Григорий Зиновиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kaloan-koko (беседа | приноси)
Нова страница: „{{Редактирам}} '''Григорий Евсеевич Зиновиев''' (11(23) септември 1883 - 25 август 1936), роден '''Hirsch A...“
 
Kaloan-koko (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Редактирам}}
 
'''Григорий Евсеевич Зиновиев''' (11(23) септември 1883 - 25 август 1936), роден '''Hirsch Apfelbaum''', известен и като Евсей и Овсей, второ име Герш, Гершен, Гершон и Гирш, фамилно име Аронович,(в литературата си използва фамилията '''Радомилски''') е [[Болшевики|болшевишки]] революционер и [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] политически, и държавен деец. Един от членовете на първото Политбюро, дългогодишен глава на [[Комунистически интернационал|Комунистическия интернационал]]. След смъртта на [[Владимир Ленин|Ленин]], заедно със [[Йосиф Сталин|Сталин]] и [[Лев Борисович Каменев|Каменев]], създават ''тройка''("[[триумвират]]") и управляват партията, но това не продължава дълго. Изключен е три пъти от [[Комунистическа партия на Съветския съюз|КПСС]](в 1927 г., 1932 г. и 1934 г.). Осъден на смърт на [[Първи московски процес|Първия московски процес]] и разстрелян. Посмъртно, през 1988 г. е [[Реабилитация|реабилитиран]].
 
== Преди революцията ==
Зиновиев е роден в Елисаветград (дн. [[Кропивницки]], Украйна, носи и името му от 1923 до 1935 г. - Зиновиевск) в [[Евреи|еврейско]] семейство. Баща му - Аарон Радомилски е собственик на млечна ферма. Родителите му го учат вкъщи, а после изучава философия, история, изкуство. През ранните му години използва фамилията Apfelbaum и Радомисловски. По-късно става известен с името Зиновиев.
 
Участва в революционните движения през 1901 г. и тогава се включва в [[Руска социалдемократическа работническа партия|РСДРП]]. Полицията преследва за организиране на стачки работниците в Новорусия. Следващата година отива в [[Берлин]], а после и в [[Париж]], [[Берн]], където през 1903 г. се запознава с Ленин. Стават близки приятели и Зиновиев по-късно става негов постоянен представител на европейските социалистически организации. На II конгрес на РСДРП поддържа ленинските идеи за болшевизъм и по-късно ги разпространява в дн. Украйна.
== По време на революцията ==
 
През 1904 г. му се налага да напусне [[Руска империя|Руската империя]] поради заболяване. Скоро влиза в Химическия факултет към Университета на Берн, но го напуска, за да участва в революцията от 1905 -1907 г. Заради на нови атаки той се завръща в Берн, след което влиза в Юридическия факултет. Малко по-късно през март 1906 г. отново е в Санкт Петербург. На V конгрес на партията в Лондон е избран за член на Централния комитет (той получава най-много гласове, след Ленин). Той става един от редакторите тайно публикуващи във в. "Социалдемократ" и в. "Напред". През 1908 г. той е арестуван, но освободен след 3 месеца поради заболяване, а след това отново емигрира, заедно с Ленин, на територията на австрийската [[Галиция]].
== По време на гражданската война ==
 
== По време на [[Октомврийска революция|революцията]] ==
Първите 3 години от [[Първа световна война|Първата световна война]] прекарва в Швейцария. Малко след [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция]], на 3 април Зиновиев, втората му жена Злата Лилина и синът им Стефан, както и първата му жена Сарра Равич, се връщат в Русия заедно с Ленин в запечатан влак. След [[Юлски дни 1917|Юлските дни]] се крие с Ленин близо до ез. Разлив
 
== По време на [[Гражданска война в Русия|гражданската война]] ==
 
== Партийни проблеми ==
 
== Семейство ==
Първата му жена - Сарра Наумовна Равич (1879 - 1957 г.), с псевдоним Олга е професионална революционерка и член на РСДРП от 1903 г. След смъртта на Моисей Урицкий изпълнява длъжността комисар на вътрешни дела в Северна област. Арестувана през 1934, 1937, 1946, 1951 г. (последно освободена през 1954 г.)
 
Втората му жена - Злата Ионовна Лилина (1882 - 1929 г.), с псевдоним Левина Зина е член на РСДРП от 1902 г., работи във в. "Правда", в. "Звезда" и в ''Петросовет'' ([[Петербургски съвет на работническите депутати]]). От нея има син - Стефан Григоревич Радомилски (1908 - 1937 г.), който се жини. Разстрелян е, а жена му е изпратена в изгнание.
 
Третата му жена - Ласман Евгения Яковлевна (1894-1985 г.). В заточение и в затвор от 1936 г. до 1954 г. Реабилитирана на 17 март 2006 г.
 
== Библиография ==