Григорий Зиновиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kaloan-koko (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Kaloan-koko (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 16:
== По време на [[Гражданска война в Русия|гражданската война]] ==
Зиновиев поставя под остра критика [[Червен терор|червения терор]] на Ленин. Води защитата на града срещу бялата армия на Юденич и де факто е един от създателите на червената армия. Троцки се изразява за него като посредствен, но това може да е заради проблемите с железничарите. Григорий също така се опълчва на ленинския избор за преместване на столица от Петроград в Москва.
След като се съгласява с подписването на [[Брест-Литовски мирен договор|Брест-Литовския мирен договор]] Зиновиев отново влиза в [[Съвет на народните комисари на СССР|Съвета на народните комисари]] и за пореден път е избран за член на Централния комитет на VII конгрес на партията на 8 март 1918 г. Той е бил поставен начело на Петроград (Санкт Петербург преди 1914 г. и от 91 до днес, Ленинград 1924-91) и регионално управление.
== Партийни проблеми ==▼
Някъде през 1918 г., а Украйна е под германската окупация, равините на Одеса тържествено [[Анатема|анатемосват]] Троцки, Зиновиев и други лидери еврейски болшевики в синагогата.
Той става без право на глас от управляващата Политбюро когато е създаден след VIII конгрес на 25 март 1919 г. Той също така става председателя на Изпълнителния комитет на [[Комунистически интернационал|Коминтерна]], когато е създаден през март 1919 г. Той е в това си качество като председателства [[Конгрес на народите от изтока|Конгреса на народите от изтока]] в Баку през септември 1920. Дава известната си четири часова реч на немски език на конгреса на Независимата социалдемократическа партия на Германия през октомври 1920 г. в [[Хале]]. На поста си остава чак до проблемите със Сталин и получава прякора "вожд на Коминтерна". По време на председателството си на Изпълнителния комитет на Коминтерна насърчава фракционни кавги и за първи път въвежда термина "социална фашизъм" по отношение на социалдемократическите страни от Западна Европа.
По думите на [[Питирим Сорокин|Сорокин]], Зиновиев е "революционен диктатор" и има неограничени права над Петроградска област и започва да извършва свой червен терор срещу интелигенцията и бившите [[дворяни]]. Интелигенцията го нарича "Гриша Трети" (като първите са [[Лъже-Дмитрий I|Григорий Отрепев]] и [[Григорий Распутин]]). В частност, решението на Петроградски съвет през 1921 г. са били разстреляни членове на така наречената "Конспирация Таганцев", включително и поетът [[Николай Гумильов]], но не е известно кога и къде точно. В действителност, конспирацията е напълно изфабрикувана органите на Петроградската ЧК.
▲== Партийни проблеми и смърт ==
Зиновиев и Каменев помагат Сталин да не изгуби позициите си в партията. Точно Зиновиев предлага в 1922 г. Сталин да бъде назначен за Генерален секретар на ЦК. Тримата образуват така наречената ''тройка.'' Имат спорове с Троцки още от около 1921 г. и сега се опитват да го отстранят от редиците си. На XIII конгрес на партията Зиновиев осъжда действията на Троцки и "Троцкизма".
След като отношенията между него и Каменев западат, а Сталин придобива все по-голяма власт, ''тройка-''та започва да се разпада. През октомври 1924 г. Троцки пише полемичното есе "''Уроки Октября''"("Октомврийски уроци"), предговор към третия том на Събраните творби [на Троцки]. Там помества и информацията, че Каменев и Зиновиев не са желали въоръжена революция през 1917 г., което отприщва нови вътрешнопартийни проблеми. Двамата и последователите им пък обвиняват троцки в многобройни грешки по времето на гражданската война. Сталин характеризира опитите на Троцки да припомни заслугите си в революцията като „арабски приказки“ и заявява, че участието му в революцията е легенда, разпространена от услужливи партийци, но не желае да бъде премахнат от партията (желанието на другите от ''тройка''-та).
Сталин се съюзява с [[Николай Бухарин]] и [[Алексей Риков]], срещу Каменев и Зиновиев, които били на страната на ленинската вдовица и [[Григорий Соколников]]. Двамата с Каменев решават да се изправят срещу новия си враг, като се съюзят със стрария - Троцки. Сталин осъзнава, че това може доведе до проблеми за него и че Зиновиев знае много за методите му на работа. Сталин пише това до [[Вячеслав Молотов|Молотов]] и после партийните му последователиобвиняват Зиновиев в използването на Коминтерна за лъжливи, измислени истории. Само с делегацията Ленинград зад тях, Зиновиев и Каменев се оказват в малцинство и са разгромени.
Зиновиев е преизбран в Политбюро през 1928 г., но съюзникът му Каменев е понижен от пълноправен член на член без право на глас, а Соколников пък отпада изцяло. Сталин е имал повече от своите съюзници, избрани в Политбюро. След няколко седмици на Конгреса, Сталин изтръгва контрол на Ленинград партийна организация и правителство от Зиновиев и го освобождава от всички регионални постове, оставяйки само Коминтерна като възможна сила за Зиновиев.
Двамата с Каменев решават да се изправят срещу новия си враг, като се съюзят със стрария - Троцки. Сталин осъзнава, че това може доведе до проблеми за него и че Зиновиев знае много за методите му на работа.
Също като Каменев е обвинен за съучастие в опозиционното формление на макрсистко-ленинистите на [[Мартемян Рютин|Рютин]] и е арестуван на 16 декември 1934 г. Осъден е на 4 годинизатвор. През това време превежда творбата на [[Адолф Хитлер]] "[[Моята борба]]". През август 1936 г. е отново под съд и на 24 е осъден на смърт, заедно с още 10-ина [[стари болшевици]]. Били се съгласили със Сталин да пледират, че са виновни, стига да не се стигне до това. Сталин се съгласил, но явно било само привидно. Зиновиев е разстрелян на 26 август 1936 г.
За изпълнението на присъдата има няколко истории - че молел за живота си, а Каменев му казал: "Спри, Григорий, да умрем с достойнство!". Каквито и да са били обстоятелствата, Зиновиев поставя такава съпротива, че не е разстрелян на определеното място, а го тикат в близка килия и го разстрелват там.
== Семейство ==
| |||