Еснаф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 1x А|А(Б) |
→top: Уикипедия:Пояснителни страници: английски → английски език редактирано с AWB |
||
Ред 1:
: ''За други употреби на думата гилдия, виж [[гилдия]].''
'''Еснаф''' или '''гилдия''' <ref>Исторически преглед, том 29, изд. Българско историческо дружество, 1973</ref>(''еснафи'' и ''еснафски съюзи'', особено за периода на Възраждането, също за по-ранни периоди <ref>Георги Бакалов, ''[http://books.google.com/books?id=HDQn3tJkyUcC&lpg=PA196&dq=%D0%B3%D0%B8%D0%BB%D0%B4%D0%B8%D1%8F&pg=PA196#v=onepage&q=%D0%B3%D0%B8%D0%BB%D0%B4%D0%B8%D1%8F&f=false История на Българите: Военна история на българите от древността до наши дни]'', стр.196, История на българите, том 5, изд. Труд, 2007</ref> или по-късно след Освобождението, от [[английски език|английски]]: ''Guilds'') е сдружение със затворен характер на занаятчии от даден [[занаят]] в определено населено място през [[османското владичество]]. Той има пълна вътрешна автономия. Еснафската социална йерархия се състои от [[чирак|чираците]], [[калфа|калфите]] и [[майстор]]ите. Тя е изградена в духа на патриархалните традиции, които са водещи и във вътрешните му отношения. Еснафът е най-обхватната обществена и стопанска организация на територията на [[Османска империя|Османската империя]]. Еснафът е подкрепян от държавата поради социални и финансови съображения, търсен от населението като професионална и социална опора и като правораздавателна институция.
Информация за дейността на еснафите съществува от 17 и 18 век. Османската империя признава еснафите официално през 1773 година, с [[ферман]] на султан [[Мустафа III]]. Целите на еснафите са имали чисто икономически характер, като например премахването на конкуренцията между отделните производители от един занаят или организираната защита на интересите на занаятчиите. Организирането на занаятчиите в еснафи е улеснявало и доставките на суровини или продажбата на готови продукти на едро, което от своя страна е допринасяло за конкурентоспособността на българските занаятчии на османския или европейски пазар.
| |||