Луна]]та

* [[Роджър Чафи]] (на [[английски език|английски]]: ''Roger Chaffee'') – [[Аполо 1]], загинал

* [[Ръсел Швейкарт]] (на [[английски език|английски]]: ''Russell Schweickart'') – [[Аполо 9]]

* [[Харисън Шмит]] (на [[английски език|английски]]: ''Harrison Schmitt'') – [[Аполо 17]], стъпил на [[Луна]]та

* [[Ванс Бранд]] (на [[английски език|английски]]: ''Vance Brand'') – дублиращ екипаж на [[Аполо 15]], не лети

* [[Чарлс Дюк]] (на [[английски език|английски]]: ''Charles Duke'') – [[Аполо 16]], стъпил на [[Луна]]та

* [[Роналд Еванс]] (на [[английски език|английски]]: ''Ronald Evans'') – [[Аполо 17]]

* [[Джо Енгъл]] – (на [[английски език|английски]]: ''Joe Engle'') – дублиращ екипаж на [[Аполо 14]], основен на [[Аполо 17]], заменен от [[Харисън Шмит]], не лети

* [[Томас Матингли]] (на [[английски език|английски]]: ''Thomas Mattingly'') – [[Аполо 16]]

* [[Едгар Митчъл]] (на [[английски език|английски]]: ''Edgar Mitchell'') – [[Аполо 14]], стъпил на [[Луна]]та

* [[Стюард Руса]] (на [[английски език|английски]]: ''Stuart Roosa'') – [[Аполо 14]]

* [[Джон Суигърт]] (на [[английски език|английски]]: ''John Swigert'') – [[Аполо 13]]

* [[Алфред Уордън]] (на [[английски език|английски]]: ''Alfred Worden'') – [[Аполо 15]]

* [[Фред Хейз]] (на [[английски език|английски]]: ''Fred Haise'') – [[Аполо 13]]

* [[Джеймс Ъруин]] (на [[английски език|английски]]: ''James Irwin'') – [[Аполо 15]], стъпил на [[Луна]]та

[[Аполо 1]] е първият кораб от програмата Аполо на НАСА, предвиден за извеждане на [[ниска околоземна орбита]] на тричленен екипаж. [[Астронавт]]ите загиват от пожар, възникнал на борда на ''Командния модул'' (сериен № CM 012) при тренировка на стартовият комплекс 34 (на [[английски език|английски]]: ''Launch Complex 34'' или съкр. ''LC 34'') в [[Космически център Джон Ф. Кенеди]] на [[27 януари]] [[1967]] година.

Загиналите [[астронавт]]и са погребани с всички държавни и военни почести. [[Върджил Грисъм]] и [[Роджър Чафи]] са погребани в [[Национално гробище Арлингтън|Националното военно гробище Арлингтън]] в присъствието на [[Президента на САЩ]][[Линдън Джонсън]]. [[Едуард Уайт]] е погребан във военното гробище на [[Военна академия на Съединените щати|Американската военна академия]] в [[Уест Пойнт]], [[Ню Йорк]]. Мемориална плоча с имената на тримата [[астронавт]]и е поставена на мястото на инцидента в Космическия център [[Джон Кенеди]], [[Флорида]] – стартовият комплекс 34 (на [[английски език|английски]]: ''Launch Complex 34'' или съкр. ''LC 34''). По-късно [[астронавт]]ите са наградени (посмъртно) с най-високото гражданско отличие [[Космически медал на честта на Конгреса на САЩ]] – [[Върджил Грисъм]] на [[1 октомври]] [[1978]] г., а [[Едуард Уайт]] и [[Роджър Чафи]] – на [[17 декември]] [[1997]] г.

Първоначалният план за развитие на програмата „Аполо“ (на [[английски език|английски]]: ''Apollo Applications Program'') е по-внушителен от неговото изпълнение. Желанието на американските [[учен]]и и технологичните възможности на страната, които през 60-те години на 20 век изглеждат неограничени, се сблъскват с икономическите реалности и финансовите параметри на начинанието. Огромната стойност на лунния проект кара американците да преосмислят и съкратят някои от предвидените по-рано мероприятия и води до забавяне на разработката и производството на [[космически кораб]] от четвърто поколение – [[космическата совалка]]. Лунната програма на [[САЩ]] се осъществява в сложна вътрешно и външнополитическа обстановка на фона на продължаващите военни действия във [[Виетнам]]. Ето какво е изпълнено и какво не от първоначалния замисъл: